Параклиси - Асеновград
кв. Горни Воден - Параклис ''Св Димитър"



Намира се на около 300 метра югоизточно от село Горни Воден и е на 516 метра надморска височина. През 1958 година учителят Георги Ковачев, Василка Чокойска и архитект Стоил Стоилов изказват предположението, че на мястото където днес се намира параклиса, се е намирал Бакуриановият замък.

Още на следващата година след внимателен анализ и разкопки археолога Димитър Цончев определя със сигурност мястото на упоменатия замък. Около построения през 1864 година параклис, той намира много части от средновековна керамика, което му дава повод да мисли, че вероятно тук е имало по-ранен строеж. Така той решава да направи сондажи, и сондирайки мястото, на най-високата част на платовидната височина, той попада на напречен зид, за който архитект Цончев смята че е от правоъгълна кула. След като достига до извода, че това е мястото където през XI век е построен Бакуриановият замък, той публикува това свое откритие в книжката си "Строежи на Григорий Бакуриани в Асеновград и околностите". Наред с описанията на височината и нейният характер, той указва и какво е останало от средновековния замък. Един много интересен откъс е публикувал големият изследовател на миналото на Горни Воден в своята книга "Воден през вековете" Никола Филипов. Ето и съдържанието на самият откъс:

"Най-напред в околовръст върху крайната част на склоновете, тоест по крайните очертания на билото личи мястото на крепостните зидове, значително по-високо от останалата повърхност, както е при всяка средновековна крепост. Общата форма на крепостта е трапецовидна с ориентация северозапад-югоизток. Околовръстният зид има дължина 440 метра, а плоскостта, заемана от крепостта е 12 декара. От зидовете са запазени само подземните части на основите, но откъм южната достъпна страна почти нищо не личи. Те са извадени от селяните, които са взели по-едрите камъни за строеж на къщите си а по-дребните останали на място. Последните днес образуват четири-пет големи грамади. Значи зидовете са били направени от обикновени ломени камъни от местния терен. Дребните струпани на грамади камъни са примесени с късове от устия на питоси, с малки глинени съдове с една дръжка без орнаменти, гърнета, части от тухли и керемиди, въобще с остатъци от средновековна керамика. С такива глинени късове са осеяни северните и северозападни склонове на височината".

След това автора обръща внимание на открития от него напречен зид с посока почти изток-запад. Той бил дълъг около пет метра. Доводите на Димитър Цончев, че това е кула е факта, че в разкопания зид ломеният камък е споен с "твърд, слабочервен хоросан" . Имайки се в предвид, че хоросана е бил доста по-скъп неговото присъствие тук подсказва, че това е било едно от най-достъпните и уязвими места.

Обитателите на замъка са доставяли питейна вода от намиращото се на наблизо "Хамам дере", където до днес има съществуващи водопроводни тръби.

Тук са открити множество различни монети, най-ранните от които датират от времето на император Йоан Цимисхий (969-976г), а най-късните от династията на Комнините. Според специалистите замъкът е построен върху ранновизантийска крепост, като замъкът повтаря нейния план. За съжаление от останките на замъка не е останало нищо, защото то е било използвано за строителството на село Горни Воден, и може би на манастира "свети Кирик и Юлита". За начина на живот и културата на тукашните обитатели може да се съди единствено по останалите късове керамика, монети и парчета от съдове за бита. Според изследователите тези обитатели са били носители на славянобългарската култура.

Параклиса е подновен основно от Георги Тозев от Асеновград, с помощта на трудолюбиви горниводенски жители, а около него бяха засадени млади кипарисови дръвчета и сега той е един наистина красив асеновградски параклис, с който можем да се гордеем.
Празнува се на 26 октомври. Към манастира "свети Кирик и Юлита".

 
Copyright 2003-2014 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев