Нови данни за античното селище в Асеновград - Росица Моревa

Античното селище, което се е намирало на територията на съвременния град, все още е слабо проучено.

В периода 1969-1972* година, при разкопаването на улици в града за канализационни мрежи, са направени няколко случайни открития, които хвърлят известна светлина върху неговата история.

Случайните находки и особени тези, чиито местонахождение е неизвестно, не позволяват досега да се уточнят границите на античния град.

Известна светлина хвърля разкопаната през 1956 г. тракийска могила в местността "Керемидарницата".



Тя се намира северозападно от ж.п. гарата, с богат погребален инвентар: Тракийска колесница, бронзови и стъклени съдове, оръжие. Датирането на материалите от края на I век и началото на II век от н. е. ни дава основание да смятаме, че в този период тук е съществувало тракийско селище. Това предположение се потвърждава по-късно с откриването на част от сграда, изградена от големи каменни блокове, свързани с железни скоби от същата епоха.

В различните райони на днешния град са били откривани и се откриват тухли, керемиди, архитектурни детайли, които подсказват, че на територията на Асеновград е съществувало значително антично селище. Последното е засвидетелствувано и от епиграфски паметници.

През 1969 г. при изкопа на канал на ул "В. Търново" до ж.п. гарата строителите попаднали на гроб. При направените наблюдения се установява, че гробът е изграден направо в земята, оформен с 4 големи тегули (керемиди), по две от дългата страна, срещащи се под остър ъгъл. Ориентиран е север-юг. Погребален инвентар не е намерен. Гробни съоражения от този вид са непознати в Тракия и Мизия до завладяването им от римялните. Те се срещат едва от края на I век и началото на II век от н.е. и то в градските некрополи, а по-късно и в могилите. Най-масово тези гробове са разпространени в III век.

При разкопаването на ул "Добруджа", пак в същия квартал, на 100 м южно от ул "В. Търново", на дълбочина 1.80-1.90 м са открити многобройни фрагменти от керамика: местна, тракийска и вносна, която се датира от VI до III в пр н. е.

През пролетта на 1972 год. пак при изкопа на канал на ул "Клокотница", на около 150 м. на юг от ул "Добруджа", е открит гроб. Около разпръснатите кости не е имало погребални съоражения. До скелета са били намерени голяма глинена кана, местно производство, и малка чернофирнисова чашка, внесена от Гърция. Съдовете се отнасят към IV-III в пр. н. е.

Сумирайки старите с новоизвестните данни, бихме могли да направим следните изводи: Тракийското селище, което през бронзовата епоха се е намирало навътре в планината, по-късно слиза в равнината, където условията за живот са били по-благоприятни. Това става около VI в пр. н. е. Потвърждава се от единичните находки в квартала югозападно от гарата, а също и от по рано-известните: въоражение на тракийски войн, монети и др. Въз основа на археологическите материали бихме могли да очертаем границите на селището. На изток то е достигало бреговете на Чая, чието корито е минавало под бул "Ал. Стамболийски", на запад до планината, на север до ж. п. гарата, ул "В. Търново", а на юг вероятно е стигало до първите склонове на родопите. В тези граници се е намирал и некрополът му. Известно е, че е съществувало още едно антично селище на десния бряг на реката, около "Баделема".

По-късно, около I век от н. е., градът се е разрастнал и слязъл още по на север. Това е засвидетелствувано от сградите на ул "Илия Михайлов" и некропола в местността "Керемидарницата".

В тези си граници античното селище е съществувало до средата на III в, когато готите опустошили и опожарили Пловдив и неговите околности. Вероятно тогава селището се е изместило по на юг, навътре в планината.

-------------
*Статята е публикувана през 1975 г. затова са използвани старите наименования на улиците в града

 
Copyright 2003-2017 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев