Параклиси - Асеновград
параклис "Св. Димитър (Бакуриановия)"

     


Параклис "Свети Димитър се намира на 400 метра надморска височина, южно от града на едно естествено укрепено възвишение възвишение. В манастирският типик (устав) на Григорий Бакуриани се говори за нуждата от изграждане на кале, северозападно от крепостта с цел да защитава страноприемницата (Метоха) от ''зложелатели''. Ако приемем, че калето бива построено в годините след построяването на манастира, то със сигурност можем да приемем, че параклиса се появил по същото време или малко след това , напълно в духа на византийската традиция в калето да присъства богослужебна сграда, която да задоволявала религиозните нужди на намиращите се там войници и слуги. Разбира се той е доста скромен като строеж и обзавеждане, но разбира се трябва да се има в предвид, че това все пак било не замък, а едно обикновено кале, живеейки всеки ден под угрозата от нападение или унищожаване от неприятелски сили. Това обяснява и неголямото старание при разкрасяването му.

Разположен е на недостъпен рид, с изглед към крепостта Воден и към Петричката крепост, параклисът е останал непроменен и до днес, разбира се реставриран и поддържан през годините от родолюбиви българи.

Върхът, на който той е построен е заграден от изток и юг с отвесни, естествено непристъпни скали с височина от 20 до 50 метра . Логиката подсказва, че там най-вероятно е нямало никакъв зид.

Единствено северната, североизточната и северозападната страни са били най-достъпни и съответно там са били построени укрепителни съоражения и зидове, които днес се забелязват на височина от 0,5 до 5 метра и дебелина от 1,90 до 2 метра. Зидовете са изградени от ломен камък от местният терен и е с твърд, бял хоросан. Входът на кулата е бил откъм северната, най-достъпната част, обърната към страноприемницата. В това пространство, което се описва и чиято площ е 70/30 метра или приблизително 2 декара, е имало множество сгради със различни функции, чиито останки не са оцелели до днес. Единствената сграда в калето която е запазила макар и отчасти запазила своята конструкция и първоначален вид е водохранилището на кулата.

Неговите размери са доста големи - 4,5 м дължина, 2,7 широчина а височината не може да се определи, понеже стените са запазени само до височина от 120 см.
Последните години обаче при ремонтни работи по параклиса мястото на старото кале бе доста променено от гледна точка на това, че там бяха засяни овощни дръвчета, терена на някой места беше изравнен, но дано дойде време, когато археологически разкопки осветлят повече тази забулена с мистерия част от средновековната асеновградска история и дадат повече данни за нейният живот и съществуване.

Интересен факт е, че облицовката на стените е от същият материал, както и стените на водохранилището при Асеновата крепост - хоросан с примесени счукани на дребно парченца керемида. Всички знаем че на високите скални височини вода няма и затова факта че на едно такова скално възвишение има укрепление или населено място веднага прави липсата на вода проблем. Ето защо и при Асеновата крепост и тук намираме останки от водохранилища. За да не се губи изключително ценната течност се е наложило да се намери най-добрия вариант за облицовката на стените. Чрез тази смес (хоросан и парченска керемиди) се е постигнала желаната сигурност при съхранението на водата. При налагане върху стените тя има специфичен червеникав оттенък заради парченцата счукана тухла в нея.

Николай Хайтов ни е оставил много подробни описания, защото описва изключително обстойно калето при параклиса. Но за съжаление от тогава са изминали повече от 40 години за което време времето е казало своята неумолима дума. Повечето неща които той е видял вече не съществуват или са се преобразили до неузнаваемост. Но за местните археолози има достатъчно поле за работа и дано скоро и това се случи.

В основите на самия параклис са вградени римски тухли донесени незнайно от къде. В района около параклиса е намерена средновековна българска керамика, за която характерно е че е без орнаменти и явно предназначението и е било да служи за всекидневните нужди на гарнизона тук - делви за вода, съдове за хранене и др.

Името на параклиса също не е случайно. Тогава на власт във Византия е била династията на Комнините, чиято привързаност към божият мъченик Свети Димитрий Солунски била всеизвестна. И именно това наложило светеца като един доста често срещан патрон за различни богослужебни православни сгради. Факта, че по този защитен рид липсвал скарален обект носещ името на светеца била една добра причина Великият доместик на империята - Григорий Бакуриани да изрази почитта си към императорската династия, и да построи параклиса и калето, чиито патрон да бъде солунския мъченик.

Построен в края на XIв., параклисът издържа на превратностите на съдбата около шест столетия, когато през XVIIв. попада сред много храмове разрушени от чепинските потурнаци, които подлагат на огън и сеч всички църковни сгради в региона.

Параклис свети Димитрий е построен на изключително удобно за защита и наблюдение място. За строежа Бакуриани избира мястото което се намира в центъра на своя замък, върху недостъпната височина, охраняваща западните подстъпи към Петричката крепост.

Непосредствено под височината, от западната страна се вижда вхжда полузарития вход на една пещера, която е била таен изход за евентуално напускане на замъка. Сега входа е затрупан, но през 1925 година не е било така. Оттогава датира една публикация на д-р Александър Пеев във вестник ''Родопско ехо'', където той споменава, че изходът на пещерата личал много добре на повърхността - ''Една хлътина, задръстена с камъни и пръст, и че там на същото място, в северозападния край на голата поляна на възвишението се виждали основите на четириъгълната крепостна кула. Както по-рано казах за съжаление днес не се виждат тези основи , въпреки че през 2001 година аз съм наблюдавал мястото и тогава още визуално можеше да се проследи северната стена на кулата, непосредствено до ръба на скалата.

Празнува се на 26 октомври. Параклисът е към Бачковски манастир "Успение Богородично"

През 2001 година параклиса бе реставриран от родолюбиви българи, които направиха цялостен ремонт и подновяване на параклиса отвън и отвътре. Във връзка с това тук ще приложа една статия от 105 брой на вестник "Вестител".

Статията се казва "Бизнесмен възстановява параклис".

"С трудна, но благородна задача се е заел собственика на фирма "Д'Артанян" Христо Христев, известен повече с прозвището Чепика - да възстанови параклиса "св. Димитър". Трудността идва от това, че светата обител се намира в трудно достъпна местност и всички материали, които се използват при работата, трябва да се извозват на шосето за село Лясково а от там на гръб да се пренасят по тясната и стръмна пътечка до параклиса. Така са пренесени и подменени всички керемиди на покрива. В момента Христо и приятелите му правят сайвант, който ще се използва при честване на храмовия празник, когато се събират много хора. Под сайванта ще се разположат маси и пейки. Поставена е и метална врата.

Втората трудност идва от набавянето на средства за ремонта. Събраните 100 000 стари лева отдавна са изразходвани. Но Христо е оптимист, пари ще се намерят. Начинателите на това благородно дело имат похвалната идея да поставят голям кръст с размери 3 на 5 метра на скалата пред параклиса. Намерили са и човек, който ще го изработи. Да се надяваме, че на храмовия празник богомолците които ще дойдат, ще влязат в обновен параклис.
 
Copyright 2003-2014 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев