Анонси




Станимака в архивите - "Игуменът на манастира "св. Кирик" беше замесен в убийството на беден мулетар" - Диню Манастирски

През лятото на 1909 година станимашката полиция трябвало да разнищва сложно и заплетено убийство, което станало в околностите на манастира "Св. Кирик".

На 12 юли бедният мулетар Михаил поп Алексов отишъл да насече един товар шума за бубите си. След като се стъмнило и Михаил не се прибрал, неговият брат започнал да го търси, като обадил и на властите за изчезването. В късната лятна вечер намерили безжизненият труп на Алексов. Той бил най-зверски мъчен - надупчен на 18 места с нож и заклан като яре. Ръцете на мулетаря били вързани отзад.

Благодарение на находчивостта на енергичността на полицията убийците и веществените доказателства били бързо открити.

За най-голяма изненада на станимаклии се оказали, че в убийството е замесен игуменът на манастира "Свети Кирик" - Аганий. Заедно с него действали горският стражар Александър Петров и едно малко момче - Атанас хаджи Димитров.

цялата статия може да прочетете тук



Сурнане - крадене на моми - Из миналото на Богутево - А. Шиков

От най-старо време та до 1944 година в моето родно село, а и в други околни села краденето на моми беше на мода. Причина за това беше неравноправието между мъжа и жената, останало от векове. Религиозните предразсъдъци и вярвания оковаваха във вериги родопската жена. Донякъде те допринасяха за запазване на морала, но подтискаха волята, желанието и мисълта на родопската младеж, особено на българите, свързани насила с исляма.

Момите и ергените не можеха да обичат свободно, когото искат. Където речеха родителите им, там ги женеха.

Имаше немалко случаи ерген да доведе невяста от друго село, без той да я е виждал или пък тя него. Момите знаеха само работата - да жънат, да копаят, и да събират сено през лятото.

Когато вървяха, не им се позволяваше да гледат настрани. Ако срещнеше някой момък, макар и гальовник, момата гледа в земята.

цялата статия може да прочетете тук



Отвързаната бяла мечка


Когато хаджи Сотир отворил кожухарски дюкян на станимашката чаршия, първата му работа била да повика зографин да му нарисува табелата.

Поискал да има на нея бяла мечка с надпис "Кожухарница "Бялата мечка" на хаджи Сотир Полигоров".

Дошъл зографина и почнал пазарлъка.

- Мечката вързана ли или отвързана я искаш хаджи? - попитал го хитро зографинът.
- А колко ще ми вземеш, ако е вързана? - предпазливо попитал хаджията.
- Вързана - петстотин грошове, а отвързана - двеста.
- То като е тъй, отвързана я изпиши!- рекъл бързо хаджи Сотири запремятал божигробската си броеница.
Табелата станала от хубава по-хубава и красяла не само дюкяна на хаджията, но и цялата чаршия. Но заесенило, завалели дъждове, задухали ветрове и от бялата мечка не останал и помен. Ядосал се хаджи Сотир и хайде при зографина.

- Ей, вагабонтин! - викнал му той от вратата. - Париците ми взе, а бялата мечка вече я няма никаква.
- А, аз не съм виновен хаджи! Ти сам ми рече да я нарисувам отвързана, а щом е отвързана тя е избягала..




Георги Христев Хрисологов - Пръв свещеник в храм "Св. Димитрий" - д-р Светозар Тошев

Георги Хрисологов е роден през 1825 година в село Панагия на остров Тасос. Става духовник през 1852 година, а в Станимака идва през 1863 година. Ето какво пише за този период от живота му един от потомците на свещеник георги - Христо Попов.

- "Моят прадядо е поп Георги - дошъл от остров Тасос преди освобождението на България от турско робство и се заселил в село Лясково, където живеело чисто българско население, което по-рано се било преселило от Девинско по време на помохамеданчването. Преди него не е имало постоянен свещеник в храма. В село, още по време на моя дядо Костадин, на нашата фамилия казваха Ташкови - произхождащо от остров Тасос, от където е дошъл поп Георги, който е бил свещеник в с. Лясково, а по-късно в Асеновград в храм "Свети Димитър".

Той се е изселил от остров Тасос по време на турските репресии за помохамеданчването на българското население живущо на остров Тасос".

Той е първият български свещеник, още преди съграждането на първия български храм "Св. Димитрий" през 1866 г., а продължава да свещенодействува в него до смъртта си. Георги Христев Хрисологов взема най-дейно участие в нашето национално пробуждане и е изтъкнат ратник по църковния въпрос.

цялата статия може да прочетете тук




Хаджи Калчо дава урок по пестеливост

Един млад фукара отишъл при хаджи Калчо и му казал:

- Хаджи, едно време си давал пари с лихва на баща ми, сега и на мен да дадеш, щото искам да си отворя кафене.
- Като е така, какво да правя, ще ти дам - съгласил се хаджи Калчо - но с двойна лихва, защото сегашните пари не са като едновремешните.

- Двойна, тройна - давай!

Хаджи Калчо отворил сандъка и му наброил жълтиците.
Бъдещия кафеджия бързо ги прибрал, сетне драснал кибритена клечка, та запалил цигара. Хаджи Калчо се намръщил и му рекъл:

- Я, момче, дай парите да ги изчета още веднъж, че може повече да съм ти наброил!

Момъкът доверчиво му ги дал, а хаджията ги пуснал в съндъка и казал:
- На тебе пари не давам. Ти парите ми не можеш да върнеш и туй то! - Защо така бре, хаджи? - смутил се младият човек.
- Защото ей го мангала пред тебе, а ти харчиш клечки за тютюна си.




Нови данни за античното селище в Асеновград - Росица Морева

Античното селище, което се е намирало на територията на съвременния град, все още е слабо проучено. В периода 1969-1972 година, при разкопаването на улици в града за канализационни мрежи, бяха направени няколко случайни открития, които хвърлиха известна светлина върху неговата история.

Случайните находки и особени тези, чиито местонахождение е неизвестно, не позволяваха досега да се уточнят границите на античния град.

Известна светлина хвърли разкопаната през 1956 година тракийска могила в местността "Керемидарницата". Тя се намира северозападно от ж.п. гарата, с богат погребален инвентар: Тракийска колесница, бронзови и стъклени съдове, оръжие.

Датирането на материалите от края на I век и началото на II век от н. е. ни дава основание да смятаме, че в този период тук е съществувало тракийско селище. Това предположение се потвърди по-късно с откриването на част от сграда, изградена от големи каменни блокове, свързани с железни скоби от същата епоха.

В различните райони на днешния град са били откривани и се откриват тухли, керемиди, архитектурни детайли, които подсказват, че на територията на Асеновград е съществувало значително антично селище. Последното е засвидетелствувано и от епиграфски паметници.

цялата статия може да прочетете тук




Феодалният замък на Асеновата крепост - Росица Морева

Асенова крепост е един от най-значителните паметници на културата в нашите земи, създадени през епохата на Средновековието.
До започването на системни археологически проучвания бяха известни голямата крепостна църква "Св. Богородица Петричка", две водохранилища и част от крепостните стени, видими на повърхността.
През 1970 г. започнаха редовни археологически разкопки на крепостта.
За периода до 1978 г. беше проучена западната част на скалистия масив, която обхваща площ около 1800 кв. м.

Първоначално тя е представлявала малка стратегическа крепост-кула на прохода, който е свързвал Пловдив с Беломорието по дефилето на р. Чая. По-късно край нея се обособили 2 села - Петрич и Стенимахос.

Населението на крепостта нараснало, започнало изграждането на жилищни и стопански постройки. Крепостта се намирала в богат земеделски район и постепенно станала негов център.

Тук се настанили административната и военна власт на района, а Стенимахос се превърнало в предградие на крепостта, като в началото на XIII век крепостта и селото образуват средновековния град Стенимахос, известен оттук нататък под това име във всички писмени извори.

цялата статия може да прочетете тук




Монетно обръщение в района на Асеновград през XII-XIV век - Камен Колев

За цялостното проучване и изясняване на средновековното историческо минало на Асеновградския район се използват с голям успях откриваните тук монети. Те се явяват като основни и най-важни исторически извори, защото са официални символи на царската власт.

Асеновградският район има особено икономически и стратегическо положение. Център на плодородно поле и комуникационен възел, той е облагодетелствуван от оживеното свободно движение на международната търговия.

Всичко това спомага тук да се разпространят много монети от XII-XIV век.

Още в началото на този период се налагат монетите с корубеста (паничковидна) форма, наречени "скифати".

Българското монетосечене започва по време на Второто българско царство (1185-1396г.) Първите известни засега монети са от Иван Асен II (1218-1241г.). Все още са малко откритите тук монети на българските владетели от този период. Те са представени в музея с по няколко медни екземпляри - На Константин Асен (1257-1277г.) и сребърни грошове на Иван Александър и сина му Михаил Асен (1331-1355г.).

цялата статия може да прочетете тук




Кратка история на рода Попвасилеви - Васил Василев

Много хора са виждали паметната плоча и гроба зад олтара на църквата „Св. Димитър” в Асеновград с името на свещеник – иконом Васил Аврамов Николов, но надали знаят неговата история и заслугите му към града ни и Българщината.

Васил Николов е роден на 31 юли 1835 година в с. Момчиловци. Израства в родолюбиво семейство. Учил е в килийното училище на поп Григорко, след това при станимашкия даскал Костадин /Къркалята/, при поп Димитър Аврамов и свещеник Павел. Едва 14 годишен става учител в родното си село.

На 23 април 1864 г. е ръкоположен за свещеник от Ксантийския митрополит Дионисий. В това време започват борбите за самостоятелна българска църква и поп Васил се включва в тях.

През 1871 г. е разрешено да се назначи официален архиерейски наместник, отделен от гръцкия и за такъв е избран поп Васил Аврамов Николов. Включва се активно в народните борби през 1876 г. и особено по време на Освободителната война през 1878г. и по време на бунта на Сенклер след войната.

цялата статия може да прочетете тук




Средновековната Станимака - граници и местоположение

В края на XI век Стенимахос е "голямо селище" по думите на неговия притежател Григорий Бакуриани. В него се намират две крепости, строяла се трета на върха "Св. Димитър", а на 2 км южно се намирала Асенова крепост. Тази укрепителна система изисквала многобройно население, което да обслужва крепостите и имотите на на най-големия феодал - Бачковски манастир.
Населението на града се състояло от земеделци и занаятчии. Строителството на крепости се нуждаело от зидари, каменари, дърводелци, железари.

Занаятите се развивали и от обслужването на войската, която охранявала крепостите. Необходимо било тя не само да се храни, но и да се облича, въоражава. Така в края на XI век и в началото на XII век Станимахос представлявал значителен среновековен град.

Какъв е бил етническият състав на населението му. Като съдим по археологическите находки, то не се е различавало от това, в останалите райони на страната. Керамиката, която е най-сигурният белег за етноса, е еднаква с тази, която се среща в другите средновековни селища - Цепина, Търново, Червен. Тя има типичните форми и украса за тази епоха. Това се потвърждава и от другите находки. Населението в основната си част е било славянско. Само крепостите сменяли своите владетели: българи, византийци, кръстоносци.

цялата статия може да прочетете тук




Информацията за севернородопските манастири в османски регистри от XVI век
Дамян Борисов

Един от фундаменталните, интересни и дискусионни в доста свои аспекти проблеми, изследвани в контекста на османската власт на Балканите, в частност - и в българските земи, е този за Православната църква. И тъй като това е цяла много голяма и отделна тема в проучванията за периода XV-XVII в., а и след това, ще ограничим частично вниманието си върху едни от проучваните сегменти. Думата е за манастирите като традиционни, със специфичен статут институти, чрез които църквата от една страна реализира институционалната си функционалност, а от друга – чрез тях, като юридически дефинирани разпоредители с част от църковното имущество, е възможно нейното съществуване, чисто икономически, в рамките на османската държава.

Същевременно, оценено е, че от структурноорганизационна гледна точка, манастирската мрежа трасира до голяма степен и едно макрониво на църковната институцията, свързано, освен с всичко друго, и със съхраняването на културно-религиозната идентичност сред балканците.

цялата статия може да прочетете тук




Родословието на професор Балан води началото си от Станимака - Христо Попов

Малко известен факт е, че родословието на професор Александър Теодоров-Балан по майчина линия води началото си от Асеновград, от станимашката фамилия Грекови. Нейният баща Панайот Греков, бягайки от ужасите на войните се преселва от Станимака в Бесарабия. Неговата далновидност и умен характер му извоюват авторитет и уважение сред българите преселници.

Той получава пълномощия да управлява българската колония там и е един от настоятелите на на гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" в Болград.

Поддържал контакти с управителя на Молдова - княз Богориди, Панайот Греков е бил спомоществувател на редактирания от Г. С. Раковски вестник "Дунавски лебед".

Неговата дъщеря Мария се омъжва за Стоян, син на дядо Мартин Балан. Прякорът му идва от Баляни, защото всичките от рода му са били бели, светлокожи. Дядо Мартин пък след 1829 година за втори път се преселва в бесарабски Болград, където се оженва за бежанка от град Сливен.

цялата статия може да прочетете тук




Гуга Войвода - Евдокия Караиванова

Едно женско име в героичната история на Асеновградския край буди удивление и патриотична гордост. Името на Гуга войвода. Сведенията за живота и са твърде оскъдни.
Не е установено точно къде е родното и място: Според едни тя е родом от с. Избегли, с според други източници - произхожда от с. Карареизово (днешното Болярци), Пловдивско. Това, което се знае за нея, е повечето от легендите и преданията за нейните подвизи.

Коя е Гуга войвода и защо е станала хайдутка. Да се обърнем към преданието и тръгнем по неговите следи.

Гуга била обикновена млада българка.Била женена от три месеца, когато мъжът и Браню трябвало да побегне в планината, за да се спаси от преследванията на турците. След девет месеца тя родила детенце.

Местните турци непрекъснато я разпитвали къде е Браню. Накрая тя не могла да изтърпи ежедневния тормоз, оставила рожбата си в селската църква, и отишла в гората да дири мъжа си. Гуга била юначна и смела жена.

цялата статия може да прочетете тук




Майстор Никола възстановява Бачковския
манастир
- Иван Гащилов

Майстор Никола от с. Югово е един от първите родопски строители и дърворезбари.Той е първият мащабен възстановител на Бачковския манастир, разрушен от турците.

Закърмен е с умението на майсторите от прочутата Юговска строителна школа. Родопа планина го вдъхновява и засилва жаждата му за свобода и духовна независимост.

На средна възраст проектира цялостния архитектурен план на разрушения манастир и започва със зидарската си чета да възстановява североизточното и северозападното крило.

През 1601 г. възстановява магерницата, а през 1604 г. построява манастирската църква "Св. Богородица".

После продължава да работи по възстановяването на манастира до 1623 година.

Зидарската чета на майстор Никола не била голяма, затова възстановяването траело няколко години. Когато се налагало да се свърши нещо спешно, оставали да пренощуват в Бачково. През останалото време си пътували до Югово.

цялата статия може да прочетете тук




Последи робски дни - д-р Светозар Тошев

Отрано задуха порязът през тази тревожна година. Замръзнаха калните пътища на войната, сняг затрупа поля и рътлини. Смълчаха се села и градове. Край Балкана се водиха жестоки, кръвопролитни боеве. Тревожни слухове тръгнаха всред народа. Турците се каниха да колят и убиват, да палят селата и градовете. Подплашени турски бегълци проточиха върволици по пътищата, бягаха към Одрин и Бяло море. Ден и нощ през Станимака преминаваха те: пешаци с натоварени мулета, с коне и коли.

На 15 февруари 1878 г. затрещя земята от топовни тътнежи, край Филибе пламнаха огромни огньове. Пътят от Куклен до Станимака се задръсти от бегълци и башибозуци. Не мина много време и в града нахлу турска войска. Гъсти колони пехота и артилерия задръстиха тесните му улици, тропотът на оръдията и безцелна стрелба разтърси простора.

Войската се окопа край града. Над старата Станимака надвисна грозна опасност.

цялата статия може да прочетете тук




Един обичай, вълнувал старо и младо - Петко Вълчев

Всеки човек обича родния си край, защото той е свързан с неговото детство. А болярченци най-много говорят за народния обичай мяукане. Единствен е. Търсете го по целия Асеновградски и Първомайски край, ако щете и по цяла България, няма го и туй то. Хубав чист български обичай. Откога съществува, никой не може да каже.

Веднъж местните младежи запитали деветдесетгодишният Марко Попчев, а той какво?
- Ами така сме започнали ние, пък и тате и дядо също са мяукали.
А този обичай е кажи речи цяла драма. Само дето няма декори. Има си свои герои, действия, конфликти.

И така, що за обичай е обичая мяукане. Извършва се на "връх Йордановден".

В чест на този празник момите правят баници. Тежко на тази мома, която не направи баница. На другия ден за нея място на хорото няма. Момите си го знаят и всяка мома прави баница.

цялата статия може да прочетете тук




Първата пожарна в града
Ивайло Мирчев

Доста време се опитвахме да установим каква е тази сграда, която Йеротей Сирманов е заснел през 1900 година. Снимката е публикувана в Сб. "130 години от освобождението на Асеновград от осм. владичество".
С много желание, мислене и анализ, най-после успяхме не само да установим каква е била тази сграда, а също и къде се е намирала.
Но нека започнем по-отдалеч и направим бърз преглед на отхвърлените хипотези за това, какво е била всъщност тази сграда. Имаше няколко различни мнения, а именно, че това е кулата-камбанария на храм "Св. Марина", че е била, манастирска воденица, или че е била сградата на първат пожарна в Станимка (което като хипотеза се появи най-последно).

Нека обаче разгледаме детайлно всяко едно мнение:

- Кулата-камбанария на храм "Св. Марина".

На снимката ясно се виждат двата параклиса "Св. Преображение Господне" и "Св. Петка". Явно тогава самия квартал не е бил застроен чак догоре, затова и имаме добра видимост към тях...

цялата статия може да прочетете тук




Защо кръстоносците не запалиха Станимака - Иван Николов

Прочутият някога асеновградски винар Чорбаджака пазеше старите кондики на кръчмарския еснаф.

Веднъж от една кондика той ми прочете описанието на тази случка станала преди 750 години.

"Било по време на Четвъртият кръстоносен поход. Край Пловдив византийските войски, заедно с възстаналите българи и павликяни, разбили кръстоносците.

Един отряд кръстоносци побягнал насам и се затворил в Асеновата крепост.

Византийският протосеваст Леонид поел обсадата на крепостта, но цели 13 месеца не бързал да я превземе.

Авторът на кондиката обяснява тази дълга обсада така:

"Не че нямаше сили, но Леонид беше мъдър войник и предпочиташе виното, печените агнета и песните пред славата. А тези блага бяха в града. Горе в крепостта нямаше нищо и франките ядяха конете си.."

цялата статия може да прочетете тук



храм "Свети Георги"

история

Храм "Св. Георги" е построен в периода 1845-1848 година, като българска черква, в двора на която било построено българско училище. Намира се в югоизточната част на града в старата махала Амбелино.

Kaто архитектура и конструкция е една от първите такива в България. Според спомените на старите хора и специално на старата асеновградчанка Мария Янкова църквата е строена три години. Главен майстор за построяването и бил Васил Димов от известното с своите майстори - строители родопско село Югово.
По-късно той е човека построил и моста при Бачковският манастир.
Готвач на строежа бил именно дядото на Мария - Янко Янков.

Този разказ на баба Мария се потвърждава и от една манастирска книга, намерена в църквата, в която е било записано, че същата "е построена от двама братя Васил и Костадин, заедно със своите калфи и чираци от село Югово" .

цялата статия може да прочетете тук



"Сградата на орела" - арх. Стоил Стоилов
(Неиздавани записки, 1989 г.)

Години наред в нашите градове строежите не стихват. Нямаме селище без нов център. Наред с общественото строителство, като гъби никнат жилищни квартали, комплекси и отделни жилищни сгради. Строежи много, но като че ли не можеш ги различи. Посивяха градовете ни с това едро и дребно строителство.
Посърна и Асеновград. Загуби аромата на възрожденско селище. Загубиха се редица архитектурни ценности и паметници на културата. Не съхраняваме както трябва и това което ни е останало...

Асеновград, кой би могъл да си го представи без сградата на "орела". Така е улегнала в центъра на града тази оригинална постройка. Така типична за следосвобожденската ни архитектура и така характерна за силуета на града ни...

В едно с Метоха на Бачковския манастир те са неповторими - останали ни Станимашки ценности.

Изградена е през 1932-33 година от чаушовските (добростанските) майстори Атанас Бушев, Сандю Джангозов, Димитър и Запрян Радеви и др. Това е 4 етажна жилищна сграда с магазини, която спира погледа ни от центъра към диплите на Родопа.

цялата статия може да прочетете тук



Яков Рупеца и неговата винарска изба - Георги Велев

Основните сортове лозя в Станимака са били памида и мавруда.
Гроздоберът се е правил два пъти. Най-напред се е прибирал памида, който е узрявал 25-30 дена по рано. От него са се правили сладки вина, петмез, ръчел, балсуджук и други лакомства за домочадието. От него са се правили прочутата станимашка ракия, от която пък се е правила станимашката мастика.

Вторият гроздобер-на мавруда е бил по-важен и е създавал по-голямо оживление, заради широкият пазар на маврудово вино.

Дребните и средните лозари в града са притежавали от 5 до 40 дка. лоза, а богатите 200, 300 до 400 дка. Богатите изкупували гроздето на дребните и го преработвали във вина. За тях те имали сигурен пазар.

Развалените вина се продавали като оцет, престоялите вина се изварявали на ракия, която чакала най-сгодно време да бъде продадена.

цялата статия може да прочетете тук



Параклис '' Св. Пантелеймон '' (XVIII-XIX в.)

Параклиса, посветен на светеца - лечител се намира в махалата ''Метошка'', в район, в който са съсредоточени изключително много православни храмове и параклиси.

Кога е строен първоначално не се знае, но арх. Ангел Стоилов в цитираната от мен негова книга ''Параклисите на Стенимахос - Станимака'' споменава, че параклиса е бил подновен през XIX в.
Заедно с параклиса ''Св. Петка'' имат сходен начин на строеж, освен това се намират изключително близко един до друг, което навежда на идеята, че са строени приблизително по едно и също време.
Мястото от към горната част на метошката махала е осеяно с доста скали и това налага строежа на някой постройки, между които и няколко параклиса директно върху тях, използвайки ги и на някои места за основи и стени.

Точно такъв е и случая тук, където има нещо много интересно. В долната част на северната стена, точно преди страничният вход към олтара за стена е използвана самата скала, която е варосана в тон със самият параклис.

цялата статия може да прочетете тук



Докога Станимака и откога Асеновград ? - Никола Филипов

В издадените от Българската академия на науките енциклопедии:

- "Кратка българска енциклопедия" - 1963 г.,
- "Енциклопедия от А до Я" - 1974
г.,
- "Енциклопедия България" - 1978 г.

след наименованието "Асеновград" в тях е указано, че до 1934 година същият се е е наричал Станимака.

В своята книга "Асеновград в миналото" Николай Хайтов пише, че за пръв път се говори за преименуване на Станимака в Асеновград през 1934 година, като през май същата година в заповед с номер 172 за уволнението на доктор Доксиади е употребено вече името Асеновград.

Наскоро обаче ми попадна списание "Родина" от юни 1900 г., в което Т. И. Бъчваров описа подробности по възстановяването на Асеновия надпис и впечатленията си от "сега наречения Асеновград".

През юли 1883 г., след като става ясно, че надписа на крепостта край града е свързан пряко с българската история и българското минало по този край, по нареждане на тогавашния кмет - гръкомана Атанас Епитропу, същият е унищожен чрез изчукване. В книгата "Асеновград в миналото" се споменава, че възстановяването на надписа е извършено през 1899 г., под ръководството на Васил Златарски. В цитираната от мен статия Т. Бъчваров дава следното пояснение...

цялата статия може да прочетете тук



Св. Евтимий, патриарх Търновски и истината около неговия гроб - ст. н. с. д-р Христо Темелски

И животописните сведения за този последен Търновски патриарх са твърде оскъдни, а някои от тях и противоречиви. Бил е глава на Българската православна църква от 1375 до 1393/94 г., след което бил изпратен на заточение. Въз основа на някои документални податки за място на заточението му почти единодушно беше приет Бачковският манастир.

Независимо от това през последните десетина години се появиха „нови сведения” по този въпрос, изфабрикувани от псевдоисторици и жадни за сензации журналисти. Що се отнася до годината на неговата кончина, в разните енциклопедични справочници се прие „около 1401 г.”, „около 1402 или 1412 г.” и др.

Дори през месец януари 2003 г. в старата българска столица Търново Св. Синод на БПЦ предприе честване на 600-годишнината от тази кончина.

цялата статия може да прочетете тук



храм "Света Троица"
история

Строителството на храма започва през 1857 година. За целта са били закупени три къщи, двете от които били съборени за освобождаване на място за строеж, а третата била оставена за временно жилище на строителите. Работата продължила близо 5 години, като през 1862 година храмът бил изцяло построен.

Историята на построяването на храм "Св. Троица" е пълна с низ от борби за надмощие на двата елемента живеещи в града - гръцкия (или по-скоро гръкоманския) и българския. Българите са искали свой храм, в който да се служи изцяло на български език и започнали да действат за да постигнат тази своя цел.

Николай Хайтов упоменава някой си свещеник Михаил, който бил извикан в града и в частни домове, поради липса на българска църква, с няколко икони извършвал служби на понятен, български език.

И така било решено да се построи храма с пари и на двете етнически общности с договорни задължения на единия клир да се пее на славянски език, а на другия на гръцки.

цялата статия може да прочетете тук



Параклис ''Света Богородица'' (Малката) (IX в.)

За пръв път Пловдив е превзет от хан Пресиан в началото на IX век.

Крепостта датира от IX век, а в нея са остатъците на параклис, датиращ също от IX век.

Оттук може да се заключи, че непосредствено след превземането на Пловдивската област от Пресиян, който е предшественик на св. Княз Борис - Михаил, по време на когото се приема християнството, Пловдивската област, включително и Петричката крепост попадат под властта на Византия, както заключаваме от наличието на този религиозен паметник, какъвто е параклисът.
Известна е била византийската традиция, при превземането на нова област, да бъде веднага териториално и административно преустройван, като бивали строени калета - верни византийски съюзници в борбата им за укрепване на властта им в България. Именно, че областта Филипополис и в частност Петричката крепост е построена около средата на IX век, като укрепление даващо сигурност от към север, говорят остатъците от параклиса.

цялата статия може да прочетете тук



Ктиторския портрет на Иван Александър в костницата на Бачковския манастир - Светла Москова

В цялостно изградената иконографска система на изобразителното изкуство в средновековната държава, изповядваща източно-православната религия, се откроява един сюжет, в чието съдържание днешните поколения търсят историческата достоверност.

Ктиторът (от гр.) буквално основател, създател или от ит. дарител, е лице с чиито средства е построен, или отново украсен (с икони и фрески) християнски храм.

Ктиторският портрет е изображението на това лице в храма. В рамките на канона се създава и неговата иконография и тя става традиция.
Византийската изобразителна система се основава на евангелските и и библейски сцени и цялото нейно съдържание е символ на един отвъден, иреален свят, при който всичко е веднъж завинаги непроменяема даденост. Но тъй като ктиторът е единственият представител на реалният свят в тази иконографска система, неговото изображение търпи развитие и промени.

цялата статия може да прочетете тук

 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев