Асеновград и Априлското въстание (По спомени на Отон Иванов) - Стефан Морев

Видният деец на Априлското възстание Отон Иванов в продължение на близо половин век след Освобождението води оживена кореспонденция с изтъкнати общественици, писатели и историци. Тази кореспонденция има забележителен принос при възстановяване действителната картина на подготовката и провеждането на Априлското възстание в IV революционен окръг.

За асеновградчани изключителна стойност има преписката на Отон Иванов с бележития асеновградски краевед и историк Христо Шипков. В първото си писмо от 13.II.1912 година Христо Шипков моли Отон Иванов да отговори на някои въпроси, тъй като името му е "замесено от началото до края на освободителното дело на Станимака".

За по-удобно Христо Шипков предлага един въпросник от 16 въпроса, на които Отон Иванов да отговори. Но последният отхвърля тази форма и счита, че е по-добре да изложи "обстоятелствено станимашките работи" И започва изложението си:

"Преди да се установя в Станимака аз бях съзаклятник на Васил Левски... Тогава навсякъде българите в борбите се деляха на черковници и бунтовници, а в Станимака бяха само черковници, затова аз се завзех да създам и бунтовници. Но това за в Станимака не беше лесна работа, защото тогава мнозина и от по-интелигентните станимашки българи ту се казваха българи ту се казваха гърци."

По-нататък Отон Иванов разказва подробно, как разкрива бунтовническите си идеи на българските учители от бахчемахаленското училище - Дянко и Кръстю Стойчев. С тяхна помощ той открива библиотека с читалня, в която се събират по-любознателните и събудени българи. След 9-10 месечно наблюдение и проучване на хората е могъл в края на 1872 година да състави революционен комитет от следните лица:

Никола Вълчев, Павел Костов, Св. Матей Тодоров, учителя Дянко, Ангел Тошев, Димитър Тянев, Стоян Джансъзов (учител в село Пранга), Атанас Щелияну (деловодител на Бачковския манастир) и Михаил Андонов - гръцки учител в Амбелинското училище.

Последните двама минавали за най-върли гърци, а всъщност те знаели, че са родом българи и били патриотично настроени.

"Гореказаните лица бяха заклети от мен, но не всички в куп, защото тогава се пазеше едно правило, повече от трима души съзаклятници да не се знаят един с друг за предпазване от голямо предателство".

Членовете на така съставения революционен кабинет били разделени на четири групи и хората от всяка група запознати помежду. Касиерът на комитета Никола Вълчев е бил известен само на трима души. Главна задача на всяка група е била да умножава съзаклятниците и да събира пари за въоражение. Наскоро след изграждане на тази организация Отон Иванов се премества в Т. Пазарджик, където е трябвало да замести починалия главен революционен деец Никола Ръжанков. Комитетската работа в Станимака предава на поп Катрафил (по това време учител в Араповския манастир). От отчета, който получава от четирите групи, се виждало, че при заминаването му съзаклятниците достигнали 70 души и били събрани около 2000 гроша за оръжие и муниции. Предателства не е имало "защото много предпазително и умно се действаше от групите".

"След пристигането ми в Т. Пазарджик наскоро навсякъде се сломи революционното дело вследствие Арабаконашкото приключение, което извърши Димитър Общи, щото и в Станимака, като навсякъде комитета се разнебити".

През април 1876 година, когато подготвя поставената му от Бенковски задача - подпалването на Пловдив, Отон Иванов намира пролука в запълнените с революционно напрежение денонощия и прескача до Станимака, едно да види докъде са стигнали в подготовката си по възтсанието и второ, да намери помощници за своята отговорна задача, която не била по силите на сам човек. За съжаление оказало се, че в Станимака никой преди него не е стъпил и никакъв комитет не е съставен. Макар и да разбирал, че от Станимака вече нищо не може да се направи, за всеки случай той решил да състави комитет. Предпазливостта вече е била излишна. Трябвало е колкото се може повече хора да бъдат съзаклятници. В къщата на Тодор Райчев се срещнал с някои от своите стари съидейници. С известни преувеличения Отон Иванов разказал на присъстващите за подготовката в другите селища и че наскоро ще избухне "нечуто голямо възстание". Решило се на другия ден всеки да доведе в къщата на Павел Костов верни хора, за да се извърши съзаклятието. Но на това събрание дошли само 7 души, положили клетва пред свещ. Матей Тодоров.

Взели решение:
1. Да се съберат пари, с които да се закупи оръжие и муниции от Стефан Дренски (от Пловдив).
2. Павел Костов да обиколи някои родопски села, гдето не е ходил Захари Стоянов, за да ги подготви за въстанието.

Отон Иванов напуска Станимака придружен от двама доброволно придружили го помощници. Юрдан хаджи Георгиев използвал за куриер до Панагюрище, а хаджи Димитър Стоилов му служел като дясна ръка при организацията на "пловдивското подпалване".

След провала на акцията по подпалването на Пловдив Отон Иванов отново идва в Станимака с намерение по обиколен път да стигне до Перущица и Батак, където бушува огънят на въстанието. По този път прави неуспешен опит да повдигне селяните от Лясково и Яврово. Срещнал прегради навсякъде, след няколко дни той отново се връща в Станимака този път устремен към Пловдив, откъдето трябва да намери отворени пътища за Средногорието. С това свършват всичките му връзки със Станимака и станимашките революционери.

 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев