Гергьовден някога в село Яврово - разказ на йерей Борис Харалампиев

В този ден някога младия свещеник поп Харалампи ще отслужи по-рано литургия. Трябва до "голям ручок" (10ч) да свърши, защото празникът ще се премести на Гергьова черква, където е параклисът "Св. Георги". И все пак намираше време през службата да вземе Софронието и да прочете на богомолците житието на св. Георги Великомъченик. А църквата пълна с народ - млади и стари, празнично облечени - красотата на нашия народ.

Жените са се приготвили с нови шарени селски торби с голямата погача. До торбата стои котлето със сварено мляко. До Гергьовден мляко не се яде.

Службата свършва и свещеникът излиза с кръст в ръка на двора, а там от двете страни са се наредили жените и мъжете, в две ги поведе надолу, под селото към черковището.

Напред вървят младежи с кръстове, хоругви, момите с обкичени икони, а още по-напред е желязното клепало, което води шествието. Забиват и двете камбани - голямата и малката - за изпращане от село. Звуците тържествено искат да подсилят, да допълнят прелестната красота.

Стигаме до параклиса. Други по-припряни са дошли по-рано, запалили огън.



Свещеникът започва водосвета. На мясата е поставен един бял котел, пълен с вода от извора, а до него - шарена китка от пъстри цветя и непременно росен босилек.

Дядо поп кади, чете високо божиите думи. Жените, наредили бохчи, а до тях котлетата с млякото. Мъжете са със свалени калпаци и стоят чинно и се кръстят набожно. А на свещника горят много, много свещи и пламъчетата им трепкат от полъха на пролетния вятър. Всеки е дощъл тук да запали свещ на св. Георги, да се помоли за себе си, за близките си, за стоката си. Всички мъже и жени, старци и деца се ръсят, след като свещеникът е извършил водосвета. Поп Харалампи свърши каденето и се обръща към всички дошли на празника с молби да се помолят на св. Георги да има здраве, благоденствие в домовете, за децата и стоката, да бъде пълна софрата ни с хляб, месо в изобилие, да бъдат пълни ведрата на овчарите с мляко и всички вас да дарява с радост. Жените отговарят "Амин, дядо попе".

Стълб беше в селото поп Харалампи, но и той, и големият му син загинаха в Балканската война...

Започва веселието, веселие шумно, непринудено. А на трапезата разнообразие и пълнота - погача, ядене агнешко с ориз или печено, червени великденски яйца, бяла сланинка, ребра, луканка, а всред тях се мъдри котлето с мляко и лъжица до него, прясно сирене - снощи подсирено и подсолено. Изобилие. Жените поднасят котлето с мляко да си нагребат повече хора, особено тези, които нямат мляко в къщи и да кажат добра дума за стоката. Мъжете се черпят с орехова ракия, ядат и от време на време надигат бъклиците с хубаво нашенско вино.

Георгевци в село много. Шетат между трапезата и черпят за името си. Екват и песни. "Има ли в това село моми да запеят на хоро?" И ето от трапезата се надигат момите - младостта, хубостта на селото, скупчват се на мегдана пред параклиса и запяват и започва хорото.

То става по-тежко и внушително, но липсва кавал. Обажда се кавалджията Стефан Горев. И става чичо Георги Начев и повежда хорото. Обичай му беше да поводи на тоя ден хорото на Гергьова черква. Залавят се мъже и то става още по-тежко. Но стар е вече чичо Георги, завива един път, уморява се и отстъпва на друг Георги, млад, буен, който завежда и кърши хорото: "На ляво и надясно". На трапезите - песни, провикване, разговори и шеги.

Иде ти да извикаш: "Ей ти, радост селска, естествена, непринудена и сърдечна, чиста от всяка градска глезотия". Но кой ще разбере? Само тоя, който е до тебе... Утре тези, които днес се веселят на св. Георги, пак ще нарамят мотиката, ще уловят дръжката на ралото, ще размахат косата, ще нарамят овчарската тояга за работа. Но днес те ще се веселят, защото това е техен ден. В него те дават отдушник на онова, което се трупа цяла зима в душите им.

Но обядът е привършил, жените нетърпеливо стават. Но някоя извиква: "Не тръгвайте преди дядо по, той ни доведе, той ще ни поведе и сега. Хайде, дядо попе, време е за отиване".

Той става, поставя епитрахила, взема кръста и китката, качва се на мулето поради стръмния път и повежда процесията нагоре към село.

По пътя се разстройва, за да събере на мегдана пред църквата и чака свещеника. А той по стръмния път към село с кръста благославя нивите, градинките, дворовете. В село пред църквата чете молитвата на св. Георги и разпуща народа.

В кръчмата - весела почерпка. Георгевци черпят днес надвечер, писне гайда на хорището и започат хора. Този ден като на голям празник играят и по-възрастни хора и хората са вити, тежки и отиват до късно вечер. В този ден селяните от моето село изразяват своята душевност.
 
Copyright 2003-2015 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев