Параклис "Свети Трифон" - (XVIII в.)

Параклисът ''Свети Трифон'' е с може да се каже с фундаментално присъствие в историята на Станимака. Всеобщоизвестен е факта, че виното векове наред е бил визитна картичка на града ни, а светията, чието име носи тук разглежданият параклис е бил един от най-почитаните. Като отколешни лозари станимаклии са отдавали най-голямо внимание на лозовите масиви, доброто време през годината, добрата гроздова реколта и най-сетне на доброто червено станимашко вино.
Всички тези тегоби, страхове и лозарски неволи са били преплетени неизменно с молитви към големия Божи угодник и закрилник на лозарите - свети Трифон. И неслучайно в деня, в който светата православна Църква празнува неговата памет, около този параклис се е събирал целият град, за да отправи молитва към Всевишния за добра и плодородна на грозде година.
От далечни времена тардиционни за празника са борбите, съпътствани с голяма награда за победителя.
Започнах с това прелюдие за да стане ясно на читателите, колко важен е този параклис за станимаклията и как сърцето му изживява празника Трифон зарезан. На този ден се зарязват първите лози, различни майстори хвалят и предлагат своето вино, пехливани се борят за коч, който се дава за здраве. И това е традиция, която вече столетия наред на 1 февруари оглася със своя весел глас тази местност. След тази малко сантиментална овертюра нека присъпим и към анализ на параклиса и от по-друг ъгъл - историческо-богословския.
Параклиса е много стар, строен е най-вероятно още преди времето на кърджалийските нашествия. Въпреки че архитект Стоилов го датира към XVIIIв., аз съм склонен да мисля, че параклиса е строен доста по-рано - може би още в XIVв. Какво ме кара да мисля така. Поглеждайки кръстоносните хроники, намираме много неща, които биха могли да ни помогнат в нашето търсене на догатки, като например едно от описанията на средновековния град от латинците, където се споменава, че по всеки връх около града има малки черквички (параклиси). Тук не можем да бъдем 100% сигурни за наличието на параклис в местността, но пък и вероятността да го има по времето на кръстоносците на мястото където е и сега е много, много голяма. Тук има голяма поляна, заградане с хубава, сенчеста гора, реката е съвсем близо - идеални условия за строежа на един параклис, където на уреченият ден в годината да се събира целия град. Но разбира се всичко това е в границите на хипотезите и предположенията и нека все пак параклиса свети Трифон да остане в нашата хронология така както е посочен от архитект Стоил Стоилов - един безпорен познавач на древната ни архитектура. Много често в Асеновград избухва остра дискусия на тема трябва ли древните християнски паметници - било то черкви, било то параклиси, манастири и др., да бъдат реставрирани от случайни хора, пък било те водени от най-добри чувства. Именно вследствие на една такава ремонтна дейност в параклиса свети Трифон доведе до една критична статия на упоменатия по-горе арх. Стоилов. Статията излезе през недалечната 1999 година в местния асеновградски вестник ''Вестител'' и тук ще я
цитирам цялата дословно:
Асеновград, 1999 година - вестник ''Вестител''.
'' За 1 февруари - трифоновден 1999 година едноименният параклис край града ще бъде неузнаваем. Десетина работници от строителна фирма Х (нарочно няма да упоменавам имента, за да не засегна някой) започнаха голям ремонт-дарение. Бяла шлифовъчна мазилка с мозаичен цокъл ще се положи по цялата фасада и преддверието. За качество, дълготрайност и изящност на строителните работи обещава шефът на фирмата. А на каква стойност ще бъде всичко това хич и не искал да знае, така както и не желае да се разгласява дарителският му жест.
Вестник ''Вестител'' ни информира, че параклисът за празника ще е ''неузнаваем'', тъй като строителната фирма Х е започнал ''голям ремонт-дарение''. Този ремонт щял да преобрази паматника, така, че ''не можем го позна...''
Та това не е ''аферим работа''!....Защо?
1. Защото е незаконно строителство. Липсва строително разрешение /задължително по закон/ а и обектът не е застрашен.
2. Липсва удобен архитектурен проект за целта. Недопустимо е за паметниците на културата.
3. Явно не е съглаувано с Архиерейското наместничество и др.
4. Най-после, бялата шлифована мазилка с мозаичен цокъл, която ще се положи по цялата фасада и преддверието ще погуби оригиналното огнище на строителните ни традиции....Ще залепим бяла кръпка на ценна дреха...
Необяснимо е да се обикаля и пренебрегва направление ''Култура'', Историческият музей, главният архитект и други органи на общината...Колко по-добре би било общинските органи да насочат дарителя (хвала му) към застрашен паметник на културата - например параклиса свети Яни, който бере душа.
Моля и препоръчвам намесата на общинските ни органи. Недопутимо е, когато с такова усърдие музейните работници издирват, съхранявати популяризират народните ни, духовни, църковни и календарни празници и традиции, да се пренебрегват паметници на културата, съхранили аромата на възрожденската ни архитектура и строителство' '.
Статията е доста остра, но въпреки всичко в нея прозира една голяма истина - истината за безхаберието на общинските ни органи, занимаващи се с културата в града ни. Каква е ползата един дарител да стои и да се моли пред бюрата на чиновниците и бюрократите за да дари безвъздмезно средства та дори и работна ръка за възстановката на един Божи храм на едно свято място. Еми дами и господа, колкото и човек да е безстрастен ще се погуби от нерви и ще стане ''пишман'' за дарителското си решение. Нито оправдавам, нито пък съм против реставрационната идея на фирмата и нейния шеф. Това е едно дело в ''полза роду'', което трябва да ражда само едно - възхищение. Относно общинските ''радетели'' за културата то нещата в Асеновград няма да се оправят никога ако длъжностите към общината, свързани с култура не се заемат от квалифицирани, переспективни и амбициозни хора. Години наред с културата ни се подиграваха какви ли не неудачници и хора, чиято загриженост за града и културата в него беше равна на няколко мероприятия с хепи енд в някой местен ресторант или кръчма. Тъжно е наистина но уви това е жестоката истина в Асеновград. И си пожелавам наистина само едно - Бог да е с нас ...
Празнува се на 1 февруари. Параклиса е в енорията на храм ''Свети

 
Copyright 2003-2008 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев