Юговската мумия - Иван Гащилов

Случаят, за който искам да разкажа, е преживян и преразказан от иконом Илия Ник. Запрянов от с. Малево (сега покойник).
През 1936 г. ме назначиха за млад свещеник в с. Югово, тогава Асеновградско. Приех назначението и с голямо желание провеждах всички служби в църквата така, както са по църковния календар. Тогава имаше в селото такава традиция: починалите като навършат 7 години, вадехме тленните им останки, аз ги опявах и в едно съндъче ги слагахме в костницата, построена до самите гробища (прототип на тази до Бачковския манастир) за вечно съхранение.


На някой места мъртвите ги вадели на 3-5 г. Защо е така, аз, тогава млад свещеник, не можех да си обясня. Вътрешно бях убеден, че това е излишно, но не можех да го спра. Бях длъжен да изпълнявам задълженията.

Тази отколешна традиция се е създала по благочестиви съображения, когато след изтичането на много време, вероятно векове, гробището по някои причини се изостави и вече не се ползва за погребване, а за други цели и мъртъвците се вадят, за да се запазят от поругание костите на тук погребаните люде.

През пролетта на 1938 г. дойдоха при мен две стари баби и ми казаха, че ще вадят костите на тяхна близка и ме поканиха да отида да ги опея. Аз се съгласих. Уточнихме часа и си определихме среща в селските гробища. Взех си нещата, които ми бяха необходими и заминах. На гробищата ме чакаха 6 възрастни жени, които, като ме видяха, станаха и започнаха да копаят гроба на покойната. Аз, да не стоя над главите им, както се казва, отстраних се на десетина метра от гроба, седнах и започнах да чета едно черковно списание, което бях взел със себе си.

След известно време видях как жените бързо се отстраниха от гроба, по моя преценка доста изплашени, без да продумат нито дума. След секунди най-възрастната, навярно най-безстрашната, ме извика: "Отче, отче, ела, ела да видиш!" Аз оставих списанието, което четях, станах, отидох при гроба и какво мислите, видях: лицето на покойната беше чисто запазено - все едно, че е погребана преди няколко дни. Тази картина толкова ме изплаши, че изгубих съзнание и паднах до гроба. Жените се изплашиха, че с мен може да се случи най-лошото, започнали да се суетят наоколо, но бързо се съвзели, напръскали ме с вода, заразтривали ме, както по-късно самите те ми разказаха. Колко време са ме свестявали, не зная, защото нямахме часовник. Дойдох на себе си. Те ме почакаха да се успокоя напълно. По някое време аз реших, че мога да опея костите на мъртвата, станах и се доближих до гроба. Изумих се, че от починалата бяха останали само костите, с голям зор направих опелото и се прибрах в квартирата.

Този случай в продължение на месеци не ми даваше мира и не само тогава, но той ме занимава и до днес.

Споделял съм го с много мои събратя и всички се учудват на това явление. Обяснението трябва да го даде науката. Умряла е преди 7 години, отваря се ковчегът, появява се смъртникът във вид на мумия и при съприкосновение с въздуха изчезва. Случаят за мен е много интересен. Аз съм чел за египетските мумии на фараоните, но доколкото знам, те били поставяни при специални условия, телата им били балсамирани. Тук нещата са по-други. Ковчегът, когато няма съприкосновение с въздуха, също може да се запази дълги години, но за телата не знаех. Разговарял съм и с археолози, някой обясняват това явление с качеството на почвата. Други вдигат рамене и се учудват. В археологията бил познат този случай, но те твърдят, че тялото изкарано от гроба, какъвто е в този случай, трая два-три дни и чак след това от съприкосновението с въздуха мумията изчезвала, докато тук това стана за броени минути. Навярно археологията има научно обяснение на тези явления, но на мен не са ми известни.

Разбира се, аз изключвам да има намеса на някаква божествена сила, защото ако имаше нещо подобно, щеше да има някакви последствия, а нищо такова не се случи нито на близките на покойната, ни на никой друг от селото.

Ето как е разказала видяното баба Тодора Понкова: "Да видите, мари, какво се случи, ага разчистихма гроба и отворихме капака на ковчега. Всички се стъписахме. Какво мислите видяхме. Погребаната преди 7 години Елена Иванова си беше досущ запазена: лицето и бяло, косата и стои такава, каквато майка и я среса преди да я сложим в ковчега, с лека усмивка, защото тя обичаше живота и искаше да живее, но дядо Господ, рано си я прибра. Клъшникът и вълненикът - чисто целенички. В този момент всички занемяхме, устата ни се затовриха и никоя от жените дума не продума. Такова чудо не бяхме виждали, нито чували. Колко трае, не мога да кажа, но когато мина уплахата и се усетихме, че стоим пред мъртвец, повикахме попчето, но и то младо, изплаши се повече от нас и припадна.

Та асакова ни се случи, дали това беше някакво госоподюво наказание или предзнаменование за нещо, не зная, но когато съм го разказвала, всеки цъка и се чуди, а някои се произнесоха, че това значело нещо, но какво е то, никой не знае."

Този случай го съобщих, продължава разказа си отец Запрянов, на Пловдивската митрополия и след една година получих указание, да не вадим мъртъвците. Днес този въпрос е решен навсякъде в България. Официално през 1960 година се забрани да се вадят костите на мъртъвците, защото всички костници към църквите са пълни и няма къде да се съхраняват (това може да е и една от причините за забраната).

За специалистите разказаното от отец Запрянов може да не е ново. Ние го нарекохме още чудото в с. Югово, макар че може да не е чудо. Интересно е това, че само с тази жена е станало това явление. На останалите гробове около нея също са изкарани костите на погребаните, но такъв втори случай не е имало.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев