Акт за отхвърляне на чуждата зависимост - д-р Димитър Атанасов

Винаги когато съм разговарял с историци и музейни работници (бивши и настоящи) от Асеновград за 23 юли 1906 г., все се говори или с неохота, или с недомлъвки. Обикновено се изтъква фактът, че в този ден е извършено нещо, което е минало границата на нормалното. Дори вестник "Дружба" от 23 август 1906 година признава: "Яростта на народа против всичко гръцко отиде до там, щото на много места, дето живеят гърци, както нашия град, станаха нежелателни изстъпления, за които крайно съжаляваме. Буйствата, разрушението на къщи, дюкяни и разграбването на частна собственост, ако е принадлежаща на гърци, съставлява вече престъпяне на онова, което не се позволява от никакви закони". За какво става въпрос? За онова, което се случва на 23 юли 1906 година не само в Асеновград, а и в почти цялата страна. Онова, което ще влезе в историята като "Митингата" ("Митингът"). Това е точно отбелязано пак в същия вестник: "От два месеца насам навсякъде из България антигръцкото движение се е развило с една стихийна сила, която изненада света. Не остана град в България, който да не изкаже чрез митинги възмущението си и отвръщението си против гърците."

От къде идва тази злоба срещу гърците? Но преди това откъде се вземат толкова много гърци в Станимака? Според официалното преброяване на населението от 1884 година - първото, в което има диференциация по народност - българите са 2 506, а гърците 8 583 души. Внимателният прочит на документите, свързани с ранната история на града ни, ни насочва към факта, че тук е имало старо елинизирано население. В Устава на Бачковския манастир селището на Равдин е "наричано Петрич, а именувано от местното население Василикис", т.е. гръцко название. През XII и XIII век се изоставя името Петрикос и се заменя със Станимака - пак гръцко. В подкрепа на факта, че в нашия район е имало елинизирано население ни убеждава и последното изключително компетентно изследване на проф. Божидар Димитров "12 мита в българската история". Константин Иречек ги нарича "потомци на византийски гърци". К. М. Апостолидис пише: "жителите на града бяха гърци - тракийци, погърчени". След Критското възстание гърци се заселват в Чепеларе и Станимака. Едно трябва да се подчертае: привилегированият гръцки етнос по време на османското владичество и след освобождението на България прави изключителна и системна асимилация на българското население. Така е и в нашия град.

В компетентно написаната историко-етнографска студия "Асеновград" Лиляна Мих. Христова подробно разглежда пътищата за елинизиране на българското население като се започне от убеждаване, кръщаване на децата с гръцки имена и се стигне до образователен, културен и икономически натиск. Този процес продължава и след Освобождението. Панайот Сребрев свидетелства: "каймакът на гръцката аристокрация или интелигенцията на Станимака произхожда изключително из селата." Даже Атанас Епитропов, по чието нареждане е бил унищожен надписът на Асеновата крепост, е погърчен българин от село Лясково. Когато през 1886 г. княз Батенберг посещава Станимака и отсяда у големия чорбаджия Андониди, го запитва: "Какви гърци сте, кога и от къде сте се преселили". Отговорът е: "Всички в града сме българи с изключение на 5-6 фамилии от гр. Янина".

Това, че в града ни живеят елинизирани хора, не е беда. Бедата е в тяхното поведение, стремежът им на всяка цена те да бъдат (и са били) определящият фактор в религиозно (имали са повече църкви), културно (най-добре уредените училища са били техни), икономическо (пазарът и дюкяните пак са били тяхно притежание) отношение. Българите са били подложени на ежедневен присмех и тормоз, според свидетелствата на съвременниците. Докъде стига гръцката експанзия разказва Панайот Сребрев в своите ръкописи, съхранявани в Държавния архив: "Дори до 1890 г. Станимашките българи не смееха открито да излязат на публично място да си отпразнуват великия народен празник 11 май. Българите обикновено празнуваха св. св. Кирил и Методий на площад "Тракия". Когато се започваше молебствието, гърците се събираха около нас по касапниците, оскърбяваха с викове духовенството и хвърляха по нас кости, черва и нечистотии..." И всичко това в освободена България!

Изключително арогантното и асимилаторско поведение на лангерите (погърчените българи) е повод да се случи онова, което става на 26 юли 1906 година. В този ден българите от града ни по категоричен начин са заявили своето желание да живеят като българи в собствената си държава. В гърците (гърчеещите се) е трябвало да отстъпят. Започва изселването им от града. Статистиката сочи, че през 1926 година съотношението на етносите в града ни е: българи 15 487, гърци 743.

Считам, че имаме основание да разглеждаме "Митингата" на 23 юли 1906 година като продължение на онова дело, което е фиксирано с Априлското възстаниеот 1876 година, с Освободителната руско-турска война от 1878 година, Илинденско-преображенското възстание от 1903 година. Това е акт на отхвърляне на чуждата зависимост, независимо от каква сфера се проявява тя.

 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев