Параклиси - Асеновград
параклис "Св. 40 мъченици"

   



Параклисът се намира непосредствено до бившата селищна стена и при старинната чешма на "айляра". Параклисът е граден от ломен камък, плоски тухли и бигор. На източните ъгли има начертани на блоковите камъни кръстове. Олтарният полукръг и с интересна архитектурна направа, с тясно обло прозорче. Стожерът на престола не е объл камък, а е връхна част от колона (пречупен капител), вероятно донесен отвън.

Покрит е с дъбови патаври - дялани от близката гора греди - 30х30 см. В стените са сложени няколко гърнета за резонанс. Храмовата икона е от вкопаните. Иконостасът е обикновен - дъсчен. Храмовата икона е стара и вкопана. Тя е със сребърен ореол. Параклисът има притвор, който не е на западната страна, както обикновено, а е във вид на стреха и е на южната страна. На няколко места в стените има взидани гърнета, които служат за по-добра акустика при богослужение.

Параклисът е еднокорабен с полукръгла абсида, с открито предверие и четирискатен покрив с характерна стреха над южната стена.

От южната страна покривът е продължен и е направена стреха, дълга колкото самият параклис. До параклиса доскоро имаше вековно дърво, а на петдесет метра има друг стар чинар (явор). Стрехата-навес и сега е запазена. Много е вероятно тук да са спирали и пътниците, които са идвали от Пловдив по стария римски път, за да влязат в селището Станимака през селищната порта, тъй като непосредствено до параклиса е била самата порта на града.

Според преданието параклиса е бил построен след битката при Клокотница (9.III.1230 г.). От Асеновият надпис научаваме че цар Иван Асен на следващата 1231 година възстановява Петричката крепост. Тогава Стенимахос е влизал във владение на Българската държава и се е намирал на пътя за Узунджово и Клокотница. Вероятно точно тогава става и построяването на параклиса "Свети 40 мъченици", т.е. той е съвременник със едноименната църква във гр. Велико Търново. Преданието говори, че той е бил построен по лична заповед на цар Иван Асен. В своята книга ("Параклисите на Стенимахос" - стр 10 и 26) арх. Стоил Стоилов обаче изказва хипотеза че параклиса е построен малко по-рано - през XII век. Тази си теза обаче той не подкрепя с факти, тъй че не може да се приема за достоверна.

Параклисът рухва по време на земетресението от 1928 година. Реставриран на същата година и отново цялостно реставриран през 1930 и после отново през 1999 година.
При параклиса е имало старинна чешма, която през 1940 година, при разширяване на пътя е съборена.

Заедно с останалите 11 параклиса към енорята на храм "Света Богородица Успение" са обявени за паметници на културата, Д. в. бр. 38 от 15. V. 1970г. Д. в. бр. 37 от 17. II. 1939г. и Д. в. бр. 60 от 1940г. съгласно закона за Паметниците на културата обнародван в Д. в. бр. 29 от 11. IV. 1969г.

Намира се на кръстовището на улиците "Рилска" и "Персенк". Празнува се на 9 март. В енорията на храм "Света Богородица Успение".
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев