Сурнане - крадене на моми - Из миналото на Богутево - А. Шиков

От най-старо време та до 1944 година в моето родно село, а и в други околни села краденето на моми беше на мода. Причина за това беше неравноправието между мъжа и жената, останало от векове. Религиозните предразсъдъци и вярвания оковаваха във вериги родопската жена. Донякъде те допринасяха за запазване на морала, но подтискаха волята, желанието и мисълта на родопската младеж, особено на българите, свързани насила с исляма.

Момите и ергените не можеха да обичат свободно, когото искат. Където речеха родителите им, там ги женеха.

Имаше немалко случаи ерген да доведе невяста от друго село, без той да я е виждал или пък тя него. Момите знаеха само работата - да жънат, да копаят, и да събират сено през лятото. Когато вървяха, не им се позволяваше да гледат настрани. Ако срещнеше някой момък, макар и гальовник, момата гледа в земята.

През зимата момите тъчеха, предяха, събираха се на попрелки и межии. На тях ходиха и ергени, но нямаха право да сядат до мома или пък да говорят с девойки. Ако някой забележеше мома и ерген да си говорят, одумваха ги, особено старите жени. Поради непознаване на момата и момъка, често ставаха нежелателни женитби. Наложат се родителите, оженят младите, без да ги питат дали се обичат или не. Макар и женени, те не се обичали. Това довеждало до развод или пък живеели с мъката за истинската си любов. Момите и ергените съчинявали песни, в които изразявали своята любовна мъка:

"Дъщеро моя майчина
защо ти плачат очинки,
пак ти са смее сърцето?
Нимой ма питай, майчинко,
от долу варви севдьона,
дено на немо ни даде -
ем си ма даде, майчинко,
нах друго село далечно -
нах друго любе незнайно."

Краденето на момито ставало по седенки и порелки, по сборове и байрям и др. Ергените го смятаха за "бабаетлик". Ако момък и мома се любят една-две години и момата иска да си походи левтера беше достатъчно една стара мома да рече на момчето: "Сурни го, бре, сурни го онова момиче. Какво го чакаш още, води го у вас". Тогава той ще дочака момичето някъде, ще го хване за плитките и ще го "отсурне" у тях.

"Сурненето" понякога беше гордост и за самите моми. Когато отсурнеха някоя мома, дълго време се говореше, че била хубава, та затова са я откраднали.

Но в повечето случаи само момчето е искало да отсурне момата, въпреки че тя не го е обичала. Тогава тя правела всичко възможно, за да се отскубне. За такива случаи има закачливи и присмехулни песни:

"Язък ти язък, юначе, че си момана изпусна,
Пуста ти снага тромава, пусти ти роки стойнали.
Сурна ма, юначе, торза ма, ама ми нищо не стори.
Каквато си ма водеше и на каква си отидах.
кайно от майка родена."

При кражбите на моми ставали и побоища, а често пъти и убийства. Съчинявали и песни:

"Лесни са, горо, спуши са да скрийш вакал Мехметя,
Мехмет е сторил кабахат, малка е мома сасякал,
нах четири страни разхворлил в тясното дльогу сокаче.
Гора Мехметя не скрила и го в нея фатили
нах зет му роки ворзали, нах преш му потян казали."

Ето няколко случая за крадене на моми:

"Било е през пролетта на 1908 год. Богутевци се били заели със своята пролетна работа. Извозвали тор по нивите и ливадите, поправяли плетовете, сеели, чистили ливадите. Асангоските имали "межьо" на местността "Ибурну". Там се били събрали много момичета. Повече от момчетата били още с овцете на полето. На межота било едно хубаво момиче. Един Таламанските от махала Острица обичал това момиче, но родителите му не го давали. Тогава остричани решили да го сурнат. Събрали се пет-шест души все отбор юнаци: Куцуту Кисоско, Кара-буба, Дангаловчето и др. Момичето имало трима братя. Те били сербез юнаци, но в това време били с овцете в полето. Острицките юнаци се страхували от Странжелията, уйку на момичето. Той бил баш пехливана по онова време в Богутево и махалите и живеел в Журкуските колиби. Острицките момчета отишли на "Иборну", дето е била межията. Момите две по две носили тор в чували и на връщане пеели. Техен съсед орал с воловете над колибата.

Остричани излезли от баира и обещали на орача една овца, за да мълчи и да им помага при сурненето на момичето. И той се съгласил. Скрил се с воловете на края, уж да ги храни.

Остричани изтичали към колибата, нахвърлили се връз момичетата. Те се сетили кого идват да крадат и се развикали: "Браните я, браните я!" Но ония я грабнали, двамина я "сурнали", а четиримата ги охранявали отстрана. Жените замервали похитителите, нахвърлили се към тях, станал голям бой, но не могли да помогнат. Момичето било "отсурнато".

Друго крадене на мома станало в Чепеларе. В него участвал и моят баща и още двамина негови приятели. Това се случило през 1905 год. Баща ми имал "харетлик" в Чепеларе. Един ден той дошел в Богутево и му рекъл: "Харетлик, ти знаеш, чи галям адно агоско момиче и то ма гали. Ама нали сам "фукаро", техните гу ни дават на мене. Трябва да го "сурнам". Искам да ми помагаш. Ако можеш да земеш един-двама твои приетеле, ама да са по-яки".

Баща ми повикал Кертата Влахкуска и Узуна. Те му били най-доверените хора. "Ще дойдем" - съгласили се те. Кертата рекъл: "Ще сурним, ама трябва да знаете, че чепеларските жени са по-ачигьос и по-лоши".

На уречената сутрин троицина богутевци отишли у "харатлика" в Чепеларе. Агоските мъже косили по Карабалкан и не били в къщи. Майката на момичето била станала рано и доила кравата в "хаятен". Щом отворила портите, юнаците нахълтали вътре. Жената държала бакърчето с пресникан и като ги видяла, развикала се и хвърлила бакърчето в очите на баща ми, поляла го и почнала да кълне: "Ти, гуде Шикуску, познавам та, и ти кутиш женски деца. Дано и твойте деца асай ги разплачат!" Момичето, като чуло шума и видяло гальовника си и другите "юначища", сетило се че са дошли да го сурнат. В "хаятен" двамината държели майката, един стоял на вратата, а баща ми и приятелят му излезли да търсят момичето. Всичко обърнали, няма го никъде. Когато погледнали към прозорците, видели две женски ръчички да се държат за един пармак. Момичето било отворило единия прозорец, хванало се за един пармак и се спуснало навън, но било високо и се страхувало да се спусне на земята. Мислило, че няма да го видят. Но те го хванали и право в дома на гальовника. Майката отърчала в участъка. По онова време пристав бил старият Пепеплан. Но гальовника и с него "уредил" работата. Пепелан отишъл с двамина жандари при момичето: "Тува ли юе сидиш или ще си варвиш у майка ти?" - попитал го. Мимичето рекло: "Я сига няма къде да идам тука ще седям, тука ми е бил късметя". Жандармите уж забрали богутевските "панти", ще ги карат в участъка, да ги "мандросват", а ги завели де край селото и ги изпратили в Богутево.

Ще опиша още едно "сурнене", което се случи през есента на 1925 год. Моя братовчедка и един от Барбоските бяха сгодени, главеник и главеница. Двамата си бяха прилика голяма и се обичаха. Братовчедката беше една от най-хубавите моми в Богутево. Когато се огиздеше, не можеше да върви от кичила. Майка и я наплиташе на 40 плитки, на тях носеше по 3 кг синци и когато вървеше, та "цонкаше". Биваше си го и годеникът и - едър и як юнак. Той беше овчар и пасеше техните овце. Когато го викаха на "межьо" да жънат, другите момчета задяваха по четири снопа, а той - по десет.

Родителите на братовчедката бяха по-заможни от годеника и макар, че му беше "главеница", искаха да постои у тях и това подзиме.

Един ден братовчедката видяла годеника си, когато пускал овцете и му рекла: "Довечера у нас няма да има никой. Само бабицана ще си е у дома. Когато се посмрачи малко, ела! Ще те чакам да ме "сурниш".

Тая вечер бях тръгнал на "попрелка" у братовчедката. Като вървя, слушам адно "трупотия" върви право към мене и едно момиче вика, ама колкото му глас държи. Гледам, някой влачи братовчедката. Без да знам, че са "сурнат" с взаимно съгласие, взех да браня братовчедката, но тя ми рече: "По-тихичко. Какво ма си зачьоплил, я си сам сама торнала".

Тогава се сетих, че тяхното "сурнене" не е истинско.

Ставаха и такива работи.

 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев