Църковни борби

В началото на XVIIIв. между жителите на Цариградския квартал "Фенер'', които се смятали за наследници на старата византийска аристокрация, се зародила така наречената''панелинистическа идея'', чиято идея била възстановяване на блясъка на старата Визатийска империя върху рушащото се Османско управление.", като основните стратези на тази идея били видни гръцки търговци и духовници.
След Венецианските войни през втората половина на XVIIIв. италианските и венецианските търговци били изгонени от границите на империята, и търговията попада предимно в ръцете на гърците. И така представете си търговец, който не знае гръцки език, то неговатат търговия би била обречена на провал. Така гръцкият език навлиза масово дори и в най-крайните и пусти места на Османската империя. В началото владеенето на гръцкия език бил просто необходим, за установяване на търговски взаимоотношения, но в последствие владеенето му станал признак на образованост и престиж. Именно и тук случаят бил такъв, като гръкоманщината в началото обхванала града, а в последствие по търговски път и околните села. Да си ''грък'' било нещо изключително престижно и отваряла доста врати във почти всички сфери на живота. А тук трябва да се отбележи един много важен факт. Истинските гърци не се намесвали в тази претопителна машна, а живеели кротко и спокойно далеч от тази борба за надмощие.
Вече стана дума, че района около Станимака, както и самият град бил населен с гърци от двете вълни на тяхно заселване тук - през XIV и XIXв. Именно това брило причина да започне една масова инвазия на''панелинистическата идея''идея. Като най-важно завоевание на гръкоманщината в Станимака бил близкият Бачковски манастир. Въпреки че в Бакуриановият устав изришно било казано в манастира да няма монах - грък, това не само че се случило, но и в манастира не се чувала реч, освен гръцката. Имайки се в предвид, че дълги години наред манастира бил църковно училище и в него се е сяла българщината, това бил един доста съкрушителен удар за българският дух. Църквите в града били с гръцки свещеници, и в тях службите се водели само на гръцки (Според една записка в средата на XVIIIв. в Станимака имало 2 свещеника които пяли на български срещу двадесет и двама гръкослужещи, една българска църква срещу десет гръкомански и две едностайни училища, съответно в ""Бахча'' махала и ''Харман'' махала срещу шест гръкомански. Освен църквите и околните манстири (Кукленският манастир, Горниводенският и Бачковският манастири), гръцката претопителна машина включила в своя механизъм и училищата, като започнала едно масово претопяване и стремеж за етническо самозабравяне от страна на българскаta общност в града. Единствен от манстирите Араповският - Света Неделя, се запазила като един истински стожер на българския дух, като в него се създало училище, в което преподавали доста начетени за времето си преподаватели, един от които бил завършилият ''Голямото Пловдивско училище'' Стоян Джансъзов.
След дълъг низ от борби, през 1906 година, вследствие на така наречените ''гръцки погроми ", гръцкото духовенство се изселва от България и в станимашките църкви се започва да се използва българска реч. Това е една велика победа на българщината, която е била подтискана дълги векове. Годините от 1906 насам не са така богато изпълнени с църковни събития и строежи на църковни сгради, като се изключи разбира се последното десетилетие на 19 век, когато започнаха строежите на три храма в Асеновград - ''свети Иван Рилски'', ''свети Архангел Михаил'' и ''света Марина'', както и няколко нови параклиса.
И така оттук на сетне ще се опитам в известна степен да проследим историята на всяка една църква , на всеки един параклис , на всеки един манастир в Станимака (от 1934 година - Асеновград), и околностите му .
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев