Св. Евтимий, патриарх Търновски и истината около неговия гроб - ст. н. с. д-р Христо Темелски


И животописните сведения за този последен Търновски патриарх са твърде оскъдни, а някои от тях и противоречиви. Бил е глава на Българската православна църква от 1375 до 1393/94 г., след което бил изпратен на заточение. Въз основа на някои документални податки за място на заточението му почти единодушно беше приет Бачковският манастир. Независимо от това през последните десетина години се появиха „нови сведения” по този въпрос, изфабрикувани от псевдоисторици и жадни за сензации журналисти. Що се отнася до годината на неговата кончина, в разните енциклопедични справочници се прие „около 1401 г.”, „около 1402 или 1412 г.” и др. Дори през месец януари 2003 г. в старата българска столица Търново Св. Синод на БПЦ предприе честване на 600-годишнината от тази кончина.

Точно преди 99 години един скромен български йеромонах направи знаменателно откритие, което веднъж завинаги разрешава въпроса с мястото на заточението и годината на блажената кончина на св. Евтимий. Обаче се намират различни скептици, врагове и недобросъвестни лица, които оспорват откритието му, дори го изкарват фалшификатор, и така това голямо откритие остава в забрава.

Но нека видим кой е въпросният духовник, кога попада в Бачковския манастир и какво по-точно открива и „фалшифицира”. Това е йеромонах Паисий (светско име Димитър Иванов Пастирев), роден през март 1876 г. в Ямбол. Първоначално учи в родния си град, след това в Сливенската гимназия и завършва Самоковското богословско училище. През есента на 1894 г. постъпва в V клас на Киевската духовна семинария и я завършва през 1896 г. За монах е постриган на 24 септември 1895 г. в Цариград, а на 26 септември с. г. пак там е удостоен с йеродяконски чин. От 1896 до 1900 г. учи и завършва Казанската духовна академия, като на 30 ноември 1898 г. в Сливен е ръкоположен в йеромонашески сан. Получава покана да остане в Русия, където следва правни науки в Новорусийския университет в Одеса и участва в Руско-японската война (1904-1905 г.) под знака на „Червения кръст”. Завърнал се в родния си град, лежи половин година болен. Решава да отиде в Цариград и да получи назначение от Българската екзархия, но турските власти го връщат обратно в София. На 24 октомври 1905 г. получава назначение от Св. Синод за игумен на Бачковската света обител. Веднага заминава за манастира и на Димитровден, 26 октомври, служи първата литургия, а акта за приемане на манастирското имущество подписва на 31 октомври.

Още в първите дни на своето игуменство той чува забележката на една 90-годишна баба от с. Дерекьой (дн. Момчиловци), Смолянско, отправена към манастирския клисар монах Методий, че не бива да се стъпва под колоната на двуетажния храм „Св. Архангел Михаил”, понеже „едно време тук постоянно гореше кандило, защото на това място почива светия” . Любознателният игумен бил силно заинтригуван от чутото и решава да провери доколко е истинно това народно предание. Така на 20 ноември 1905 г., без да информира Св. Синод и без присъствието на специалисти историци или археолози, йеромонах Паисий предприема любителски разкопки. Разкрит е гроб, в който намерили силно разложена (почти на прах) архиерейска мантия, голям архиерейски омофор и два епитрахила, както и подметките на обувки-сандали. Неотложни манастирски дела прекъснали по-нататъшното разкопаване, което продължило едва на 9 декември с. г. В съседство с първия гроб бил разкопан втори. Вътре открили човешки скелет, изтлели останки от монашеско облекло и свита на руло оловна плочка (30х32 см). Понеже последната била силно корозирала, я почистили със спирт, оцет и яко търкане с козиняв парцал. По този начин силно бил повреден надписът от вътрешната страна на оловната плочка. Въпреки това той бил разчетен. В новобългарски превод гласи: „Св. мощи Евтимиу преосвещенному арх(иепископу) в(еликаго) гр(ада) Трън(ова) и блъгаро(м) патриар(ху)” . Надписът е разположен в шест реда и началните букви образуват акростих „Сирота”. Отстрани на акростиха със славянски букви е изписана датировка: „1404, 4 ап(рил)”.

Веднага бил съставен „Акт” за откритието, който бил подписан от игумена, тримата съборни старци (йеромонасите Филарет, Платон и Мелхиседек), счетоводителя Хр. Попов, един йеродякон, трима монаси и четирима миряни. Информирали Св. Синод, който побързал да удостои Паисий с архимандритско достойнство и да изпрати комисия, която да прегледа на място разкопките и откритите неща. Във въпросната комисия били включени синодалният протосингел архимандрит Неофит (по-късно Видински митрополит), йеродякон Григорий, учител в Софийската духовна семинария и известният историк-медиевист проф. Васил Златарски. Членовете на комисията се запознали подробно с проведените разкопки и намерените вещи и на 14 декември 1905 г. съставили и подписали подробен „Доклад”, представен на Св. Синод.

Откритието в Бачковския манастир наелектризирало тогавашната общественост. Министърът на просветата проф. Иван Шишманов натоварил тогавашния директор на Народната библиотека и музей в Пловдив Борис Дякович да направи отделно проучване за автентичността на находката. Б. Дякович бил добър специалист, завършил класическа история (археология) в Сорбоната в Париж. Той посетил манастира и откритите гробове и дал подробен доклад в положителен смисъл. Против откритието първи се обявил бившият Скопски митрополит Теодосий, контраатакуван от проф. В. Златарски. Срещу доблестния игумен архим. Паисий Пастирев, който се опитал да стабилизира манастирското стопанство и имотите на светата обител, била подета кампания от някои монаси и миряни от Бачково. Стигнало се и до две физически нападения срещу него. Тогава тръгва и слухът, че откриването на гроба на св. патриарх Евтимий е мистификация, дело на славолюбивия игумен.

Неизвестно защо Св. Синод не предприел тогава спешни мерки по откритието, а замълчал. Едва през лятото на 1911 г., около 6 години по-късно, изпратил втора комисия да проучи отново разкритите през 1905 г. гробове. В комисията влизали д-р Богдан Филов, директор на Народния музей в София и доцент (по-късно професор) Йордан Иванов. Въпросната комисия констатирала, че двата гроба са вероятно от 1604 г., когато била възобновена манастирската църква, и че оловната плочка с надписа не е от 1404 г., т. е. от кончината на св. Евтимий. За съжаление докладът на тази комисия не е запазен, а и заключенията им не са много ясни и категорични.

Възможна ли е подобна мистификация от страна на игумена Паисий Пастирев през ноември и декември 1905 г. относно разкриването на гроба на св. Евтимий, патриарх Търновски. Първо, той пристига в Бачковския манастир в края на месец октомври 1905 г. и поема управлението му. До сензационното откритие има по-малко от месец време - кога този духовник успява да приготви всичко и да узнае с абсолютна точност къде точно да копае? Това просто е невъзможно и изключено. Възможно ли е този богослов да е толкова умел фалшификатор, че да заблуди толкова хора, в това число и двама големи специалисти като проф. В. Златарски и Б. Дякович. Освен това още тогава оловната плочка с надписа била основно изследвана от проф. Никола Добрев - женевски възпитаник, член на Немското химическо дружество (от 1884 г.) и автор на първото българско ръководство по химически анализ (1891 г.). А втората комисия (според мен) просто е била излишна, защото тя отива твърде късно на мястото, когато главният „виновник” на откритието вече не е там, гробовете са били вече засипани и заравнени, а откритите вещи са били пренесени и съхранени в Св. Синод (по-късно прехвърлени в учредения Църковен музей).

През 1915 г. е оповестен т. нар. Ловешки сборник от ХV в., където в летописна бележка изрично се посочва, че св. Евтимий бил заточен в Станимашко, „ дето и завърши живота си... Понеже храмът на (Св. Богородица) Петриотиса бе съборен до основи от владетелите на нечестивите времена, затова и гробът на светеца незнаен остава до днес” .

Тук следва да поясним, че действително св. Евтимий почива на 4 април 1404 г. в Бачковския манастир, където е и погребан. Наскоро след това била разрушена манастирската църква и гробът му бил затрупан и останал в неизвестност. Когато в нач. на ХVII в. започнали възобновяването на главната манастирска църква (която била завършена през 1604 г.), изглежда са попаднали на гроба и са извършили препогребение. Именно тогава бил изготвен надписът на оловната плочка, като сведения за точната дата на кончината на св. Евтимий са били взети или от стар надпис, недостигнал до нас, или от някой ръкопис, сега също в неизвестност. Така че именно това препогребение около 1604 г. се явява причината някои скептици да смятат, че надписът не е автентичен, т. е. не е от 1404 г.

И още нещо. През месеците декември 1971 г. и април 1972 г. известният наш публицист Иван Богданов предоставя за нова експертиза запазените вещи, които били открити през 1905 г. в гроба на св. Евтимий. Резултатите от тези експертизи - три протокола и едно мнение - са публикувани от Ив. Богданов в чудесното му изследване „Гробът на патриарх Евтимий - национална светиня, С., 1987”.

\Въпреки това всичко си остава постарому, т. е. откритието, което бе направено през 1905 г. от тогавашния игумен на Бачковския манастир Паисий Пастирев, не получава и сега признание и разпространение. Защо? Какво трябва още да се направи, за да се приключи с този близо стогодишен спор?

Историците и специалистите вече си казаха думата, остава Св. Синод да произнесе своето компетентно и вещо мнение. По този начин още един светец ще има свой гроб, който ще стане център на масово поклонничество и почитание.

   



източник: Двери

 
Copyright 2003-2017 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев