Кукленски манастир "Св. Врачи"


история

Манастира "Св. Врачи", е притулен сред северните склонове на Родопският рид Чернатица. Намира се на 3 километра югозападно над град Куклен и е създаден преди превземането на българските земи от османците. Със сигурност обаче може да се заяви, че на това място още през трако-римско време вероятно е имало езическо светилище. За това сведения дават намерени при случайни разкопки през 1795 година късове от мраморни статуи и мраморна плоча с изображение на Херкулес.

Според преданието Кукленският манастир е бил построен като метох на основания през XI век върху основите на римска казарма Белочерковски манастир "св. апостоли Петър и Павел". За това сведения дава и Христо Попконстантинов, който в своята книга "спомени, пътеписи, писма", пише, че Белочерковският манастир имал голямо землище, което се е простирало чак до село Марково, Новосел (Гълъбово) и Куклен, от към северната му страна. Той също така споменава, че Кукленският манастир бил клон на Белочерковския, построен от него и надарен с движими и недвижими имущества. Когато турците нападат високопланинскиат манастир, за да го унищожат, намиращите се в него ценни книжа и имущество са били пренасяни нощно време в подземията на Кукленският манастир.

Манастира остава незасегнат по времето на завладяването на Пловдив и Родопската област от турците и се превръща в книжовно средище от национален мащаб. Това е може би единственият, оцелял след погромите на чепинските потурнаци манастири в района. В старинният си вид (XV-XVIв) се е запазил до двадесетте години на XX век, след което последователно са изгорели половината от северното и цялото южно крило. Сега са съхранени западното крило и части от северното.

Известно време манастира успявал да се опази от асимилаторската политика на гръцкото духовенство, но най-накрая и там фанариотската идея спечелила победа. Жителите на околността обаче, не били съгласни с гръкоманската политика на манастира и след бунт на българското духовенство и жителите на село Яврово гръцките монаси били изгонени от светата обител.

Mанастирските братя често пъти са били дарители и на българският манастир "Зограф" на Света гора. Сведения за това черпим от "Епархиален поменник на Зограф" - обхващащ времето от 1740-1821 година, и "Зографски поменник" , обхващащ времето от 1527 до 1728 година. Във втория поменик, указващ българите-дарители, посещаващи манастира на Света гора, срещаме трима монаси от Кукленския манастир. Това са Теофан йеромонах, Геврасий
йеромонах и Петроний монах.



архитектура

Манастирът е решен на три нива, оградени от обща дворна рамка. Най-долното от тях принадлежи към молитвената зона. Гостоприемницата, която започва оттук преминава и в по-горното ниво, където е била стопанско-поклонническата зона. Монашеските келии, разположени на най-високото ниво.

Първоначално отоплението на простия тип келии се е осъществявало с железни мангали, които често пъти причинявали тежки отравяния. Може би поради това са се появили келии, съоръжени с огнища. В най-елементарният си вид те представляват просто пространство с огнище в ъгъла или върху една от стените - в зависимост от местните строителни традиции. При по-богатите решения в зидовете са оформени пезули за съхраняване на вещи. Като част от интериора пезулите са се появили сравнително рано. Именно това може да се види сравнително добре в манастира.



манастирска църква

Манастирската църква, която е доста внушителна, представлява кръстовидна, безкуполна сграда с размери 22 х 8 метра, с преддверие, строено по-късно. По план тя наподобява стегнат гръцки кръст но дълбочината на напречните рамена е само 0,50 м. Върху целия наос ляга голям сляп купол, който стъпва върху висящи османски островърхи арки. Именно съборният храм при Кукленския манастир се явява един от най-ранните примери за използването на мюсюлмански архитектурни похвати в българското църковно строителство през първите векове на робството. Тяхното присъствие може да се обясни със факта, че сградите, в които ги откриваме са били построени от български майстори, специализирали в строителството на джамии.
Олтарният тракт е засводен напречно с огледален свод и се свързва с наоса пак през масивна островърха арка. Островърхи са и нишите от западната страна на първоначалната черква, в която се вписват входната врата и страничните прозорци.

В църквата са разкрити два пласта стенописи - от XVII век, с надписи на български език, които били замазани и нови стенописи от XIX век, когато гръцкото влияние господствали вече в селото и в манастира.

От иконите най-известна и ценна е иконата "свети 40 мъченици", която се съхранява в София.

Известни са случаите на чудеса, случвали се в манастирската църква. Преди няколко години очевидци очевидци разказват за поредно чудо. Дете проходило след тържествената вечерна литургия в навечерието на храмовият празник - 1 юли. Свещениците, които служили в църквата, сложили одеждите си върху момчето, което станало от инвалидната количка.

Около манастирската църква има гробове, сред които има и един турски. Легендата говори, че той е на известен турски военачалник, спасил манастира от разрушаване.

В олтара на църквата се съхраняват свети мощи - ръка с три пръста. Предполага се, че била на един от лечителите - Козма или Дамян.



манастирскo аязмо

Манастирското аязмо е известно с лековитата си вода. За него повече подробности може да намерите в секция аязма.



манастира като книжовно средище

Безспорно близостта на Бачковският манастир и авторитета на неговата книжовна школа оказал своето благодатно въздействие. Тук са творили йеромонах Анани, Кръстю Граматик и които са изписали не една книга. Освен че те са добре подготвени книжовници, калиграфи и художници илюстратори, те обучавали и млади граматици и краснописци.
Йеромонах Сидор, идващ от Горниводенският манастир "Св. Кирик и Юлита", е оставил едно четериевангелие. Най-известният и плодовит книжовник тук Кръстю Граматик товри през втората половина на XVII век. От него засега са известни пет ръкописа. Само през 1695 година той пише миней за март, миней за юни и миней за ноември. През 1696 година той пише миней за септември и един откъс от миней от края на XVII век с неуточнена датировка. Имайки се в предвид голямата продуктивност на книжовника (само за 1965 година три минея, и за две години близо пет минея), може да се счита, че той е оставил богато книжовно наследство, част от което вероятно днес чака идентификация из библиотечните фондове и музеи, или е безвъзвратно унищовено през последните векове на османското владичество.
Прави впечатление стила на работа на Кръстю Граматик. Ръкописите му са грижливо изписани с ясен, четлив и обработен почерк, а отделните страници са изпъстрени с орнаменти и миниатюри, нарисувани с изключителен худовествен вкус.

Според някой изследвания тук освен книжовници монаси се подвизавали и творили и светски лица. В резултат на това през XVII век тук се оформя Кукленската калиграфско-художествена школя, в която се пишат и преписват предимно богословски книги. Има данни, че за известен период в манастира е пребивавал и видният средногорски книжовник Аврам Димитриевич от село Сушица (дн. Град Карлово). Освен, че допринася за умножаването на книжовното богатство на манастира, той обучава и редица млади книжовници. Вероятно един от най-забележителните книжовници работили тук - Кръстю Граматик е негов ученик. Такова предположение изказва също и един известен специалист, който сравнява стила на работа на двамата книжовници - Боню Ангелов. При задълбочен сравнителен преглед на почерка, художествената украса и съдържанието на ръкописите на двамата, той установява "изключително голяма прилика между тях" .
Един миней на Аврам Димитриевич, писан през 1660 година в Сопотският манастир "Св. Спас", и един сборник с богословски четива от 1674 година, продължително време се употребяват тук.

От Кукленският манастир произхождат и някой други книги, писани от неизвестни книжовници през XVI и XVII век. Известни са два осмогласника, един апостол, триод и други. Употребявани са и някой печатни книги, между които служебник от Божидар Вукович, печатан във Венеция през 1554 година, един осмогласник, отпечатан през 1639 година в Львов. През 1697 година йеромонах Методий подарява на манастира един руски печатен пролог. В бележката си към книгата дарителят съобщава, че "монасите от манастира отдавна желаят да се сдобият с руски книги от Москва" . Известни са и други ръкописни и печатни книги, пренесени от светогорските манастири на Атон, Рилският манастир, Бачковският манастир, Етрополският манастир, от Аджарското книжовно средище и употребявани тук.

За културният живот и кножовната дейност в манастира през XVIII век сведенията са съвсем оскъдни. В този период манастира е под гръцка духовна власт и вероятно тогава е унищожено голяма част от книжовното богатство на светата обител. Запазена е малка част от стари ръкописи, между които има и един дори от XIX век. Факта, че до толкова късно тук са се преписвали книги говори за устойчивостта на българската книжовна традиция, която въпреки всички удари на историята никога не заглъхва.

В манастира е намерен "Песнивецът" на цар Иван Александър - литературен паметник от Втората Българска държава с висока историческа и културна стойност. Той е бил написан през 1337 година лично по волята на българският цар. Вероятно той е пренесен тук от някой от търновските духовници, следващи патриарх Евтимий Търновски в заточването му в Бачковската света обител. През цялата епоха на османско владичество той е позлван от монасите в манастира. Освен него тук са намерени и няколко ценни минея, написани на старобългарски, както и две четериевангелия от втората половина на XIV век. Няколко ръкописа днес се съхраняват в Пловдивската и Софийската народна библиотека, като ценен спомен от бурният културно-просветен живот, кипял в манастира през онези тъмни за народа ни векове.
 
Copyright 2003-2013 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев