Прочитайки заглавието на настоящия материал, по-недоверчивите ще си помислят, че това е проява на локалния патриотизъм - нещо, което, без преувеличение, е характерно за българина. Въпреки че някой могат да опровергаят това с факта, че седем града в Гърция претендират да бъдат родно място на гениалния елински поет Омир.
Но нека не философстваме. И все пак онова, което се твърди в заглавието, е абсолютно вярно. Как е станало това?
На 7.04.1912 г. в Станимака с подобаващ ритуал била открита нова (поредната) тютюнева фабрика, носеща името "Родопи". Неин собственик е бил някой си Жиши Т. Калиманди.
Дали това е бил гръцки фабрикант или някое станимашко паликаре, трудно може да се докаже. Пък и не е нужно в случая. Според един от тогавашните станимашки вестници фабриката произвеждала "най-доброкачествен тютюн и папироси от различни качества с машина, движеща се с мотор".
Прогимназията "Отец Паисий" в село Тополово - д-р Иван Василев
Прогимназията "Отец Паисий" в Тополово е открита през 1918 година. Първите учители са Христо Шивачев, сестра му Елена от София и Цвета Цочева от Асеновград. Има 60 ученици, от които 43 в пети и 17 в шести клас. През учебната 1919-1920 година е открит седми клас.
Първият директор е тополовецът Йордан Запрянов. Старите поколения тополовци го помнят като изявен просветител, всеотдаен общественик и съветник на хората. През 1936 година той вече е училищен инспектор в Асеновград. Тук се изявява като талантлив организатор и ръководител на просветното дело и култура и оставя трайни следи в общокултурната история на града и района.
Любопитно е да се знае, че през 1932 гофина броя на учениците, в прогимназията е 136, а през 1940 година те стават вече 179. Дълъг е списъкът на просветителите от прогимназията. Сред тях са дългогодишни учители тополовци са: Димитър Божанов, Ангел Ангелов, Никола Бърборков, Янко Вълканов, Елена Коленцова, Йордан Василев, Любов Христев, Йордан Д. Запрянов, и др. Тук учител е и Георги Ковачев, завършил Садовскотоучилище и е въвеждал селяните в бубарството.
Конспирация, бездушие, или просто ежедневие - Ивайло Мирчев
- "Както си вървях покрай Читалището, от горе чух песни, казвам песни защото мога да позная песни с подчертано поп звучене от църковни песнопения. Реших да видя какво бе това, качих се и видях група хора, може би 7 или 8 и един човек който в религиозен транс, заповеднически ги подканяше - "По-силно, по-силно". СЕКТА !!! Тази дума като пирон проби съзнанието ми и за миг се почувствах сякаш във фим на ужасите. Почувствах се отвратително и бързо се обърнах и задъхано се затичах по стъпълата.
Слязох долу, там минаваха семейства, които чуваха какво става горе и възмутено коментираха случващото се...".
Това сподели за сайта ни Иван Ковачев от Асеновград - млад юрист и интелектуалец, който се интересува от проблемите в града ни и реши да се обърне към нас за да разкаже за това какво се случва в това обречено и обгърнато със мрачен ореол място.
От години се занимаваме с проблема Читалище Родолюбие. От години говорим че това е място където се работи против България. От Общината знаят едно и също - ми знаем го ВескоДемерджиев - с него не се излиза на глава. Обвиняват се един друг, прехвърлят си топката и с надежда гледат календара, за да сметнат колко време има до поредната заплата.
Не бе далеч и времето когато лично ВескоДемерджиев - печално познатия господин от далечното минало, за съжаление все още щъкащ сред нас и цапайки с калните си комунистически идеи европейското ни културно бъдеще, ни караше (младите творци-самодейци, които оцелявахме в Читалището) да идем в Общината да се борим за "Тавана" (бившата дискотека на тавана), за да може той да го вземе и да го направи клуб на асеновградския творец.
След като успя всички профили да ни изгони и да опразни читалището, поради една или друга причина, сега там има Автошкола. Добре, естествено че автошколи трябва да има, това е задължително, но баш в Дома на културата ли трябваше да е ? Сега това крило на практика е вече забравено за каквато и да е културна дейност.
Дойде и другия удар - репетиции на неправославна християнска конфесия. Какво се случва? В дома на културата не трябва ли на "полза роду" да се работи за България. За нея и за нейното официално вероизповедание - източното православие. Или е по-удобно да прибират едрите като суми наеми от тоя или ония.
Вече не знаем наистина какво става там. Конспирация или просто ежедневие. Май не е второто, защото видно е на хората им пука. Пука им за това че вместо камбанен звън, книги, спорт и интелектуален кърмеж нещата се оформят от zamunda.net, техно партита със съпътстващите ги леки наркотици и купища пороци. Не стига това ами и институцията, което трябва да е най-отпред в борбата с тези пагубни фактори, сама се превръща в най-пагубния от тях.
Колкото и да е неприятно да го кажем, трябва. Свещениците ни къде са?? Отците, заровили главите си в проблемите си и в оръфаните тефтери със сметките си за продадените свещи! КЪДЕ СА? На това ли ни учиха в Богословския факултет. Това ли беше нашата вяра в Христа и християнството. Да правим компромис със себе си? Отци вземете мерки. Хората са с вас. Нека взимаме пример от дядо Николай, който не се спира в борбата си със сектите и религиозната будност на децата.
В крайна сметка искаме и ние като автори на сайта да призовем хората от града. Вестниците "Регион", "Вестител" в лицето на Грета Дженева, общинския съвет, Елена Александрова, господин Кмета, отец Петко и цялото духовенство.
Спасете това място !!!! Не го правете за вас или за нас, Направете го за децата си.
Кисьовия род е един от най-старите в Югово - Иван Гащилов
- Началото на този род е някъде към 1760 г. Родоначалник е Атанас. Син на Атанас е Златил, роден през 1790 г. Други деца на Атанас не се помнят. Златил Атанасов е женен за Зоица Костадинова, родена през 1795 г. В регистъра за населението на с. Югово са записани три живи деца: Велика, родена през 1814 г., умряла 1894 г., омъжена за Тодор Апостолов Котетарски; Костадин, роден около 1820 г., и Мария, родена около 1844, умряла през 1903 г., омъжена за Петър Петков Жуфов. Починалите деца на Златил не се знаят.
Златил бил кьосе, без брада и от там рода носи това име.
Златил Атанасов има братовчед - Златил Манолов, роден през 1828 г., женен за ЦвятаМанолева, родена през 1830 г. Раждат им се 6 деца: Атанас, роден през 1846 г., Петър, роден през 1850 г., Георги, роден през 1854 г., София, родена през 1861 г., омъжена за Тодор Паскалев, Гина, родена през 1879 г. и Мария, родена през 1880 г., и живяла 94 г.
- Вечерня с Молебен Канон към Пресвета Богородица ще отслужи Негово Високопреосвещенство Пловдивския Митрополит Николай.
ето и кога и в кои храмове ще въде отслужена тя:
От 19.00 ч. в храмовете :
1.08. /петък/ - Катедрален храм “Успение Богородично” 3.08. /неделя/ - Митрополитски храм “Св. вмчц. Марина” 4.08. /понеделник/ - храм “Св . преп. Петка” 6.08. /сряда/ – храм “Св. вмчк. Димитър” 7.08. /четвъртък/ – храм “Св.св. Константин и Елена”
10.08. /неделя/ – храм “Св. вмчк. Георги Победоносец”
11.08. /понеделник/ – храм “Св. апли. Петър и Павел” 12.08. /вторник/ – храм “Св.Параскева - Петка Стара” 13.08. /сряда/ – храм “Св. Възнесение” 14.08. /четвъртък/ - Празнична Вечерня с Опело на Пресвета Богородица - Катедрален храм “Успение Богородично” нач. час 19.00
15.08. /петък/ - Успение на Пресвета Богородица
Божествената Св. Литургия, ще възглави Негово Високопреосвещенство Пловдивския Митрополит Николай в Катедралния храм – “Успение Богородично”, с начален час 9.00
"Как е построен Железният мост в Асеновград" (по спомени на Щерю Кузмов) - Иван Гащилов
- "При наводнението през 1887 г. водата нанесе големи пакости... Железният мост, който имаме над реката, е най-тясното място и е толкова ниско поставен, че той не може да побере водите, които биха придошли от оголените и изсечени гори по нашите Родопи. Ние трябва да се подготвим да не ни изненада нещастието. Тук, пред моста, има чупка, която трябва да премахнем. Още при белия камък водата се удря и взема нов курс към Бахча махала, в подножието на тази отблъсната вода се намира издълбан улей (корито), което поема тази отблъсната вода и я насочва към Бахча махала, Домуз пазар и стария път през града и Капсидата.
