Феодалният замък на Асеновата крепост - Росица Морева

Асенова крепост е един от най-значителните паметници на културата в нашите земи, създадени през епохата на Средновековието.

До започването на системни археологически проучвания бяха известни голямата крепостна църква "Св. Богородица Петричка", две водохранилища и част от крепостните стени, видими на повърхността.

През 1970 г. започнаха редовни археологически разкопки на крепостта.

За периода до 1978 г. беше проучена западната част на скалистия масив, която обхваща площ около 1800 кв. м.

Първоначално тя е представлявала малка стратегическа крепост-кула на прохода, който е свързвал Пловдив с Беломорието по дефилето на р. Чая. По-късно край нея се обособили 2 села - Петрич и Стенимахос. Населението на крепостта нараснало, започнало изграждането на жилищни и стопански постройки. Крепостта се намирала в богат земеделски район и постепенно станала негов център. Тук се настанили административната и военна власт на района, а Стенимахос се превърнало в предградие на крепостта, като в началото на XIII век крепостта и селото образуват средновековния град Стенимахос, известен оттук нататък под това име във всички писмени извори.
В укрепения град, т.е. Асенова крепост, се намирали и жилището на управителя на района, т.н. феодален замък.

Феодалният замък е разположен в западния ъгъл на крепостта. Това е най-високата и добре укрепена част. Замъкът представлява комплекс от сгради - жилищни и стопански помещения, крепостни съоръжения, водохранилища и други. Вътрешната крепостна кула "донжон" е включена в замъка и доминира над останалите кули, както по местоположението си, така и с многоетажността. В основите тя има многоъгълна форма като следва очертанията на терена. От ляво и дясно с посока изток започват крепостните стени. Северната стена се свързва със северната страна на голямата крепостна църква "Св. Богородица Петричка", а южната стига до вътрешния вход, изсечен в скалата и като извива в северна посока, обгражда замъка от изток и опира в северната стена. По този начин се образува затворено пространство с форма на триъгълник. В него амфитеатрално са разположени постройките за обитателите на замъка.

Почти в центъра на пространството, което заема замъкът, се намира новооткрита малка църква, която може да се нарече "домашна", тъй като е служила само за обитателите на замъка. Тя е изградена върху основите на по-стари сгради. Построяването и може да се отнесе към края на XI и началото на XII век.
Непосредствено под вътрешната крепостна кула, на запад и над църквата, са двете водохранилища. На изток от нея минава тясна уличка с посока север-юг. Тя извива в западна посока и отвежда до западната крепостна стена. От двете и страни са разположени сградите, които служели за живеене, складове и работилници. По открития археологически материал може да се предположи, че представителните помещения са се намирали в източната и южната част на склона. Вероятно долните етажи на сградите са се използвани като складове и работилници, а горните за живеене и приемни. Откритите два оловни печата от края на XI и XII векни дават основание да смятаме, че административната част на сградата е в близост до изсечения в скалата надпис.

Поради голямата денивелация на терена връзката между отделните части на феодалния замък е ставала чрез каменни и дървени стълби.
Засега остава открит въпроса каква е връзката между замъка и църковния комплекс, които се намират непосредствено един до друг.

Археологическия материал, открит тук и времето на изграждането на малката църква показват, че замъкът е оформен като такъв в края на XI и началотo на XII век.

-----------

Морева, Росица - "Феодалният замък на Асеновата крепост", в-к "Асеновградски зов", бр. 24, 15 юни 1985 г.

 
Copyright 2003-2017 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев