Един обичай, вълнувал старо и младо - Петко Вълчев

Всеки човек обича родния си край, защото той е свързан с неговото детство. А болярченци най-много говорят за народния обичай мяукане. Единствен е. Търсете го по целия Асеновградски и Първомайски край, ако щете и по цяла България, няма го и туй то. Хубав чист български обичай. Откога съществува, никой не може да каже.

Веднъж местните младежи запитали деветдесетгодишният Марко Попчев, а той какво?
- Ами така сме започнали ние, пък и тате и дядо също са мяукали.
А този обичай е кажи речи цяла драма. Само дето няма декори. Има си свои герои, действия, конфликти.

И така, що за обичай е обичая мяукане. Извършва се на "връх Йордановден".
В чест на този празник момите правят баници. Тежко на тази мома, която не направи баница. На другия ден за нея място на хорото няма. Момите си го знаят и всяка мома прави баница.

И така на 17 януари, недочакали ергените от село Болярци да се свечери, разделени на групи (селото се състои от горна и долна махала) обикалятдомовете, в които има моми. И мяукат. С това поканват момата да даде баница. За мома се признава оная мома (девойка), която се хваща вече на хорото до ергените.
Никоя група няма право да събира баници от територията на другата.

И така, групите, водени от най-старшия ерген (години наред ергенувал) тръгва от къща в къща. А по него и по-малките.
Влизането в момините двори става с мяукане и стреляне. Ако някой от ергените симпатизира на момата, той пръв и най-много стреля. Затова любопитните комшийки най-напред питат:
- Кой пръв стреля мари?

За авторитета на момата имало значениеи броят на изстрелите. После момите на хорото се питат за коя колко пъти се е стрелнало.
И тук се спазва условието: момата сама трябва да разточи и опече баницата. Колко вълнения в моминото семейство е имало. От сутрин до вечер се е въртяла точилката, опалвал се е връшникът, треперело се е да не прегори баницата, или да не се "втекли". После позор - цялото село ще разбере, че момата е лоша домакиня. Пък и годежът може да не стане. Зер, момковата майка иска да има мома-къщовница.

Голям и тежък изпит. Той утвърждава името на момата, нейния аторитет и слава на "изпечена" мома. А щом баница може да направи - една тънка и майсторска работа, значи тя вече е готова да влезе в чужди двори.

Интерес представлява също и самото поемане на баницата от ергените. За да не се объркат тавите, ергенът вади нож или кама и слага "нишан" на тавата. Това е важно. С поставянето на "нишан", момъкът си осигурява и среща с момата. Той се задължава да я върне след 2 - 3 дни.

Радко се е губила тава. Да загубиш тавата, все едно да загубиш момата. Нещастен е бил онзи, чиято изгора е била в другата махала.
На обяд ерегените се събират в някоя къща и ядат баниците. Избират най-сполучливата баница и на хорото разгласяват коя мома най-хубава баница е направила.

Ако моматае длъжна да разточи баницата, то ергените са длъжни да "направят" хоро. Затова към два часа след обед ергените изкарват свирачите (чалгаджиите) на селското хорище. Там се стича мало и голямо - децата се гонят. "Сдушват" се сватовете и сватите. Момите споделят вълненията си. Хорото ще покаже кой с кого комин ще запуши, кой с кого под венчило ще иде.
Затова хване ли се момата до ергена, "навързват" всички от момина и момкова страна.
А старците, прехвърляйки броеници в ръце, отсъждат:
"Хванаха ли се на хорото, работата е сигурна"

Не са били редки случаите, когато хорото е завършвало с "пристануши" и "годежи".
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев