Бачковската стенопис - Славчо Кисьов

Интересна е композицията на западната абсида - "Богородица умиления" с Христос и Йоан Богослов, където художникът е предал умението си да търси вътрешния конфликт в образите.

Кулминационна точка в своето творчество в трапезарията незнайният художник-българин достига в изографисване в цял ръст на древногръцките философи. Цветовете са оптимистични. Самите философи са в тържествено одеяние и импозантна поза.

Всеки държи в ръката си свитък, в който е предадена квинтесенцията на неговото учение. Tук са вождът на атинската робовладелска демокрация в периода на нейния разцвет - Перикъл; идеологът на робовладелската аристокрация Сократ, неговият ученик Платон, един от основателите на обективно-идеалистическото направление във философията; великият древногръцки мислител Аристотел, творецът на 44 комедии Аристофан, не е пропуснат и Диоген, тръгнал да търси човека.
Художникът е пресъздал и първата жена-философ в Древна Гърция - мъдрата Сибила, първият римски лекар и естествоизпитател, бащата на фармацията Гален. Тук са и образите на Плутарх и Клеоман. Една цяла поредица от мислители, един безпрецедентен случай в източно-православната църква - наред с евангелиските и библейски сцени да се рисуват в църковна сграда древногръцките философи. Сам по себе си този случай говори за една висока култура, образованост и осведоменост на безименния художник-българин. Малко народи могат да се похвалят с подобно творение. С това цената на стенописната галерия като уникален паметник се повишава значително.

Стенописното изкуство в тази експозиция от началото на XVII век проф. Асен Василев нарече "Европейски паметник, който ще бъде не само на българите, но и на човечеството". Това е една неповторима стенопис, отбелязваща един нов декоративен стил в нашето средновековно изкуство (проф.Мара Цончева). Изкуствоведът проф. Атанас Божков споделя, че този паметник е със световно значение, един апотеоз на труда на скромния българин, оставил таланта си безшумно, без парадност. Ще споделя и оценката на директора на Дрезденската галерия, че "Това е Българската Сикстина, която говори по убедителен начин за творческия гений на българина през вековете".

 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев