Докога Станимака и откога Асеновград ? - Никола Филипов

В издадените от Българската академия на науките енциклопедии ( "Кратка българска енциклопедия" - 1963 г., "Енциклопедия от А до Я" - 1974 г., и "Енциклопедия България" - 1978 г. ) след наименованието "Асеновград" в тях е указано, че до 1934 година същият се е е наричал Станимака.

В своята книга "Асеновград в миналото" Николай Хайтов пише, че за пръв път се говори за преименуване на Станимака в Асеновград през 1934 година, като през май същата година в заповед с номер 172 за уволнението на доктор Доксиади е употребено вече името Асеновград.


Наскоро обаче ми попадна списание "Родина" от юни 1900 г., в което Т. И. Бъчваров описа подробности по възстановяването на Асеновия надпис и впечатленията си от "сега наречения Асеновград".

През юли 1883 г., след като става ясно, че надписа на крепостта край града е свързан пряко с българската история и българското минало по този край, по нареждане на тогавашния кмет - гръкомана Атанас Епитропу, същият е унищожен чрез изчукване. В книгата "Асеновград в миналото" се споменава, че възстановяването на надписа е извършено през 1899 г., под ръководството на Васил Златарски. В цитираната от мен статия Т. Бъчваров дава следното пояснение:

"Миналата 1898 год. запасният офицер Токлужанов и запасният санитарен као. д-р Ничков посетили крепостта и въодушевлени от мисълта да запазят българската старина и популяризира туй, което враговете на българизма искали да изчезне безследно, туриха инициативата и възложиха изпъленението на офицерите от 21 п. Средногорски полк во главе с командиря Г. Абаджиев, който след разрешение се нагърби с другарите офицери за изпълнение възложеното му, което отчасти е изпълнено с възобновлението и тържествено откриване надписа на цар Асена".

На 11 май (стар стил) 1900г. по случай празника на славянските просветители Кирил и Методий възобновеният надпис бива тържествено открит. Въпреки дъждовното време пътят от града до крепостта е бил препълнен от народ. Платното от надписа снема пловдивския епископ Антим Бригалнички. Св. В. Димитров държи патриотична реч, част от която е включена в посочената публикация на Т. Бъчваров.

Озлобени от тия тържества гръкоманите зацапват надписа през нощта на 13 май

"Това мръсно поведение - пише по-нататък Т. Бъчваров - накарало гражданите и ближните селяни, надошли в града по случай тезоименния ден на Н. Ц. Височество, да се съберат на митинг (около 2500 души) за осъждане на това безсрамно поведение. След много речи, събранието единодушно решава да се избере депутация, която да иде в София да ходатайства за преименуване гр. Станимака на "Асеновград", с което да се заличи оскърбеното патриотично чувство на българина".

Истина е, че на 14 август 1934 г. е издаден Указ N 2820 на Министерския съвет за преименуване на Станимака и някои от околните селища, но десетки години преди това за града се използват и двете имена - и то в одициални документи и публикации. В статията на Т. Бъчваров пише: ". . . от скорошното ми ходене в сега наречения Асеновград (Станимака) имам пресни впечатления". Това навежда на мисълта че още през 1900г. е възможно да е имало някакво решение градът да се нарича Асеновград, но тогавашните гръкомански ръководители не са го признавали и евентуално са унищожили документите по този въпрос.

При тези обстоятелства Указът от 1934г. е узаконил вече придобилото гражданственост наименование и смятам, че може градът ни да е бил Станимака до началото на XX век а от 1900г. - Асеновград.
 
Copyright 2003-2014 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев