Спомен за дядо Митко Чокманлията от село Яврово - Никола Харалампиев

Той не е от нашето село. Когато се строяла църквата в село Яврово "Рождество Богородично", бил дошъл заедно с майсторите. Църквата била построена, майсторите си заминали, дюлгерският чирак останал в селото. Раснал, пораснал, харесал Гечова Галина и се оженил за нея. Къщата им била на улицата, която води за Станимака. Дворът им бил заграден с дувар и затворен с дървена порта. Над нея на четвъртична дъсчица било написано: "Строго е забранено влизането! Тропай, па тогаз!" Срещу къщата им били "Мандивите кръчми".

Изминали години. Остарял дядо Митко, заедно с баба Галина. Сиромашията го газела. Потурите му - изтъркани, доламицата - износена, гуглицата също тъй изтъркана и останала наполовина. Само поясът му бил по-нов. Него му били дарили при сватбата на племенника, на която той помагал.
Баба Галина навремето била хубавица. Сега старостта също я посетила, косата и бяла - побеляла. Смалила се някогашната Гечова Галина и се превърнала в баба Галина.


Тези стари хора си имали свои занимания и свои интереси. Дядо Митко си имал едно съвсем малко сиво муленце и с него се занимавал. Карал дърва в Станимака на пазара, продавал ги и така преживявали.

Един ден тръгнал по Друмския път. Настигнало го селското стадо и той се объркал с муленцето си между козите. Гледа козарят, че нещо сиво се мотае сред козите, готов бил да стовари тоягата си върху него, ако не бил се обадил дядо Митко. Попитал го козарят какво прави между козите, а той отговорил: "Стадото ме повлече".

Обичал дядо Миткода пийнува от памидовото винце на Златан Мандив. Бърже го хващало и тогава ставал закачлив.Започнал да пее "Ой винце, винце, соколово крилце, който те обича, с рогозина се облича" или "България - магария". Децата тичали след него и викали след него "Не-е-е?", а той ги гонел.

Общинската управа го затваряла в изоставената селска фурна, а той вземал пепелта и целият се очернял. Излизал от фурната и картината ставала пълна като в смешен театър. Идвала баба Галина и си го прибирала в къщи, да го измие и да приспи, за да изтрезнее.

Баба Галина била селски ветеринар. Когато на мулето се подували венците, тя ги препишквала с едно шило и мулето получавало облекчение. Търсели я и за други болести при животните. Старата жена се напатила със своя старец. Карала му се и го хокала. Той пък все обещавал, че няма да пийне чаша вино до следващото комкане. Иначе двамата старци си живеели задружно и разделяли мъката и неволите.

Отдавна тези хора ги няма на този свят. Няма я вече и къщата им. Но споменът за тях и историите им са живи и ще се разказват на поколенията.
 
Copyright 2003-2012 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев