Параклис ''Св. Илия'' (XVIII в.)

Параклисът е строен през XVIII век, изографисан е през 1899 г. Намира се на римският път за Асеновата крепост.
Имайки се в предвид, че средновековният град е бил толкова наблизо, а в средновековието богослужебните сгради в градовете и крепостите толкова гъсто строени, доста спорно е мнението на архитект Стоилов, че сегашният градеж е първоначалният.
Самият строеж на параклиса не изненадва с нещо чак толкова интересно, с изключение на това че това е единственият параклис в Асеновградско който е покрит с каменни плочи (така наречените ''тикли''). Това разбира се носи и особения чар и колорит на параклиса, който е кацнал върху една канара над пътя за Асеновата крепост. Подобно на този параклис в село Бачково има един, който поразително прилича на описваният от нас като строеж и покритие, което пък може да ни доведе на мисълта, че свети Илия е строен от бачковски майстори, още повече, че и самият параклис е към Бачковският манастир и не е чудно самият манастир с местни майстори да е построил параклиса.
Но разбира се няма сигурни данни и тези изводи влизат само в рамките на хипотезите.
Както вече споменах на друго място всяко занаятчийско съсловие е имало светия-покровител на когото е посвещавало параклис. Именно такъв е свети Илия за кожухарите, който са дарители за неговото построяване и зографисване.
За параклиса свети Илия няма много публикувани материали, които да ни обрисуват по-детайлно неговата история. В книгата на Красимир Стоилов ''С колесницата на слънцето из родопската света гора'' има някой данни, но автора на места говори за намиращи се до параклиса извори и оброчища на много почитаният тук бог Аполон Кендрисийски, а до този параклиса извори няма. Извори има до другият параклис свети Илия, който е по пътя за манастира свети Кирик, над параклисите свети Христофор и свети Нестор. Ако приемем, че автора има предвид онзи параклис, тогава идва следното несъответствие. Автора говори комплексно за параклисите свети Илия и свети Никола, които са в голяма близост и са строени по едно и също време. Отново при споменаването на параклиса автора споменава, че той се е намирал на едно възвишение в западния край на средновековното селище, което отново връща вниманието ни именно към този параклис свети Илия а не към онзи, който е по пътя за свети Кирик.
Николай Хайтов също споменава за параклис свети Илия, където е имало оброчище на езическият бог. Но там академик Хайтов изришно споменава ''върха свети Илия'', а в Асеновград само един от четирите параклиси носещи името на светията е на връх - ''гръцкият'' свети Илия, който се намира на източният край на височината ''Анатемата''.
Изобщо темата за параклисите е една деликатна материя, не само от историческо естество. Описването на параклисите изисква понякога дори назоваването им с общонародно приети имена. (света Сотиря, света Ефиромени и т.н). Вярно е че те носят духа на старите отживели традиции, отъждествяващи българското със гръцкото, но в Асеновградско има по четири-пет параклиса с идентични имена и ако не се съобразяваме с това при посочването на всеки от тях читателя би попаднал в доста объркана ситуация, чудейки се кой параклис кой беше. Именно с такива ситуации съм се сблъсквал и аз, затова мисля да предложа на читателя параклсиите, така както са залегнали в местните говор и традиции.
През месец юни 2001 година пред параклиса беше издигнат навес и на покрива му беше сложен кръст.
Празникът свети Илия се празнува на 20 юли. Параклисът е към Бачковският манастир и на празника на светията служи духовник от манастира.

 
 
Copyright 2003-2012 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев