Първата пожарна в града
Ивайло Мирчев

Доста време се опитвахме да установим каква е тази сграда, която Йеротей Сирманов е заснел през 1900 година. Снимката е публикувана в Сб. "130 години от освобождението на Асеновград от осм. владичество".
С много желание, мислене и анализ, най-после успяхме не само да установим каква е била тази сграда, а също и къде се е намирала. Но нека започнем по-отдалеч и направим бърз преглед на отхвърлените хипотези за това, какво е била всъщност тази сграда. Имаше няколко различни мнения, а именно, че това е кулата-камбанария на храм "Св. Марина", че е била, манастирска воденица, или че е била сградата на първат пожарна в Станимка (което като хипотеза се появи най-последно). Нека обаче разгледаме детайлно всяко едно мнение:

- Кулата-камбанария на храм "Св. Марина".

На снимката ясно се виждат двата параклиса "Св. Преображение Господне" и "Св. Петка". Явно тогава самия квартал не е бил застроен чак догоре, затова и имаме добра видимост към тях.

Храм "Св. Марина" се намира на ъгъла на улиците "6-ти януари" и "Св. св. Кирил и Методий". Според Google maps разстоянието от тази точка до параклиса "Св. Преображение Господне" е 200 метра. На снимката разстоянието е поне 600.
Освен това Камбанарията на "Св. Марина" е пада по-на юг от параклиса "Св. Преображение Господне" а тук се вижда, че параклиса е по-на юг от сградата на снимката.

На не повече от 10 до 12 метра от камбанарията трябва да е Етнографския музей, който си е къща доста по-рано от времето, в което е правена фотографията. На снимката обаче го няма, което според мен е достатъчно като разстояние, ако това бе камбанарията на "Св. Марина" да се вижда и къщата със "Слънцето".

Арх. Стоилов в поредицата си статии "Кулите-камбанарии на Станимака", излязла в местната преса в края на 90-те години, пише, че така е съградена камбанарията с характерия за нашия край похват да има по няколко дъбови колони горе - в случая 8, а тази от снимката няма такива, и е доста по-различна като архитектурна визия.

Твърдо се оборва мнението че това е църквата "Св. Марина".

- Манастирска воденица.

Продължаваме нататък с втората хипотеза, а именно, че това е някоя от манастирските воденици, намираща се по реката.

В подкрепа на това твърдение, е и кръста, който стои на тази кула и ни отвежда на мисълта, че дори да не е църковна сграда, може би тя е под църковно или манастирско попечителство или юрисдикция, защото както документите говорят*, че манастира е притежавал, няколко мелници и тепавици по реката

Втория довод, макар и също косвен е виждащото се воденично колело под дървото в десния ъгъл на снимката, както и малкия "арк"**, който се вижда фронтално. Това е изкуствено създаден речен канал, който вероятно би бил нужен за нуждите на тази воденица.

Тази хипотеза е доста-по правдоподобна от първата, като търпи критика, единствено от големината на речния канал, който евентуално би задвижвал водните колела. Също и липсата на реална визия за действащи такива на самата сграда, ни задължава да елиминираме и тази хипотеза.

- Първата пожарна в Станимака.

Третата и последна във времето идея за същността на сградата е и най-издържана. В град, който с малки изключения е бил почти на равно, е напълно нормално всяка една пожарна да има кула. Във Варна например се е използвала първоначално голямата часовникова кула за наблюдателница в помощ на пожарникарите. В Пловдив за наблюдение на града от възникнали пожари е ползвана (за съжаление все още не се знае от кога) Пловдивската часовникова кула, издигната над Сахат тепе /Дановия хълм/ и т.н. Именно тези примери идват да докажат, че ако това е било пожарната, то кулата съвсем резонно е заела своето място в архитектурното решение.

Всичко това са доводи в полза на хипотезата, че това е първата пожарна в града ни. Но най-сериозния довод, който ни уверява в истинноста на твърдението ни се намира на стр. 355 в книгата на Акад. Николай Хайтов "Асеновград в миналото". Там той пише следното:

"Тулумбаджийницата" (пожарната) е на два ката, с чардак на горния и наблюдателна кула. На долния етаж под навес са наредени "тулумбите:" (бъчонки около 200 литра), поставени на колела. Там е и оборът за конете, с които се запрягат тулумбите..."

От тук нататък, мисля си, всякакъв коментар е главоблъскане са излишни. Снимката показва абсолютно точно, всички детайли които акад. Хайтов е описал.

След като установихме със сигурност, коя е сградата, остава ни да определим нейната локация. Това не е никак лесно, имайки за ориентир само изгледа към Метошката махала, но въз основа на някой податки, можем да ограничим един периметър в който тя се е намирала.

В махалата "Метошка" терена определено е стръмен, слизайки към реката. Тук виждаме един равен терен, дори има лек обратен наклон. Това е доказателство, че сградата се е намирала от източния край на реката. Отново на помощ идват няколко реда в "Асеновград в миналото". Там акад. Хайтов пише:

"След черквата "Балъкли" най-голям интерес събуждат в Бахча махала "тулумбаджиите" (пожарникарите), които са в най-долния край на махалата до манастирската воденица и думуз пазар..."

"Домуз" пазара е бил до днешния съд, което ни съобщава и локацията на първата пожарна. Тя е била от района на днешното "ДНА", до към съда на изток, а на север някъде до днешната улица "Железарска".

---

Снимката е публикувана в статията на Владимир Балчев "Личният фонд на генерал Йеротей Сирманов като извор на следосвобожденската история на Асеновград "

* Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов -"Бачковският манастир от Освобождението до днес"
** - Речен канал в Станимака. Навремето в Станимака е имало 9 големи арка

 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев