Параклиси - Асеновград
параклис "Св. Илия"



Според арх. Стоилов параклисът е граден през XI век, реставриран през XVIII век и за последно отново възобновен през 1878 г., както става ясно от надписа над вратата му. Подобен е на намиращите се близо до него параклиси "Св. Нестор" и "Св. Христофор", с които са строени и възобновени в този им вид сравнително по едно и също време.

Намира под сините скали и до една пещера вляво от прекия път, водещ от Асеновград към манастира "Св. св. Кирик и Юлита". Mестността е доста многоводна. Има извор и чешма. Тук според преданието е имало голямо капище на Аполон Кендрисийски. Това се покрепя и от намерени от археолози на това място в началото на XX в. мраморен жертвеник и надпис върху олтара на Аполон Кендриси - Спасител (бюлетин на България, т.VII, стр. 152). Връзката капище-християнски сакрален център е много лесно обяснима, още повече самата връзка Аполон - Св. Илия.

Според християнската иконография Св. Илия е изобразяван възкачен на колесница с четири коня, която лети в небесата. Този сюжет е инспириран от разказа в Стария Завет, според който светият пророк е бил взет жив на небесата. Интересна е аналогията със изображението на Аполон, който в гръцката митология се изобразява също на колесница с четири коня.

Много често капищата и олтарите на Аполон по-късно по времето, когато християнството вече имало своите сериозни позиции се превръщали в параклиси, посветени на свети Илия. Неслучайно в Родопите много от върховете с, или без параклиси носели името на светията.

Над параклиса в една скала има пещера, където е зазидана голяма желязна халка. Тук в миналото е имало неголяма сграда, където са пребивавали болни.

По план параклисът представлява еднокорабна, едноабсидна сгада с допълнително пристроен открит портик, който се носи от четири дървени колони. Покривът е трискатен. Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Таванът представлява полуцилиндричен свод.

Самият параклис е доста обширен и е изографисан, като голяма част от стенописите са добре запазени. Това е станало от местни зографи по времето на последното му възобновяване. Иконостасът е обикновен - дъсчен. Стенописите и иконописта са изпълнени със доста голямо майсторство.

Последния капитален ремонт на параклиса (смяна на покривната конструкция и направа на цялостен железобетонен пръстен, направен с цел да се заздравят стените) е завършен през декември 1996 г.

Заедно с останалите 11 параклиса към енорята на храм "света Богородица Успение" са обявени за паметници на културата, Д. в. бр. 38 от 15. V. 1970г. Д. в. бр. 37 от 17. II. 1939г. и Д. в. бр. 60 от 1940г. съгласно закона за Паметниците на културата обнародван в Д. в. бр. 29 от 11. IV. 1969г.
Празнува се на 20 юни. Параклисът е към енорията на храм "света Богородица Успение".

Традиционен е ежегодният курбан в чест на празника.

 
Copyright 2003-2014 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев