Турско робство

Най-вероятно града е завладян от турците през 1364 г., когато Пловдив пада под властта на поробителите. Щом като Пловдив пада със сигурност Станимака споделя съдбата на по големия град, намиращ не в голяма близост до нея. Предполага се, че градът е бил разрушен а населението убивано и гонено, защото най-вероятно града споделя съдбата на Пловдив, който със сетни сили се брани до последно и само спиранедо на водопровода от с. Марково налага предаването на града. След като Пловдив пада се случва нещо много важно. Гърците идват в Станимака. Според голямия чешки историк и професор в Пражкия университет Костантин Иречек гърците които пазили Филипопол, след неговото падане се пренесли в съседната Станимака и така, заедно с няколко съседни гръцки села - Горни и Долни Воден, Горно Арбанаси, Куклен, създали един център на елинизацията в Западна Тракия.
Много важен е факта, че в старата (същинската) част Станимака никога не са живяли турци. Вярно е че има турска махала, но тя никога не е била в границите на града, а напротив тя възниква долу в полето като известно време те на са били дори и свързани. Дори френският пътешественик Пол Люкас не споменава за нея, а той минава през града доста късно - 1706г.. Това красноречиво говори, че турска колонизация в Станимака не е имало. Най - вероятно заради изтеглянето си от Пловдив, гърците получили уверение, че няма да бъдат обезпокоявани от турските власти, и затова турският елемент в града никога не се е усещал толкова сериозно докато е имало гърци в Станимака.
Много важен е факта, че в старата (същинската) част Станимака никога не са живяли турци. Вярно е че има турска махала, но тя никога не е била в границите на града, а напротив тя възниква долу в полето като известно време те на са били дори и свързани. Дори френският пътешественик Пол Люкас не споменава за нея, а той минава през града доста късно - 1706г.. Това красноречиво говори, че турска колонизация в Станимака не е имало. Най - вероятно заради изтеглянето си от Пловдив, гърците получили уверение, че няма да бъдат обезпокоявани от турските власти, и затова турският елемент в града никога не се е усещал толкова сериозно докато е имало гърци в Станимака.
Последното споменаване на Асеновата крепост е през 1410г., във връзка с междуособиците на Баязидовитe синове, Сюлейман и Муса, който трябвало да търси спасение от брат си зад стените на все още здравата крепост, която след спомена за нея изчезва в праха на времето.
Някои съдебни спорове за ниви хвърлят по голяма светлина за икономическия живот в града ни по времето на робството. Особено важно е худуднамето което съдържа подробно описание на Станимашкото землище, което е служило при постояниите спорове за земя между Станимака и Бачково. От този изключително ценен за историята на града ни в този период от време документ става ясно. че селото Станимака принадлежи към вакъфа на султан Сюлейман хан (1519-1566г.).
Още става ясно, че в административно отношение е било привързано към Пловдивската нахия, подчинена на Одринския вилает.

През годините на турското робство градът е разтърсван често от множество нападения върху местното население, от страна на турската власт и гръцкото духовенство. Градът опитва меча на поробителя през 1668 г., когато според поп Матей Драгинов, от село Корова, чепинските потурнаци тръгнали насилствено да налагат Исляма и според записките на свещеника да унищожат "всички църкви от Костенец до Станимака - 33 манастира и 218 църкви" , което предполага едно масово унощожаване на всички православни храмове, манастири и светини, в нашия регион. Наистина това е един твърде голям удар, дори и за богатите Станимашаки занаятчии и градът за период от няколко десетилетия не може да се оттърси от призрака на османските кръвопролития. Но българският дух и православната вяра побеждават и както ще видим за доста бърз период от време. Какво имам в предвид като казвам това. Както по горе споменах френският пътешественик Пол Люкас преминава през Станимака през 1706г.

Нека да се спрем малко върху личността на този французин и върху това което той е написал за нашия град.
Пол Люкас е френски лекар и пътрешественик, който тръгнал с благоволението на краля на Франция да попълва с ценни експонати музейната кралска сбирка. Така той изоставил използваният от всички сигурен Цариградски път и тръгва за Беломорската низина през Родопите. Благодарение на този си маршрут ние имаме една доста подробна картина на града и околностите му , след като векове наред нямаме сведения какво се случва по тези места. Люкас дава много ценни сведения за града, за поминъка на местните и най-важното за нас е мястото в което той казва следното : "В Станимака има 12 църкви, без да се смятата онези, които се намират наоколо по съседните височини ". Какви изводи можем да си направим като прочетем от този пасаж в пътеписа на френския лекар. Единствено че Станимака е един град който според французина е "доста малък и ограден " а в него има цели 12 църкви и отделно накацалите по близките върхове. Това е показателно колко силен е бил православният дух в града, след като 38 години след опостушаването на болшинството, ако не и всички църкви и манастири в региона, в Станимака има толкова много храмове.
Да се мисли че в града не е палена църква или манастир, заради тежестта пред турската власт на местните богати гърци е нелогично, защото Горниводенския манастир "Св. Кирик и Юлита" също е опожарен, а Горни Воден се оформя като гръцко селище. И така за едни период от няколко десетилиетоя Станимака отново изплува от черните пепелища на разрухата, до блестящите църкви и благоденствието.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев