Любовта не признава граници - Николай Димов

Славни са традициите на гимнастическото дружество "Асеновградски юнак". Голяма роля за израстването му имат неговия главатар Крум Велев и председателят Борис Ставрев. Традицията повелявала провеждането периодично на вечеринки - веселие за младите хора от града ни.

На 20.06.1925 година във военния клуб вървяла поредната юношеска среща. Салонът се оказал тесничък за многобройните почитатели на гимнастическите упражнения. Изключително впечатление направила ръченицата, изиграна от юнакините. Последвали бурни овации.

Главатарят Велев решил да раздвижи още повече обстановката като поканил юнаците да отвърнат на предизвикателството на юнакините. Предложил на младежите да издекламират някое стихотворение, а за да има стръв предложил и награда - една сочна торта. Оказало се обаче, че мъжагите ги бивало за салта и склопки, но за декламации - не.

Може би за да защити честта на мъжката част от присъстващите, става 70-годишният знаменосец бай Тома Атанасов. С ясна дикция и вживяване той изпълнил Вазовата ода "Кочо" (Защита на Перущица)". Ефектът бил изключителен. Неговото изпълнение било изпратено с продължителни и френетични овации. Гимназистките започнали да спорят на коя се пада изключителната чест да поднесе тортата на големия декламатор. Всички се изредили да целуват стария юнак. Всяка гимназистка с нетърпение очаквала "дами канят" за да покани бай Тома.

Младите юнаци сериозно завиждали на успеха на възрастния знаменосец, но било късно. Старецът бил на върха на своя успех.

 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев