Българщината иска и жертви - Николай Димов

Борбата за църковна свобода и независимост, борбата за надмощие на българския етнически елемент в Станимака е много трудна и жестока. Тук не става въпрос за формалното признаване на българското за сметка на гръцкото, а за онази тиха и подмолна борба, която са водили гърците, макар да са знаели че тяхната кауза е "бита карта". Но тази борба за надмощие има и своите комични ситуации.

И така през 1925 година в къщата на тежкия търговец Янко Палангята се случило нещо, което дълго време не давали мира на двата основни етноса в Станимака по това време - българския и гръцкия. Палангята бил поканил уважавания хаджи Иван, с когото си сръбвали кафенцето и си правили сладък мохабет. По същото време в двора нахлул Богдан Бракалов - онзи същият, който непосредствено след Освобождението е дейната фигура, около която се обединяват българите в настояването за откриване на ново училище в градеца ни. Бракалов отправил тежки обвинения срещу Палангята за това, че последният пречи на местните свещеници да четат евангелието в църквата на български език. Домакинът повикал слугите и им заповядал да изгонят неканено нахлулия младеж заради буйната му филипика, която той произнесъл и която естествено не се понравила на домакина. В спора се намесил и хаджи Иван, обръщайки се към Палангята с думите: "Е, кир Янко, ти ехете?".

Разгневеният домакин ударил плесница на своя гостенин. На свой ред уважаваният български големец изскочил на двора и се върнал след малко с мотика в ръка, готов да я употреби като бойно средство. Едва го заптисали слугите.

Поуспокоеният вече българин рекъл: "А бе, не ми отива на мене, стария човек, да вдигам ръка на другиго, но когато се отнася до българщината, не се стърпявам. Както е казано, орел мухи не лови, но нека този гръкоманин разбере, че тука сме България и поповете ще пеят на нашия език".

След станалото било логично двамата другари да развалят достулука си, защото кръвта вода не става. И все пак струва си тази жертва за българщината!

 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев