Параклис ''Св. Петка'' (1840 г.)

Параклиса е построен през 1840 година, на височината, намираща се над извора "Топлицата", наречена "Чуката" Въпреки, че параклиса е строен преди по-малко от две столетия, явно е, че тук е кипял живот хилядолетия по-рано. Това е едно от местата в града, където са били намерени едни от най-важните археологически находки, осветяващи миналото на града ни.
До параклиса е открита т. нар. ''Старовремска стена'', разположена около самата чука, наречена ''Каменна'', където е и параклисът. На изток от него тя е запазена в протежение на около 20 м и стърчи над земята на около 1,5 м.

Това е един силен аргумент в полза на тезата, че в древността тази чука е била солидно укрепена и е служила за наблюдателница, имайки се в предвид перфектната гледка към ширещата се долу равнина.
Тук полузаринат в параклиса е намерен надписа на "синдиците" (синдици са се наричали юридическите чиновници, които представлявали интересите на града). Надписът е на старогръцки, от рода на възпоменателните. Изчукан е върху мраморна колона с височина 1 м. и дебелина в диаметър 0,30 м. За наше най-голямо съжаление при намирането му той е е бил в много окаяно състояние и затова историците са успели да прочетат само следният текст:
"Когато бяха синдици Брутенис, син на Саток, Бриздос, син на Мукутралес, и Бейтис син на Луп . . ."
Интересно за този надпис е, че всички имена на синдиците и техните бащи, които биват изброени са тракийски с изключение само на Луп, което е римско. Тук академик Хайтов в своята история на Асеновград изказа мнението, че вероятно надписът е увековечил заслугите на изброените градски застъпници за спечелването на някое важно дело.

Също в параклиса е намерен и най-обширния открит досега в Асеновградско надпис на старогръцки, издълбан върху мраморна плоча, свързан с изграждане на олтар и статуя на богинята Кибела. Надписът гласи:
''За вечен живот на императорите, техният дом и на Римският сенат и народ посветиха от собствени средства на майката на боговете Кибела този олтар и тази статуя . . . Син на Бейтис, Хрестов, син на Дейзис, Микал, син на Папий и Антифил, син на Хризип, които имаха грижата за постройката на храмовете.''
Две от имената, които са изброени тук, безспорно са тракийски. Предпочината у тракийците богиня е и ''божествената'' майка Кибела, покровителка на зверовете, на земята и на целокупния природен живот, така че може да се каже, че този надпис се явява като паметник на тракийският религиозен бит от времето на римските императори.

Много хубаво обяснение за едно ежегодно събитие дава в своята книга "Литийните шествия в Асеновград" голямата етнографка Ганка Маринова. На светли Петък тук се прави литийно шествие с иконата на Божията майка, която се намира в аязмото под енорийския храм "света Богородица Благовещение", и на която е изписана сцената "Живоносен източник". Празника е посветен и на света Богородица и на света Петка, на която традиционно се посвещават службите в петък. Самият празник е наречен "Живиприемни източник".
Иконата е изработена с изключително майсторство и на нея е представена света Богородица в центъра на този живоносен източник, от чиито изцерителни води черпят и се лекуват хора споходени от различни болести - слепи, слухи, неми и т.н. Според вярванията именно Божията майка е онзи живоносен източник, от когото хората пият живителна вода за да се излекуват не само от физически а и от духовни заболявания.
Света Петка се тачи като лечителка на очни заболявания и именно затова на този ден се съчетава почитането на двете светици.

Когато иконата се занесе до параклиса, се служи Света Литургия. След обяд богомолците се връщат обратно в храма, където иконата се поставя отново на олтара в аязмото.
До деветдесетте години на миналия век параклиса беше в плачевно състояние, дори имаше опасност да се срути, но благодарение на неуморният труд на отец Тодор Димитров, в чиято енория е параклиса, през 1993 година, той беше възстановен и оправен почти до неузнаваемост. До него беше издигнат железен кръст, който нощем се осветява и е една от гордостите на града ни, като закриля всички ни с чудодейната си сила.

Много грижи за параклиса полага и ставрофорен свещеноиконом Тодор Димитров, свещеник в храм ''света Богородица Благовещение'' в чиято енория е параклиса. Тук ще посоча една статия във вестник ”Вестител” от 1999 година, в която се описват благоустройствата, които се извършват тук:
''Започна изографисването на възобновеният параклис. За реализацията на тази нелека задача усърдно работят Николай Краевски и неговият приятел Траян Добрев. Зографисването на ''света Петка'' е съавторски дебют на тези току-що завършили живопис и иконография талантливи пловдивчани.Те работят по предварително одобрени от специализирана комисия макети. В началото до самия иконостас вече сияе образът на светицата, дала името на параклиса, която е в цял в цял ръст. Ктитори на тази най-голяма икона са семейство Петър и Мария Карамузови от Асеновград.
"Правим всичко възможно до 14 октомври да завършим изцяло иконата на света Петка, и то по най-добрият начин и да дадем възможност и на други благодетели, да продължат стародавните български традиции” - споделя ставрофорният свещеноиконом Тодор Димитров, свещеник в храм ”света Богородица - Благовещение”, към чиято енория е параклиса. ”На този 14 октомври - деня на света Петка с тържестен водосвет за здравето на ктиторите и всички асеновградчани ще стане и тържественото освещаване на стенописната икона на света Петка” - допълва отец Тодор.
”Радваме се на това, че в идеите си намираме моралната и материалната подкрепа на много родолюбиви и благочестиви наши съграждани , които и като ктитори поеха финансирането на цялостни икони от плана на зографисването, а преди това ни помогнаха с какво ли не при възобновяването на параклиса, по оформянето на площадката и издигането на големият сребрист кръст. А той се приема вече и като символ на града на Асеня, известен като Втори Йерусалим, казват членовете на църковното настоятелство Аргир Сотиров и Димо Дерменджиев.
При реставрацията на параклиса вляво от входа, който се намира от северната му страна беше направена прекрасна мозайка изобразяваща петрона на параклиса - света Петка, а през 2002 година от дясната страна на входа се появи нова чудесна мозайка - света Богородица и Младенеца. Смело може да се твърди че параклиса "света Петка" е една от гордостите на града ни и по принцип на съвременната църковна архитектура.
Празнува се на 14 oктомври. Параклиса е в енорията на храм "Света Богородица - Благовещение".

 
Copyright 2003-2008 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев