Кърджалии

След близо век на благоденствие и църковно строителство отново идват черни дни за Станимака. В края на 18 и началото на 19 век, идва едно от най-големите бедствия за града. На два пъти той бива нападан и опостушаван от кърджалии.
Кърджалиите били една пазюздана пасмина главорези, съставена от най разнообразни хора. В нея имало и турци от кърдажалийско, разорени търговци, избягали от армията заради провинения и още много други хора със дооста съмнителен произход. Тяхната единставена цел била плячкосването и ограбването на населението в Тракия и Кърджалийско.
Първото нападение над Станимака било през 1793 година. Опостушенията били толкова зверски, че както разказва легендата донесена от поколенията след разрушителното нападение в града останала само една здрава къща на християнин наречен Мюфтията.
Второто нападение над Станимака идва не след дълго. За това време явна градът е вдигнат от развалините, защото явно пак е поблазнил кърджалиите. Но този път местното население знаещо за нападението организира своята защита, като укрепили северната част на града, който тогава вече бил слязъл от хълма около "свети Димитър" и се намирал между метоха и параклиса "свети Архангел". На десният бряг на реката имало малка махалица наречена Амбелинос, турската махала, която вече съществувала била на север, а до нея имало още една малка махала, състояща се от 20 - 30 християнски къщи на въглищари и аргати наречена "Кюмюрджу махала", където през 1834г. е построена така наречената "Аргат клиси" (църквата на слугите) - днешната църква "свети Атанасий". И така кърджалиите започнали своето нападение, като най-сериозен бил натиска им от север. Защитниците между които имало и много турци, дали доста серизоен отпор на кърджалийските главорези, като дори в един момент кърджалийския главатар Емин ага отстъпил, но в последствие научил, от една пленена гъркиня, че от изток града е най-слабо защитаван. Последвало нападение от към махалата Амбелинос. Емин ага бил начело на 1000 души решени на всичко в името на плячката. Така отново Станимака преживяла своят втори кърджалийски кошмар. Жени и деца се хвърляли в придошлата тогава река за да избегнат неминуемия позор и гавра от страна на кърджалиите. Годината на второто. Остава спорна годината на второто нападение над Станимака. Според едни тя е 1798, според други 1810г, като мнението за 1810г. надделява чувствително, подкрепена от една Кратка летописна бележка, намерена в Хилендарския манастир, върхи страниците на един пслатир, чието съдържание е следното : "Ова година 1810 число пороб(исе) Станимака", като в случая значението на пороби се е нападна се, разруши се.
Още неоттърсил се от "кърджалийския кошмар" градът е връхлетян от ново, още - по страшно бедствие - страшна епидемия, наречена "голямото чумаво" (1814-1816 г.). По-голяма част от населението била унищожена от болестта, и само тези, които забегнали по околните чукари и гори се спасили от ужасната смърт, и така и без това малобройното останало станимашко население се разредило още повече.
Но въпреки всичко виждаме, че само три години след това е отново въздигнат от пепелищата. В своя "Наръчник на Пловдивската епархия и нейното описание" поп Константин казва че това е най-красивата паланка в околността и сега възстановена дори и без никакви украси пак е красива. Може само да се предполага колко красива е била преди тези кърджалииски нападения. Поп Константин дава и една много ценна информация. Става ясно, че след кърджалийските зулуми и голямата чумна епидемия, притокът на преселнци от полските села е толкова голям, че само за няколко години се образува нова махала наречена "Чипрохори"(наречен така от гроздовите люспи/ципури/, които винарите изхвърлали на края на селището си.
През 1821г. в Станимака идват 70 - 80 жени и деца от село на Халкидическият полуостров, заточени в града от турците вследствие на гръцкото възстание там. Мнозина от тях се омъжили за станимашки девойки и създавайки поколение внасят гръцка кръв в населението на града ни. Така изминават три десетилетия от историята на града ни - периода от 1793 до 1821 година. Три десетилетоя, които променят главоломно историята на "старата" Станимака. Много жители на града след първотот кърджалийско нашествие избягали във Влашко, много от това население намерило смъртта си при безчинствата на разбойниците, много не преживели и чумната епидемия. За сметка на това в града идват много заселници от полските села, като от два квартала - Станимака и Амбелинос града около 1820г има още два - Ципрохор и Бохча. Още повече, че и идването на гръцките заточеници още повече променило етническият облик на града, в който все по-главно място заемали борбите за църковна независимост.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев