Станимашките аркове - д-р Светозар Тошев

Пътешественици неведнъж посещават Станимака през нейното многовековно съществуване. Някои по-пестеливо, други по-ярко описват града и неговите прелести. Градът живее години на възход, разрушават го нашественици, разграбват го кърджалии, поглъщат го пожари. Животът в Станимака понякога линее, но никога не е секвал напълно. В планината, в реката и в полето са впити непрекъсващите корени на нейното съвземане. В ниското са градините и нивите; водата движи тепавици, воденици, маслобойни, по бърдата са лозята; откъм планината подухва вечерникът и носи прохлада за винарските изби.

В началото на 19 век градът е все още в прегръдките на планината. Трите му махали тогава - Метошката, Амбелино и Чипрохори (Ципрохор) са на високото а в ниското са градини и бахчии. Към тях текат отбитите в аркове (канали) от реката води и живителната им влага засилва плодородието им. Тук, на равното градът дели мегдан с Бачковския манастир - повечето градини са негови, тук той има воденици и голяма яхана (маслобойна).

Кърджалийските орди опустушават много близки и далечни села на Станимака. Към града прииждат оцелели от разбойническите ятагани селяни. В градините изниква новата Бахча махала. Станимака расте неудържимо, тя не е вече само земеделско селище, смъква се надолу по реката, става средище на пазар, има вече и голяма чаршия. Водните аркове (каналите) ще напояват вече само градини, не движат само воденични камъни. Те променят предназначението си: отделени от тях вадички проникват почти във всеки двор, те са главните водоизточници за занаятчийските работилници.

През Станимака протичат главно два водни канала , придават и красота и привлекателност и очудват посетителите. До неотдавна * все още тече вода в главния арк. Подпорната стена по десния бряг на Железния мост е извита на изток и в дъното на дъгата започва канала. Нова подпорна стена тук изправи дъгата на старата стена и тя заедно с отвора на арка "потъва" в терена на новообразуваната градинка. Надолу каналът догонва изгорялата манастирска мелница (срещу съдилището), движел е нейните камъни, после тече под къщите на главната улица, пресича и пред хана на Карпуза западно от големите чинари и излиза пред халите. В няколко стари къщи на източната страна на главната улица доскоро се влизаше по малки мостчета.

Пред някогашните хали са били старите касапници. Малките неугледни бараки-дюкянчета, притиснати едно в друго, са наредени над самия воден канал. През решетъчните им подове в него се изцеждат кръвта на прясно закланите животни, дюкянчетата лесни се измиват, та да не се разнася тежка миризма през топлите дни. Касапите хвърлят в канала ненужните отпадъци и водата ги повлича надолу. Окачени на ченгели, месата висят на открито. Край тях летят рояци мухи и "скриват" ?? погледа на купувачите и стоката и месаря. Приближи ли някой и прекъсне ли дрямката му, той ще размаха конска опашка и ще разгони с нея мухите и гладните безстопанствени кучета, които постоянно се навъртат пред касапските дюкяни.

По-надолу водите на канала покрай старата гимназия се устремяват към сегашната баня **, където въртят струговете на железарската работилница "Вулкан", ограждат близо до джамията къс земя, като остров със салаш-бирария и кафене на него - Авджийското кафене и покрай турското Медресе (духовно училище) достигат до спиртната фабрика на Ганьоолу. Нататък вече водите на този арк подхранват многобройни вадички и се изгубват в широките и потънали в овошки дворове-градини на "Кюмюрджи махала"...

Събарянето на старите сгради в чаршията разкри тайните на другия голям воден арк. Там, където доскоро беше мебелният магазин срещу пощата багерите още не са отнесли засводяванията на този канал. Началото му е извън града над вира "Бардаклим" - до голямата яхана и тепавицата край първия завой на реката по пътя за Бачково. Този арк прибира водите и на карстовия извор "Топлицата": в този свой сектор той е граница между Бахча махала и Амбелино. Малко каменно мостче, наричано заради свода си "Кемерчето", е връзката между двете махали.

Вторият канал по-рано загубва предназначението си но в 20-те години на 20 век по подхранваните от него вади все още бълбукат води и поят градините из дворовете надолу от Градския съвет. На дворния зид, що огражда къщата на Никола Маринов, як каменен свод и днес напомня за него.

Водни канали-аркове, вероятно е имало и в Метошката махала. Дълбоките изкопи преди години на ул "Васил Коларов" откриха хубаво засводено каменно мостче - старият град и там поразкри тайната си, така ревниво пазена през вековете.

Бучи река Чая, водите и ту тихи, ту яростни се блъскат от бряг до бряг между крайбрежните стени и напразно търсят отворите на някогашните водни аркове, напусто се мъчат да влязат в града. Те не са нужни никому по някогашния им път. Подкарали могъщите турбини на "Асеница", те днес произвеждат електричество, то е заменило тяхната примитивна сила модерното водоснабдяване и съвременната канализация са изталскали отдавна и тяхната битова служба.

----------
* Статията е писана през 1977 година
** Старата сграда, която сега се намира в парка между пожарната и трите високи блока на улица "Речна"

 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев