параклис ''Св. Константин и Елена'' (IX в.)

Намира се в стария квартал на града "Айларя". Според преданието на това място преди да бъде построен параклиса е имало езическо капище от римско време. При разкопки са намерени гробове от същото време. Откритите гробове са били зазидани с плоски тухли и големи местни плочи от близката кариера. Той е строен по време, когато в Пловдив храма на Мемион и Севериан e бил преименуван на "Св. Св. Константин и Елена".

Арх Стоил Стоилов пише, че при изкопни работи през 1958 година на дълбочина 1,80 м непосредствено до самата постройка са открити множество гробове. Зиданите гробове били добре оформени с печени тухли, фугирани с червен ситнозърнест хоросан. Били открити и части от средновековна керамика, предимно погребална. Според автора параклисът е служил за гробищна църква на старото селище Стенимахос през XIV век. Преданието разказва, че тук са се пазели мощите на св. Дионисий Станимашки, пострадал за вярата си в Христос през времето на император Диоклетиан. Благодарение на упоритите търсения на иподякон и протопсалт Аргир Малчев през 1984 година под камъка на св. престол се откри пепел от св. мощи. Според разказите на местни хора гръцкото духовенство е знаело за това. Частици от тези мощи били взимани от епископ Фогий и последният представител на Цариградската патриаршия в Асеновград, архимандрид Калиник. Сега в параклиса, на южната стена е поставена мраморна плоча, над която е запечатана с восък част от мощите за всеобща почит и поклонение. Над мраморната плоча е закрепен откритият в параклиса старинен бронзов кръст.

Сградата на самия параклис е многократно разрушавана, построявана отново и преправяна. В сегашният си вид е от 1996 година, когато претърпява основен ремонт. Представлява еднокорабна, едноапсидна постройка с двускатен покрив. Входът е от северната страна, където има издаден нартекс. До параклиса има малка стаичка. Иконостасът е обикновен, дъсчен. С пристроена нартика и с една абсида на олтара.

Олтарният полукръг е граден с плоски тухли и бигор и е шестоъгълен. Храмовата икона е от вкопаните, също и иконите на Иисус Христос и Света Богородица. Тази на Спасителя е надживописвана, при това доста неумело. Според вдълбаното и обрамчено с шнуровидна украса средно поле може да се съди за нейната старинност. Може би след премахването на горния слой боя за вярващите ще се открие още един шедьовър от иконното изкуство на Асеновградския край.

Според арх. Стоил Стоилов през 970 година след нашествието на руския княз Светослав тук са се черкували пловдивчани. Претърпял множество беди, през 1872 година бил въздигнат от развалините.

С този параклис е свързано и едно местно вярване. Според него св. св Константин и Елена възвръщат говора на деца, които не могат да говорят или заекват. За целта в осветена от свещеника вода се пуска ключа от параклиса. Детето с помощта на родителите си отключва вратата и влиза вътре. Преди това водата и ключът престояват едно денонощие пред иконата. Самият ритуал има определено езически произход и е свързан с отдавна забравени магически действия. "Отключването" на говора се извършва от жената, която се грижи за този ритуал. След като го потопи в светената вода, тя слага ключа в устата на детето и го завърта надясно, като с това извършва символичното отключване на говора. Този въпрос е разгледан подробно от етнографа Ганка Маринова в книгата и "Календарни празници, обичаи и вярвания от Асеновград" (1996г.).

Заедно с останалите 11 параклиса към енорята на храм "света Богородица Успение" са обявени за паметници на културата, Д. в. бр. 38 от 15. V. 1970г. Д. в. бр. 37 от 17. II. 1939г. и Д. в. бр. 60 от 1940г. съгласно закона за Паметниците на културата обнародван в Д. в. бр. 29 от 11. IV. 1969г.

Празнува се на 21 май. В енорията на храм "света Богородица Успение".

 
Copyright 2003-2008 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев