Мулдавски манастир "Св. Петка "


Географско положение

Манастира се намира на 4 километра югоизточно от Асеновград в пазвите на Родопа планина.


история

Манастира "Св. Петка" възниква в края на Второто Българско царство. Той се споменава в асеновградските хроники от 1519-1538 година под името "Св. Параскева", което свидетелствува, че тогава той е съществувал. Понеже в никакъв случай не може да се предположи, че той е строен по времето на турското робство, трябва да се предположи, че тази малка манастирска обител е строена през Средновековието - най вероятно по времето на цар Иван Александър, който е строял и щедро подпомагал манастирите.

Три пъти бил разрушаван от поробителите, а след това бил възстановяван от родолюбиви българи. Запазеният ктиторски надпис над входната врата свидетелствува, че последното възстановяване е станало през 1836 година.

В годините на робството манастира е важно книжовно средище. По онова време той разполагал с богата библиотека и с много стари и редки ръкописи, които по-късно били разграбени и унищожени.

Тук често отсядал апостола на свободата - Васил Левски, из честите му обиколки из този край. Запазено е и скривалището му под бившата игуменарна. При входната врата е поставен барелеф с образа на Апостола и всяка година на деня, в който се отбалязва годишнина от обесването му, тук идват организирано много туристи и граждани за да почетат паметта на великия българин.



манастирска църква

В средата на манастирския двор се издига просторна и висока църква с обширно преддверие, а особено интересна е откритата аркада, поддържана от седем зидани колони.

На югоизточния и край се извисява камбанарията.

През 1946 година църквата се е срутила, като оцелели само преддверието и аркадата. През 1951 година тя е била реставрирана. Стенописната украса била дело на известният живописец от тревненската школа Кръстьо Захариев. Стенописите са изпълнени с голямо майсторство в меки пастелени тонове.
Интересен е ктиторският портрет на Петко Неделчев и сина му Неделчо.
Под южния портик, от двете страни на входа са изрисувани славянските първоучители св. св. Кирил и Методий.
 
Copyright 2003-2013 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев