Ктиторския портрет на Иван Александър в костницата на Бачковския манастир - Светла Москова

В цялостно изградената иконографска система на изобразителното изкуство в средновековната държава, изповядваща източно-православната религия, се откроява един сюжет, в чието съдържание днешните поколения търсят историческата достоверност.

Ктиторът (от гр.) буквално основател, създател или от ит. дарител, е лице с чиито средства е построен, или отново украсен (с икони и фрески) християнски храм. Ктиторският портрет е изображението на това лице в храма. В рамките на канона се създава и неговата иконография и тя става традиция.

Византийската изобразителна система се основава на евангелските и и библейски сцени и цялото нейно съдържание е символ на един отвъден, иреален свят, при който всичко е веднъж завинаги непроменяема даденост. Но тъй като ктиторът е единственият представител на реалният свят в тази иконографска система, неговото изображение търпи развитие и промени.

Като начало в основата на ктиторството заляга идеята за изобразяване на императорската властвуваща личност.

С приемането на християнската религия, българският владетел винаги се стреми да съперничи по блясък и величие на византийския император. Заедно с иконографската система на изобразителното изкуство от Византия се възприема и обичаят да се изписва и изобразява царската личност в стенописта и миниатюрата. А през XIV век времето, от което се датира ктиторският портрет на Иван Александър от Бачковската костница, българския ктиторски портрет има вече своя завършен вид.

Портретът на Иван Александър не е запазен изцяло. Неудачна реставраторска намеса е разрушила най-ценното - автентичността и достоверността на образа. Затова е невъзможно да се направи цялостен иконографски анализ. Този портрет е образец на индивидуалния царски ктиторски портрет. Иван Александър е изобразен сам върху отделна плоскост, в тържествена поза, с ореол, увенчан от Богородица и два летящи ангела в блясъка на всички царски отличия. В ръцете си не държи модел на костницата, тъй като тя е направена преди него. Изписването му тук вероятно е по повод дадените от царя средства за обновяването на манастира.

Портретната прилика в ктиторския портрет като цяло е относителна - характерна даденост за средновековното изкуство и литература. И въпреки, че някой от епитетите произнесени във възхвалата за Иван Александър, като "любезен и приветлив, румен, доброзначен и красив на вид със свити колене и правоходец. . . ", биха могли да се отнесат до неговата личност, винаги трябва да се остава известна резервираност относно тяхната достоверност.

Истинското историческо значение на Иван Александър, което се допълва и от портрета в Бачковската костница, е, че той е последният български цар, имал възможност и голямото желание да покровителствува изкуството. Неслучайно негов патрон е св. Йоан Богослов. Не случайно най-големите паметници на българската миниатюра са свързани с неговото име. Не случайно най-много от запазените ктиторски портрети са на Иван Александър. Той е изписан по повеля на времето като дарител на църкви и манастири за прослава на средновековното българско изкуство, на средновековната българска държава.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев