Информацията за севернородопските манастири в османски регистри от XVI век
Дамян Борисов

Един от фундаменталните, интересни и дискусионни в доста свои аспекти проблеми, изследвани в контекста на османската власт на Балканите, в частност - и в българските земи, е този за Православната църква. И тъй като това е цяла много голяма и отделна тема в проучванията за периода XV-XVII в., а и след това, ще ограничим частично вниманието си върху едни от проучваните сегменти. Думата е за манастирите като традиционни, със специфичен статут институти, чрез които църквата от една страна реализира институционалната си функционалност, а от друга – чрез тях, като юридически дефинирани разпоредители с част от църковното имущество, е възможно нейното съществуване, чисто икономически, в рамките на османската държава. Същевременно, оценено е, че от структурноорганизационна гледна точка, манастирската мрежа трасира до голяма степен и едно макрониво на църковната институцията, свързано, освен с всичко друго, и със съхраняването на културно-религиозната идентичност сред балканците. Ето защо е изведено твърдението, че именно възстановяването на разрушената мрежата от монашески обители е и знак, и код за преодоляването на първоначалния, в хода и непосредствено след завоеванието, културен шок сред българското население. Паралелно с което трябва да бъде отбелязана и спецификата в оперирането на манастирите със собствеността им в новия контекст, като една от основните предпоставки за тяхното съществуване по принцип, и пряко следващата от тук тяхна религиозна и културна функционалност.

В резултат на стартиралия след 1993 г. документален обмен между архивохранилищата на Р България и Р Турция, колекцията от документи в Ориенталския отдел на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” се обогати допълнително. Основен и неоценим извор, особено що се отнася до XV и XVI в., са т. нар. “общи кадастрални описи” (Tapu tahrir defterleri) в техните две разновидности като технология на съставяне – подробни (mufassal), които са инициирани регулярно, и съкратени (icmal), които са съставяни съобразно оперативните нужди на държавата, – които в тематично отношение представляват съставени описи, свързани с регистрацията на категории хора или целево дефинирани приходоизточници. Информацията в тези регистри, особено диахронно съпоставена, инициализира в много голяма степен генералните линии в развитието на микро- и макроструктурата на обществото, развитие и промени в селищната структура, традиции и иновации в локалните и регионални икономики. Налична е и информация – в това число номинална и географска - за статута на манастирите в българските земи към определен период, която, също разгледана във времева проекция, дава сериозна възможност в опитите за реконструиране историята както на отделни манастири, така и на културно-религиозните мрежи, които някои от тях формират, както и на широк периметър от историята на Православната църква в рамките на Османската империя. Основните документи, използвани в изложението, са Подробен /муфассал/ регистър (1516/17 г.) на хасове, зиамети, мюлкове и вакъфи, Съкратен /иджмал/ регистър (1530 г.) на тимари, зиамети, хасове, мукатаи, мюлкове и вакъфи в еялета Румили, Подробен /муфассал/ регистър (1570-71 г.) на мюлкове и вакъфи в част от еялета Румили. Безспорно, нарочно внимание сред тях изисква иджмал регистърът от 1530 г. Според холандския османист Махиел Кийл “TD 370 не е обикновен описен регистър. Той е част от серия от поне седем големи тома, в които централната бюрокрация се е опитала да обедини цялата съществуваща информация за имперските територии по систематичен статистически начин.” ”В него обобщено са записани тимари, зиамети, хасове, мукатаи, мюлкове, вакъфи, чифлици, манастири и крепости по територията на еялета Румили. Представени са броят на данъкоплатците мюсюлмани, християни, евреи, цигани, освободените от извънредни данъци. Дефтерът представя класическата структура на обществото в Османската империя през първата половина на XVI в. в близо 100 административни области от Крим до Охрид.” – допълва аналитичния коментар Р. Ковачев. Допълващо отношение по който не можем да вземем, но вероятно е, извънредното описване да е инициирано в контекста на започналите от 1526 г. военните кампанни към Централна Европа и предстоящите през първата половина на 30-те години в Иран, Ирак и дори Гуджарат в Индия. Имаме предвид, че тази “серия от поне седем тома” може би е трябвало да покаже фактическото състояние на, най-вече, икономическия ресурс, с който държавата разполага. Но дори предположението да не е валидно, то не дезавуира синтезиранорепрезентативният характер на този документ, отразяващ на практика равнището на “правене” на османската държава. И ако второто кануннаме на Мехмед II от около 1476 г. завършвало с думите: “Дотук стигна подреждането на държавата ми. Нека синовете ми, които ме наследят, да се стремят към подобряването й.”, то иджмал регистърът от 1530 г. на практика показва точно докъде е стигнало “подреждането на държавата”.

Известно е, че възможността за материалното обезпечаване на църквата като институция се създава още в Късната античност чрез правото й на придобиване на дарове от 321 г. и възможността да придобива имущество по завещание от 469 г. На тази база се развива християнското благотворително фондиране, наречено ктитория. А на базата на ктиторията, реализирана през вековете от владетели или висши аристократи, се осигурява икономическият фундамент във виталността на Църквата. Вероятно, именно правото на наследяване по завещание (доколкото грамотите на средновековните владетели или друг тип подобни документи представляват завещателни актове), признато от османската държава, е до голяма степен фактическото основание за претенции на църквата чрез манастирите върху собственост, придобита преди османското нашествие. Чрез признаване на това право фактически се реализира на технологично ниво аспект на идеологическата рамка, наречена условно “пакт zimma”. Така, още в хода на османското налагане и непосредствено след него, редица манастири като самостоятелни стопански субекти, но от името на Църквата, се опитват да уредят стопанските си взаимоотношения със завоевателите, получавайки права върху имотите си (или над част от тях) чрез конвенционалните за османската стопанска ситуация термини вакъф, мюлк, тимар, тасаруф и др., използването на които дава основания за различна интерпретация, особено що се отнася до мюлкове или вакъфи, конституирани върху мирие – държавен поземлен фонд. Главно, ако се приеме, че принципът е “номинация по аналогия”, което навежда на мисълта за неунифицирано решение при идентични казуси. Обърнато е внимание, че основен момент в отношението на османската държава към манастирите (и по-точно - към техните имоти) е т.нар. преоткупуване на манастирските земи в контекста на акцията, разпоредена от Селим II (1566-1574) по препоръка на шейх-юл ислям Абу ас - Сауд ефенди в стремеж да се намери единна законова (в контекста на ханифитската правна традиция) база, постановяваща начина и формата на конституиране и съществуване на манастирската собственост. Част от манастирите са принудени да изкупят земите си, разположени върху мирийски поземлен фонд. И след като по такъв начин е извършена шериатска покупко-продажба, в която едната страна е държавната хазна (необходимо условие за признаване на пълна собственост – истински мюлк) като дискусионен се оформя въпросът за отношението на манастирите към тяхната собственост – както преди тази акция, така и след това: dominium fundi или dominium usufructus.

Евангелия Балта, изследвайки вакъфите в Серес и региона му, обръща специално внимание върху т. нар. църковни вакъфи (les vakifs ecclesiastiques), започвайки още с началото на научното поставяне на проблема в конкретния случай от П. Витек и П. Льомерл, които през 1947-8 г. коментират ферман от 1491 г. на манастира “Кутлумус”, обръщайки внимание върху израза: baglarin ve degirmenlerin ve yerlerin ve tarlarin…bunlarin kilisalarinin vakifidir (лозя и воденици, и места, и ниви...тези са вакъф на църквата).”Авторите възприемат в превода термина “собственост” за “вакъф”, коментирайки, че “ще бъде феномен от много висок интерес ако имуществото на християнската обител са третирани в същата юридическа концепция като мюсюлманските фондации”. Елизабет Захариду, приемайки превода на двамата автори при работа с документи на манастира “Дионисио”, където също среща термина “вакъф”, обръща внимание, че паралелно с това се среща и термина tasarruf, асоцииран с обособено данъчно плащане maktu. Подобна е и ситуацията с манастира “Маргарит” (Св. Йоан Продром). До Мехмед II манастирът запазва статут на собственост върху земите си, идентичен с този от преди завоеванието. Тези му права са последователно потвърждавани от Мурад I, Муса Челеби и Мехмед I. Земите, върху които манастирът е имал пълна собственост, при Мехмед II са превърнати в тимар, а първоначално тимариот е бил манастирът, по-точно монасите, които ползвали вече само приходите от някогашната си пълна собственост, очевидно вече схващана като мирие. По-късно, обособените от манастирската собственост тимари, били раздадени на спахии. Наличието на различни термини, маркиращи очевидно различно отношение към собствеността, обърква в известна степен изследователите на проблема в стремежа им да прецизират икономическия статус на манастирите. Вследствие на което е предложена “юридико-икономическа” класификация на тези институти, фактически покриваща почти целия възможен спектър на отношения към собствеността и произтичащите от това данъчни задължения: 1. манастири, владеещи имотите си по подобие на райетски селянин и плащащи райетски данъци; 2. манастири, чиито данъчни задължения са оформени като “макту” - финансово занижено-обобщено en gros, схващанo като вид привилегия във фискално-социален смисъл (което означава ли, че приходите, върху които плащат, са формирани от собственост с различен от горния статут?); 3. манастири, освободени от извънредни данъци (което не отговаря на въпроса на каква база е формирана остатъчната им данъчна тежест); 4. манастири, освободени от райетски данъци и текялифи (извънредни данъци), което практически означава, че разполагат с необлагаема собственост – статут, близък, ако не и повече, до вакъфския.

Принципно, в българската историография, посветена на т. нар. аграрни институции в ранния османски период, част от споменатите термини (поземлен мюлк и поземлен вакъф), маркиращи праворазпореждане върху поземлени участъци, обособени върху мирийска земя, се асоциират с учредяване на абсолютно вещно право (dominium fundi), т.е. право на частна собственост, докато термини като “тимар”, “тасаруф” и др. маркират учредяване на ограничено вещно право (dominium usufructus), т.е. право на ползване на поземлен участък, респективно – на приходите от него. В този случай, по причина, че се извършва стопанска дейност върху държавна земя, следва и данъчно облагане на придобитото от нея. Изследване в хронологичен план (за период от 100-150 години например) на обособените върху мирийска, т.е. държавна, земя т. нар. неистински мюлкове (т.нар. поземлени мюлкове) и развитието на повечето от тях в т. нар. поземлени вакъфи, дава основание да се допусне обаче, че държавата никога не е схващала учредените поземлени мюлкове и вакъфи като учредяване на абсолютно вещно право, а за отчислен приход в нечия полза, срещу определени, но различни преки и косвени задължения, т.е. учредявано е ограничено вещно право. В този ред на мисли различните термини биха могли да се схващат като номинация на сложна система на градация, регламентираща различната степен в правото на ползване/разпореждане, гарантирано от различния му статут, не върху поземлена собственост (тя е по подразбиране държавна), а на приходите от нея. Вариациите са повлияни, може би, дори не толкова от “вертикалния” (юридикосоциален) статут на този, върху когото то е делегирано, колкото от утилитарни или меритократични съображения, които, като цяло, са функция на преценката на суверена, понякога формирана и от интенциите на висшата оперативна администрация. В такъв случай “странността” в употребата на различните термини във връзка с икономическата история на манастирите (например т.нар. “църковни вакъфи”), би могла да бъде обяснена със стремеж да се намери от страна на държавата адекватната за всеки един конкретен случай дефиниция на учредяваното ограничено вещно право върху приход. С термина “вакъф” например, би могло да се предположи, че се назовава право на необлагаемо разпореждане с приход от държавна (мирийска) собственост, свързано с изпълнение на целево и конкретно предназначение на приходите от нея – “делегирана държавна дейност”. Останалите “аграрни” термини, релативни към стопанската история на манастирите и свързаните с тях различен тип плащания, фиксират, би могло да се предположи, ограничено вещно право (ползване приходи от стопанска дейност, извършвана върху мирийска земя) и свързания с това обем и структура на данъчно задължение.

В тази светлина ще представим информацията, и нейната интерпретация, за манастирите през XVI в. в Севернородопските склонове между Станимака (Асеновград) на изток и Белово на запад, включени в южните части на казите Филибе и Татар пазаръ, на база данните от цитираните по-горе в изложението османски регистри.

Към 1530 г. изброените манастири в посочената горе локация са 5 – 4 около Кричим и един над Асеновград, наречен “манастир на името на църквата на Петрич, по горе от Станимака” [manastir benam kilisa-i Petrich balada-i Istanimaka]). Данни от XVI в. за този манастир са подробно представени като информация за Бачковския манастир, поради което ние няма да се спираме твърде подробно на тях, но ще представим някои наши наблюдения, които лежат в основата хипотеза, която, изведена още тук, звучи: вероятно става въпрос не за Бачковската обител, а за функциониращ малък манастир около църквата “Св. Богородица Петричка” в Асеновата крепост. Основания за нея намираме както в относително малкия брой монаси в този манастир, почти еднакъв и с другите манастири, върху които ще обърнем внимание, така и в информация от по-късни източници.

Както е известно, фортификационното съоръжение над Асеновград не е разрушено по време на османските завоевания. Нито построената, предположено през XI-XII в., църква. Половин столетие след времето на предполагаемото предаване на града и крепостта Муса Челеби, след едно неуспешно сражение с брат си Мехмед (есента на 1410 г.), намира за кратко убежище в крепостта. След което, наративно описание, отнасящо се църквата и крепостта, липсва до посещението на Евлия Челеби през 1670 г. в “недълговечния град, т.е. чудесната крепост Станимака”. “А крепостта на Станимака – пише авторът – е в дъното на един хълм – една разнебитена, порутена и опустяла крепост. Само на един връх е останала една прилична на кула черква, представляваща малък, покрит с керемиди манастир, чиито калугери са завеяни и глухи”. Повече от ясно е от тези няколко реда, че оприличената на кула (заради конструктивно иновационния за XI в. елемент “кула звънарница”) църква е и досега стоящата на същия връх църква “Св. Богородица Петричка”. 36 години след Евлия Челеби Пол Люкас отразява в дневника си: “...за да открия нещо се поразходих на половин левга от Стенемак, където ми казаха, че има развалини. Те са на малко възвишение. Разглеждах ги и те ми се видяха остатъци от някаква значителна крепост. Наблизо има хубава църква, посветена на Светата Дева и Свети Георги...Бях настанен у колори (калугери): това са гръцки монаси, които никога не ядат месо”. След което продължава: ”...на 7-и наехме катъри...вървяхме през много високи планини. И след повече от два часа и половина стигнахме в един манастир, построен в една от тези планини: той се нарича Бачку, включва повече от 100 колори (калугери)”. Следват редове, описващи обстоятелствено манастира. Позволихме си малко по-обширни цитати, защото ни се струва, че и в двата случая се прави ясно разграничение между монашеското братство, свързано явно с поддръжката и обслужването на църквата в крепостта и анахоретите в Бачковската обител. Което, ако приемем хипотезата, означава, че Бачковският XVI век е все още неизвестен.

През 1516/17 г. “манастирът на името на църквата на Петрич по-горе от Станимака” има петима монаси - Висарион, Малахие, Филимон, Давид, Йосиф и следните приходоносни обекти, дефинирани като “вакъф към споменатия манастир”: 5 броя лозя, даващи 400 медрета шира - без данъчна оценка - с бележка, че ширата (може би се има предвид приходите от нея) се използва за преминаващите монаси. Като имаме предвид, че за същата година за ширата в Станимака е 8 акчета на медре, не е трудно да пресметнем, че петимата монаси ползват приходи от икономическа дейност, принципно валоризирана данъчно на 3200 акчета, което е често срещана, примерно, годишна спахийска заплата, формирана от производителното население в неговия тимар (т.е. паричните плащания към спахията плюс паричната равностойност на дължимите към него натурални взимания); ниви, чийто пшеничен добив е оценен на 960 акчета, а добивът от смесено зърно е 360 акчета (само да обърнем внимание, че при тези ставки манастирските зърнени добиви са оценени по-скъпо от същите, но в Станимака – 160 акчета за муд пшеница в Станимака срещу 192 за манастира и 80 акчета за муд смесено зърно в Станимака срещу 90 за манастира); 30 орехови дървета, добивът от които е оценен на 100 акчета; 1 воденица – 200 акчета (при 360 акчета за 12 воденици в Станимака, което при 30 за всяка една означава, че са работили целогодишно); 1 бостан – необложен. Общият приход е 1580 /sic/ акчета. Следва бележка, че монасите плащат макту (на отсек) 545 акчета (вместо 1580). Плюс което плащат и десятък “...тъй че никой няма право да ги притеснява с каквито и да е други събирания. Така се и записа по законния ред.”
Струва ни се, че тук добре личи различният статут на манастирските приходоизточници. Или, казано другояче, различната степен на разпореждане в учреденото ограничено вещно право – икономическа дейност от лозя, разположени на мирийска земя, която не се облага с данъци (тук да добавим и градината) и може би, прикрито, е свързана с поддръжка на манастира (колко ли монаси годишно са преминавали оттам и за колко ли време са престоявали?) и икономическа дейност от обособени надели, или друг тип обекти, пак върху мирийска земя, приходите от която пак се ползват от манастира, но за това право на разпореждане/ползване се плаща данък.

В иджмал регистъра от 1530 г. манастирът вече е записан като част от хасовете на “падишаха закрилник на света”. Поради синтезирания характер на документа е отразено само, че монасите са 5-ма, а общият приход от манастира е 3650 акчета. Съобразно стария регистър монасите предали 545 акчета “бедел-и йошрие”, т.е. паричен еквивалент на десятъка. Прави впечатление завишеният обем данъчна калкулация, което би могло да се обясни или със завишение на данъчните ставки, което в случая има значение само относно извършване на рутинна регистрова калкулация, или с разширяване данъчния обхват. Също така прави впечатление обаче, че плащането макту, въпреки това, остава същото
В периода 1550-1557 г., във връзка със строежа на култовия комплекс “Сюлеймание” в Истанбул, султан Сюлейман I (1520-1566) конституира огромен вакъф, който, по данни от първия известен ни за сега негов опис от 1570/71 г., обхваща само в казата Филибе приходите от 33 села и манастира, разглеждан до сега. През 1570-71 г., т.е. след като вече е включен във вакъфа на Сюлейман I, монасите в споменатия манастир са вече 13 – Герасим, Йован, Филимон, Анто, Макарий, Андон, Йосиф, Димие /?/, неразч., Симеон, неразч., Игнати, Якимче (да обърнем внимание, че две от имената на монасите от първата регистрация се срещат и тук – Филимон и Йосиф – вероятно е да става въпрос за едни и същи хора). Следва опис на приходоизточници от “предишната регистрация” (без да е ясно коя е тя), които като вид и брой съвпадат напълно с данните от 1516/17 г. – 5 броя лозя, 1 воденица, 30 орехови дървета и 1 бостан. Новата добавка тук е адет-и агнам, т.е. данък върху овцете. Но към никоя от облагаемите единици не е посочена сума. По-нататък регистраторът продължава с бележка, че “след описа на вилаета се появиха тези, които са споменати” – 4 броя лозя, 4 воденици, воденици коджа – 2, 60 орехови дървета, 3 ниви и 2 бостана. Между старите и новонамерените приходоизточници е отразено, че се плаща макту сумата от 3000 акчета вместо различните облагания. Никъде не е упоменат статутът на облагаемата собственост, не е изчислен и данъкът върху появилите се след описа нови източници, което от своя страна, заедно с логиката на подредба на документа, прави малко трудно предположението дали сумата е изчислена на база стари приходоизточници, или на база общия брой приходоизточници (стари и нови). Единственото, което може да се твърди със сигурност е, че в периода 1530 – 1570/71 г. се увеличава броят на монасите и собствеността на манастира, вероятно чрез покупко-продажба (не на земя, а на правото да се разпореждаш с приходи от нея, какъвто е смисълът на продажба на райетските тапии например) на няколко етапа, което от своя страна говори за немалък разполагаем доход след задоволяване екзистенциалните нужди на братството и отделяните за реализиране функциите на обителта средства.

Манастирът “Айа Парашкеве в границите на споменатото Мулдова”, както е споменат в описа от 1570/71 г., е другият, върху който искаме да обърнем внимание. Това е съществуващият и сега манастир “Св. Петка Мулдавска”, намиращ се в планинския склон на 3-4 км югоизточно от Асеновград, над с. Мулдава. Преданието отнася неговото, а и на почти всички останали и известни от документи от XVII и XVIII в. манастири около Асеновград, създаване по времето на Второто българско царство, без за това да има каквито и да е доказателства, още повече, че сериозни археологически проучвания не са направени нито в този случай, нито при Кукленския манастир “Св. св. Козма и Дамян” например (в планинския склон между Асеновград и Пловдив), например, на който ще обърнем също повече внимание, въпреки че излиза извън хронологическите рамки на настоящия текст). Тази устойчивост на вербалната колективна памет, вероятно, може да бъде обяснена главно със засвидетелстваното ктиторство на цар Иван – Александър (1331-1371) към Бачковския манастир (да припомним, че негово изображение в цял ръст е запазено в Костницата на манастира), както и невъзможността да се допусне, че е възможно да възникне, а не да бъде възстановен, манастир в османския период, ако и да има примери за това (Троянския манастир например).

В описа на казата Филибе от 1530 г. манастирът липсва. Отразени са коментираният вече манастир над Асеновград, и 4-те манастира около Кричим, за които ще стане въпрос по-долу, и които към него момент са във вакъфа на Ибрахим Чандърлъзаде. Първото споменаване на манастира с името “Айо Парашкева” е в документ, който можем да отнесем към 1550-57 г., тъй като представлява едно от синурнаметата (наричани и худуднамета – документи, очертаващи землищата на селища) – в случая на Асеновград, – издадени във връзка с учредяването на вакъфа на Сюлейман I. Следователно, манастирът “Св. Петка” е възстановен/възниква в периода между 1530 – 1550/57 г. Към 1570-71 г. манастирът е включен в мюлка на Шах султан. Дъщеря на султан Селим II (1566-1574), Шах султан получава като мюлк села в казата Филибе, приходите от които впоследствие превърнала във вакъф, посветен на построената от нея джамия в квартала Еюб в Истанбул. Данните в регистъра от 1570/71 г., почти в телеграфен стил, са първите познати за сега за този манастир. Монасите в него са шестима, имената на които, въпреки старанието си, не можахме да разчетем, с изключение на първия - папа Антони(й),- който вероятно е и игуменът. Изброените приходоизточници са: 3 броя лозя, 5 воденици (които, между другото, не са в близост до манастира, а до село, което не можахме да разчетем, но не е Мулдава), 1 градина (бахча), 1 бостан, пчелин. До никоя от облагаемите единици обаче не е записана данъчна оценка. Нито е използван някой от конвенционалните термини за обозначаване статута им. Приходът, който мюлка получава от манастира, е дефиниран като “bedel-i osr-i galat ve resm-i bagat ve osr-i kovan” (паричен еквивалент на десятък върху галат, т.е. зърнопроизводството, данък върху лозята и десятък върху пчели) и е в размер 200 акчета на година. Само за сравнение – ако средната данъчна ставка на жителите на Мулдава, формирана от общата данъчна дължимост, делена на броя домакинства, е 20.3 акчета, то средната данъчна ставка на монасите от манастира е 33.3 акчета.
Единственият, доколкото ни е известно, автор, който е обръщал внимание по-детайлно на вакъфа на Ибрахим Чандърлъзаде – потомък на фамилията Чандърлъ, която играе не просто важна, а основополагаща роля по отношение структурирането на османската държава в ранния й период - е проф. Стр. Димитров. Използвайки данните, които М. Гьокбилгин изнася за частта на този вакъф в казата Филибе, той успява да разчете зад предложените от турския историограф транскрипции Кочме, Ирдаребихна и Кораика съответно Кричим(е), Жребичко и Козарско, намиращи се в долното течение на Въча, локализирайки по този начин родопските и предродопските селища на вакъфа.

През 1530 г. намираме: “ Вакъф на починалия Ибрахим паша. От баща му Халил паша останал като мюлк. На построените от него [Ибрахим] джамия и медресе в Истанбул го [мюлка] вакъфирал.
Село Кричиме (Кричим). Мюсюлмански домакинства – 29, неженени – 5, оризари – 4, християнски домакинства – 154, неженени – 16, вдовици – 15. Общо: 19 400 [акчета].
Село Айдън бей (дн. Исперихово), отделило се от Кричиме. Ханета мюсюлмани – 11, оризари – 7, християнски ханета – 53, неженени – 13, вдовици – 7. Общо: 7 200.
Село Жребичко. Мюсюлмански домакинства – 11, неженени – 2, християнски домакинства – 38, неженени – 14, вдовици – 4. Общо: 4 550.
Село Козарско. Ресм-и райет дават на спахията на тимара, десятъците на вакъфа дават. Общо: 5 115.
Село Кулагузлар/Кулагузлу (?). Мюсюлмански домакинства – 31, неженени – 12, оризари – 37, ешкинджии – 9, ямаци – 3, християнски семейства – 1. Общо: 12 240.
Мукатаа [на] манастир Батку. За /в смисъл на “вместо”/ такса върху лук, шира, пчели и десятък върху градини и воденици. Добив: десятък - 200 [акчета].
Мукатаа [на] манастир Айо Апостол. За такса върху лук и шира и десятък върху градини и пчели. Добив: десятък и споменатите такси – 150.
Мукатаа [на] манастир Айолу ... За такса върху градини. Добив: 50. Монаси – 6.
Мукатаа [на] манастир Айо Костиндин. Добив: 50. Монаси – 3.

ОБЩО: БРОЙ СЕЛИЩА – 5, МУКАТАИ – 3, БРОЙ МАНАСТИРИ – 1,
МЮСЮЛМАНСКИ ХАНЕТА – 72, НЕЖЕНЕНИ – 19, ХРИСТИЯНСКИ ХАНЕТА – 246, НЕЖЕНЕНИ – 43, ВДОВИЦИ - 26, ОРИЗАРИ МЮСЮЛМАНИ – 48, ЕШКИНДЖИИ И ЯМАЦИ – 12, МОНАСИ – 9.
ОБЩО [ПРИХОД] – 48 955 “
Първо да споменем, че това са първите данни за манастирската мрежа около Кричим. В регистъра от 1516/17 г., където данните за севернородопските склонове, попадащи в административните области “нахия Филибе”, “нахия Сарухан бейлю” (по-късно Саранбей, дн. Септември), “нахия Чепине” (очевидно с географски етимон Чепинската котловина) и “нахия Станимака” и пръснати на над 200 регистрови страници, информация за тях липсва. Следователно, възстановяването/възникването на тези манастири можем да отнесем, за сега, в периода между 1516/17 – 1530 г.
Разбира се, набива се на очи и разминаването в броя на манастирите в обобщената част от данните за този вакъф (1) и подробните такива (4), като при това броят на монасите съвпада. Не можем да вземем отношение по въпроса дали това се дължи на техническа грешка или на определена интенция от страна на администрацията. Нито по въпроса защо в два от манастирите, които очевидно са действащи – поне по маркер “икономическа активност” предвид формирането на тяхно данъчно задължение, няма записани монаси. И то, точно тези, чиято листа на приходоизточници е очевидно значително по-разнообразна от тази на манастирите, където са отразени братства.

За съжаление спецификата на описа не дава достатъчно информационна база и оттук – възможности за нейната по-детайлна интерпретация. Дефицит, който не може да се преодолее и от информацията от 1570-71 г., където манастирите “в границите на споменатото село [Кричим]” отново са описаните четири, познати от регистъра от 1530 г., като дори броят на монасите не е отразен. Приходът от тях отново е обособен като “мукатаа”. С тази разлика, че няма калкулирана стойност за всеки един от тях, а е дадена общодължимата за 4-те манастира сума – 800 акчета. При съпоставка с тези параметри за 1530 г. (450 акчета за всички манастири), очевидно е почти двойно нарасналото задължение, което, както беше посочено по-горе, може да се дължи или на завишение на данъчните ставки, съобразено с частична компенсация на приходите на вакъфа заради прогресивно започналото нарастване на инфлацията например, или с разширяване данъчния обхват, т.е. увеличаване броя на приходоизточници на манастирите, което води и до общо повишаване на данъчната тежест.
Кукленският манастир “Св. св. Козма и Дамян” (Св. Врачове). За този манастир, който засвидетелствано се превръща в един от значимите книжовни центрове в Северните Родопи през XVII в., без да има основания, се твърди, че “основателни са твърденията на някои учени, че манастирът е основан от Григорий и Абазий Бакуриани (т.е. края на XI в.) или по време на Второто българско царство.” Дори самото по този начин хипотезиране говори в посока за малко странно отношение към ранната му история. Няма данни, които да свързват построяването на Кукленската обител с владетел от Второто българско царство (по подразбиране – Иван-Александър, най-вероятно). Що се отнася до хипотезата, че тя е построена от Бакуриани, то в началото на нейната виталност и научно обращение стои Г. Цукала, който още през 1851 г. в своето историко - географско описание на Пловдивската епархия съобщава за това, позовавайки се на информация в Устава на Бачковския манастир. И въпреки че още през 1906 г. Г. Баласчев в своите бележки (както сам ги озаглавява авторът) относно “Новозавзетия манастир “Св. Врачи” категорично обръща внимание, че “въ него [Устава] не става никакъ дума за мънастиря “Св. Врачи”, а само за укрhпено мhсто Баница, което заедно съ планината и околните зhми принадлежало на Бачковската “Св. Богородица” (в това може да се убеди и всеки, който се запознае със съвременния превод на Устава) , в публикации, в които цялостно или частично е засяган този манастир, продължава да се възприема често Бакуриановия произход на Кукленския манастир. В регистъра от 1530 г., в частта му за казата Филибе, липсва информация за него. Същото е и в описа от 1570/71 г. И понеже последният цитиран е фокусиран само върху вакъфските приходоизточници, то потърсихме информация в реципрочния, да го наречем, регистър със сигнатура TD 494, описващ тимарските приходоизточници, и съставен паралелно (най-вероятно в контекста на същата регистраторска кампания) с вакъфския TD 498. На стр. 515 от TD 494 са описани 238 села в казата Филибе, но няма каквато и да е следа от Кукленския манастир. Всъщност, първото, поне на нас известно, споменаване на обителта в османската документация е от 1639/40 г., където той, като стопански субект, е отнесен към приходоизточниците на вакъфа на Шахабеддин паша. В регистър от 1595/6 г. със сигнатура TD 470 манастирът все още липсва като част от вакъфа. Има основания обаче да се допусне все пак, че той се появява към края XVI – началото на XVII в. База за тази хипотеза е първата информация за манастира от домашен източник. Анализирайки палеографски приписката към Сборник от XIV в. “Сия книга с големи поучения от манастира свети Врачове, више село Куклен...”, Беньо Цонев я отнася към края на XVI в.

Археологически сондаж за засичане на най-стария строителен пласт не е извършвано, доколкото ни е известно. За сметка на това, извънредно интересни архитектурни бележки (достоверността на които се потвърждава при оглед на място) за църквата на манастира има Н. Тулешков. Сградата, в непосредствена близост на която има мюсюлмански гроб, според него е от XV – XVI в. „В план тя наподобява стегнат гръцки кръст, но дълбочината на рамената е само 50 см. Върху целия наос ляга голям сляп купол, който стъпва върху висящи османски островърхи арки. Олтарният тракт е засводен напречно с огледален свод и се свързва с наоса пак през масивна островърха арка”. Градежът на наоса и нартекса е извършен с характерната за османците клетъчна техника от дялани камъни, фланкирани от тухли. Тази техника на строеж е забележима и при двете най-стари джамии в Пловдив – Джумая джамия и джамията на Шахабеддин паша (и двете от XV в.), както и на Чифте баня (от същия период). Олтарната абсида, като архитектоничен елемент, почти липсва; едва загатната е. Екзонартексът е добавен през XVII или XVIII в. И фасадата, както вътрешното пространство, е изпълнена с характерните са ислямската архитектура островърхи ниши, които участват като елемент във вътрешното пространство (при оформянето на вратите, прозорците, носещите сводове). Във всеки случай, едно комплексно и задълбочено изследване на този манастир би било много интересно както за ранната му история като обител, така и за ранната история на архитектурните му компоненти.

Информацията в османските регистри от XVI в. дава възможност да се изведе безспорното твърдение, че през този период в Севернородопските склонове се появяват манастири. Въпрос на хипотеза е дали става дума за тяхно възстановяване, т.е. съществували са в предосманския период, или за възникване през XVI в. Но и в двата случая е ясно, че е осигурявана материална база за тяхното съществуване чрез извършване на стопанска дейност, в резултат на което са били облагани в различен режим.

БЕЛЕЖКИ:

[1] Иванова, Св . Християнска и мюсюлманска благотворителност по българските земи, XVI – XVIII в.(документи, участници, институции).-В: Дарителство и взаимопомощ в българските общество ( XVI – началото на XX в.). С., 2003, стр. 7-111.

2 Тодорова, О. Православната църква и българите XV - XVIII в. С., 1997.

3 Георгиева, Цв., Генчев, Н. История на България XV - XIX в. С., 1999, стр. 195-226.

4 Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” (нататък – НБКМ), Ор. отд., BOA , TD 77.

5 НБКМ, Ор. отд., BOA , TD 370.

6 НБКМ, Ор. отд., BOA , TD 498.

7 Кийл, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха ( XV – XVIII в.): колонизация и ислямизация. –В: Съдбата на мюсюлманските общности в България, т.2. С., 1998, стр. 69.

8 Ковачев, Р. Още за етнически граници на българската народност според османски регистри от XV - XVI в.-В: Изв. на Катедра “Българска история и археология” –ЮЗУ, Благоевград, 2/2005, стр. 1-11.

9 Цит. по: Иналджък, Х. Османската империя: Класически период 1300 – 1600 г. С., 2002, стр. 76.

1 0 Иванова, Св . Християнска и мюсюлманска..., стр. 9.

1 1 Пак там, стр. 10.

[1] 2 Т.е. немюсюлманите, и по-точно – християни и юдеи - в мюсюлманска държава получават статут на “покровителствани”. Този статут, фискално и смислово, се изразява с плащането на поголовен данък заради забраната немюсюлманите социално да се категоризират като ?????? [ ehl - I seyf ] (хора на меча), т.е. военни. Предполага се, че т.нар. пакт “ zimma ”, като modus vivendi в мюсюлманките държави, води началото си от Договора от Наджран (631 г.), който Пророкът Мохамед сключва с християните от Йемен: “Наджран и неговите последователи имат закрилата на Бог и зимма [гаранция за сигурност – пояснение на М. Кийл] от пророка Мохамед, божия вестител, за самите тях, за земята им и за техните стоки...и за техните църкви и религиозни служби. И ни един епископ няма да бъде лишен от епархията си, и ни един монах – от монашеската му служба, и ни един църковен настоятел – от поста му...те имат закрилата на Бог и зиммата на Пророка завинаги, докато Бог заповядва, ако те са лоялни и изпълняват добре задълженията си, без да съгрешават.” - В: Кийл, М. Изкуство и общество в България през турския период. С., 2002, стр. 110. Няколко години по-късно, при превземането на Йерусалим, е съставен сходен по съдържание документ, чийто османски препис от 1728 г., т.е. около хилядолетие по-късно, Д. Ихчиев помества в издадения от него сборник с документи за Рилския манастир. - В: Ихчиев, Д. Турските документи на Рилския манастир. С., 1910, стр. 1-3.

[1] 3 Иванова, Св. Цит. съч., стр. 13.

[1] 4 Balta , E . Les vakif de Serres e sa region / XVe - XVIe siecle /, Athenes , 1995, p . 39-47.

[1] 5 Ibidem , p.39.

[1] 6 Ibidem, p.39.

[1] 7 Ibidem , p . 39-40.

[1] 8 Ibidem , p . 41-43.

[1] 9 Иванова, Св. Цит. съч., стр. 17.

20 В този контекст ще приведем и съдържанието на вакъфнаме на Хилендарския манастир от месец Рамазан 976 г. по Егира (февруари-март 1569 г.), преведено от османски на гръцки от Й. Панайотидис през 1928 г. Превод от гръцки на френски прави Ев. Балта, а на български от френски предлагаме следния превод : “Всички килии на монасите, стаи, лозя, маслинови гори, извори [най-вероятно се има предвид кладенци], също 45 вола, 30 бивола, 200 кози, 10 мулета, които се намират в метоха, и са описани по-горе, със цялата им екипировка ние ги различаваме от другата ни собсвеност и ги правим дар със свещена цел. Всички сгради, изброени по-горе, ведно с добитъка и водениците, ги поверихме на “мютевелията” [с този термин е обозначен най-вероятно епитроп] Паисий, син на Костас, и поставихме следните условия: който експлоатира това имущество и по право се ползва от неговите приходи, всеки път, след като осигури съществуването на лозята, маслиновите гори и водениците (т.е. реинвестира необходимото в поддържането на стопанските обекти в пригодност) да осигурява остатъка в полза на бедните [монаси] или на бедните, минаващи през манастира [пилигрими]. Да отделя от приходите от продажбата на мъжките животни, за да се покриват нуждите на бедните в манастира и на минаващите през него; да пази приходите от женските животни за поддържане на вакъфа.” In : Balta , Ev. О p . cit ., p .47 , sous ligne . И ако това, както и всяко едно, “вакъфнаме” представлява законосъобразно волеизявление на този, който конституира вакъфа (задължителен атрибут на правната практика), то нека приведем и пример на официален документ от страна на султана, който представлява също законосъобразно волеизявление на суверена. Ще представим фрагмент от познат Ферман от 1520 г., издаден от Сюлейман I на монасите от Рилския манастир: “...Бившите велики султани Баязид хан I Йълдъръм и Мехмед Челеби хан I са издали на монасите от този манастир свещени царски грамоти за привилегиите и правата на манастира. Самите тия актове се пазя в ръцете на монасите, а тяхното съдържание е било записано в старите дефтери, които имат силата на закон. Поменатите права и привилегии едно по едно били записвани и в новите държавни дефтери. Понеже от тези нови дефтери се вижда, че манастирските имоти като ниви, лозя, ливади, воденици и земи, изкопани с брадва, се считат за привилегировани и освободени (муаф) от данъци и налози...то и занапред речените манастирски земи, поименно записани и определени, ще се считат за привилегировани и освободени от данъци. От старо време се практикувало така, че монасите от тоя манастир, когато обработват и посяват спахийски земи, лежащи под тимара на някой спахия, да плащат законен десятък на надлежния спахия, ако земите са ниви, ливади, лозя и градини.” – В: Ихчиев, Д. Турските документи..., стр.12-14.

21 НБКМ, Ор. отд., BOA , TD 370 , стр. 87.

22 Христемова, М. Бачковският манастир през XVI в. според османски описни регистри. – В: ГСУ, т.93/2003, стр. 215 - 229.

23 Към 1516/1517 г. те са пет, както ще стане видно по-долу в изложението; за сравнение - монасите в Рилския манастир, който би трябвало да взимаме като база за сравнение, когато говорим за Бачковския, през 1519 г. са 20. Вж. Кийл, М. Изкуство и общество..., стр. 123 (факсимиле на страница от непубликуван регистър със сигнатура BOA , MM 170).

24 Константин Костенечки. Житие на деспот Стефан Лазаревич. – В: Стара българска литература, т.3, стр. 80.

25 Евлия Челеби . Пътепис. Превод, съставителство и редакция – Стр. Димитров. С., 1972, стр. 286.

26 Вероятно става въпрос за малката църква (параклис), чиито основи са запазени и досега югозападно от голямата църква “св. Богородица Петричка”.

27 По Цветкова, Б . Френски пътешественици от XV - XVIII в. за Родопската област и прилежащите й беломорски краища. – В: Родопски сборник, т.1/1965, стр. 277.

28 Терминът в случая трябва да се схваща в по-широкия смисъл, т.е. градина.

29 НБКМ, Ор. отд., BOA , TD 77, стр. 751.

30 НБКМ, Ор. отд., BOA , TD 370 , стр.87.

31 НБКМ, Ор. отд., BOA , TD 498 , стр. 267.

32 НБКМ, Ор. отд., Тодорова, Ол. Православната църква..., стр. 88.

33 НБКМ, Ор. отд., BOA , TD 370, стр. 107-108.

34 Хайтов, Н. Асеновград в миналото. Пловдив, 1983, стр. 83 – 85.

35 G o kbilgin , M . T . XV ve XVI as ? rlarda Edirne ve Pa s a livas ? vak ? flar , m u lkler , mukataalar . Istanbul , 1952, p . 502.

36BOA , TD 498, стр. 425. Данните са поместени и коментирани и в: Христемова, М . Бачковският..., стр. 37.

37 Срв. G o kbilgin , M . T . Op . cit ., p. 424, n . 664 и Димитров, Стр . Из ранната история на ислямизацията в Северните склонове на Родопите. Векове, 3/1986, стр. 43-49.

38 Преводът е направен и публикуван и от Стр. Димитров на база предадената от Гьокбилгин информация, но при съпоставка на арабографичния текст, предаден от турския автор, и текста в регистъра се наблюдават отново някои различия - в случая: изпуснат е още един манастир, плащащ на вакъфа, стойността на мукатаа за всеки един от отбелязаните манастири, и броя монаси /5/, записан в рекапитулацията на фондацията. Срв.: G o bilgin , M . T . Op . cit ., p. 424, n . 664, Димитров, Стр . Из ранната история на... стр. 43-49 и НБКМ, Ор. отд., BOA , TD 370 , стр. 102.

39 Стр. Димитров разчита сиакатната графика по този начин, асоциирайки името с неизвестен манастир около Баткун. Румен Ковачев възприема формата “Янко”. Срв.: Димитров, Стр . Из ранната история на... стр. 46 и Ковачев, Р. Новопостъпили османотурски описи като извор за селищната система, населението и административното деление на Родопите /втората половина на XV – началото на XVI в. – Rhodopica , 1/1999, стр. 164.

40 Според Стр. Димитров става дума за изчезналия Баткунски манастир “Апостол Петър”. Димитров, Стр . Пос.съч., стр.47.

41 Както стана дума в бележката по-горе, този манастир не е предаден от Гьокбилгин, респективно липсва коментар у Стр. Димитров. Р. Ковачев предлага формата “/И/Владич”. Възможно е и четене “Ефлях”, т.е. Св. Влас. В информацията за вакъфа на Ибрахим паша в BOA TD 498 графиката предполага и четене “Андрей/Андрич(е). НБКМ, Ор. отд. BOA , TD 498, стр. 520.

42 Според Стр. Димитров вероятно става въпрос за манастир в местността “Св. Константин” около Пещера.

43 Самият Татар Пазаръ е записан в нахия Сарухан бейлю. BOA , TD 77 , стр. 632.

44 НБКМ, Ор. отд., BOA , TD 77 . На стр. 560 започва описът на нахия Филибе, на стр. 609 – нахия Чепине, на стр. 632 – на нахия Сарухан бейлю, на стр. 747 – нахия Станимака.

45 НБКМ, Ор. отд., BOA , TD 498 , стр. 520.

46 Имаме предвид следното: в началото на управлението на Сюлейман I / 1520 г ./ от 100 дирхема сребро се секат 457 акчета. В края на управлението на Селим II / 1574 г ./ от 100 дирхема се секат 533 акчета, т.е. разликата от 76 акчета представя инфлационното ниво 14 %. За съотношението сребро/сечени монети виж: Радушев, Ев. Аграрните институции в Османската империя XVII – XVIII в. С., 1995, стр. 31.

47 Стоянов, М. Един български културен център в Родопите през турската епоха. – ГМП, т.1/1954, стр. 255 – 263.

48 Джамбов, Хр. Кукленският манастир. – Родопи, 6/1973, стр. 30-31.

49 По Стоянов, М. Цит. съч., стр. 263, бел. 1 (цитат на Цукала на гръцки).

50 Има се предвид преминаването му под юрисдикцията на Българската екзархия, тъй като този манастир е един от поименно споменатите между Станимака и Пловдив в т. 10 от Фермана за учредяване на Българската екзархия, който остава в юрисдикцията на Патриаршията.

51 Авторът, apropos , не се ангажира с предположение за построяване на манастира като допуска само “...манастирът е съществувал през християнската епоха, тъй като турците по-преди не допускаха да се строят нови храмове.” Баласчев, Г. Новозавзетия манастирь “Св. Врачъ”. – В: Родопски напредък, 6/1906, стр. 261 – 265.

52 Направен от проф. В. Тъпкова-Заимова в ИБИ, т.14 (ГИБИ, т.7), стр. 43.

53 Стоянов, М. Цит. съч., стр. 255; Христемова, М. Състояние на църковната институция в Асеновград през XV – XVII в. – В: Обществени и религиозни сгради XV – XIX в. Карлово, 2006, стр. 138-248.

[1] НБКМ, Ор. отд., BOA , TD 494 .

54 Груевски, П. Документ за миналото на някои села от северните склонове на Родопите. – Родопи, 8/1977, стр. 33 – 34.

55 Благодаря на д-р Григор Бойков за предоставените ми страници от TD 470 (от собствения му архив) относно описанието на вакъфа на Шахабеддин паша.

56 Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи и старопечатни книги в Народната библиотека в Пловдив. С., 1920,с.107.

57 Тулешков, Н. Архитектурата на българските манастири. С., 1988, стр. 55-56, 58, 164.

58 Пак там.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ:









Мулдавски манастир "Св. Петка (Св. Параскева)" - BOA, TD 498, 1570/71 г.
Старата църква Кукленски манастир "Св. св. Козма и Дамян"
"Кричимските" манастири -
BOA, TD 370,
1530 г.

 
Copyright 2003-2017 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев