Второ Българско царство

Годините за най-голямо величие за града ни идват след победата при Клокотница. Целите Родопи, включително и селището Стенимахос преминават във владенията на огромната държава, създадена от дипломатичния Иван Асен II. Тази промяна за средновековната Станимака е увековечена с Асеновия надпис, издълбан върху скала на северния склон, надписа е на български език, разположен е в 8 реда и е издълбан по нареждане на Иван Асен II. В превод на новобългарски той гласи: ''В годината 6737 1231 Индиктион IV от Бога въздигнати (на царство), цар Асен (цар) на българите и гърците, също и на други страни, постави Алекси Севаста и изгради тази крепост''. От надписа се разбира, че се касае за поправянето на развалените крепостни стени, по нареждането на новия управител на Станимака - българския цар Иван Асен II (изгради в надписа е употребен в смисъл поправя). Царя сериозно се е заел с изграждането на крепости в Родопите, за да ги превърне в надеждна отбрана от към Византия.

Поправката на Станимашката крепост е във връзка с тези негови намерения и неговото желание да включи завинаги славянското население в западна Такия и Родопите, в границите на българската държава.
След смъртта на Иван Асен II трепнала колебливо и съдбата на втората българска държава, а заедно с това и съдбата на старата Станимашка крепост и селището стенимахос. Природопските крепости и области са почнали често да менят своите господари. Българският цар Михаил II Асен особено лесно превзема крепостта, защото както пишат византийските хронисти ''тамошните жители като българи на драго сърце преминаваха на страната на своите единоплеменници...''.
През 1246 г . императора на на Никея отново отнема родопската област , а през 1254 г . българският цар Михаил II Асен пак ги връща в българските земи , но явно нямал сили да ги задържи , защото още през зимата на същата година император Теодор I Ласкарис , завзима почти всички укрепени места в региона , включително и Станимака . Скоро тя отново попада в български ръце , защото когато започват междуособиците за българския престол между Константин Асен Тих и болярина Мицо. Константин намира за известно време убежище тук - около 1260 година. След три години обаче пак я виждаме във Византийски ръце по времето на император Михаил VIII Палеолог . Този пут областта остава във византийски ръце близо сто години, до 1344 г., когато цар Иван Александър я завладява.
Иван Александър, който е един от последните български владетели владеее за дълго време крепостта и селището и оставя завинаги спомена за пребиваването си в тези места. Косвено доказателство за неговото пребиваване по нашите земи е изображението в костницата на Бачковския манастир. Иван Александър се превръща във втори дарител на манастира и неговия портрет намира своето естествено място във втория етаж на костницата. Царят е изобразен в цял ръст с корона на глават, с кръст в дясната и скиптър в в лявата ръка, от двете страни на главата му е изписан надпис, който някога е изглеждал така: ''Иван Александър в Христа бога благоверен цар и самодържец на българите и гърците''. Имайки в предвид грозящата османска опасност, която бавно настъпвала към Константинопол Иван Александър вероятно е заповядал да укрепят Асеновата крепост.След смъртта на цар Иван Асен започнал упадък в държавата , което отново повлияло върху господарите на тези земи .Това са последните спокойни години за местното население , защото през 1363 година Станимака попада под турска власт
По намерената керамика, части от крепостните зидове и основите на жилища може да се изгради една приблизителна характеристика на размерите на Средновековното селище Стенимахос. От обикновено село упоменато през 1084 година, благодарение на близката крепост то се превръща в значително средновековно селище, чиито граници в общи линии се очертават на север до параклисите ''св. Константин и Елена'', през височината на която сега е училището "св. Архангел Михаил", до реката при сегашния пешеходен мост. Градът е бил разположен на юг от тази стена до Бакуриановата страноприемница (метоха), където се намирала южната Бачковска и още така наречената Беломорска врата. Територията на селището е едно пространство от 300-4000 дка., което за Средновековието е една наистина внушителна площ и говори за истински град, гъсто населен и здраво укрепен. Що се отнася до жителите на Средновековния град уверено може да се каже, че в по-голямата си част те са били славяни. Градът многократно е изживявал повратности на една неспокойна военна съдба, но не може да се смята, че българското население в случай на опасност се е изселвало. Гарнизонните идвали и си отивали, данъчните и другите чиновници също идвали и си отивали, но отседналото славянско население в и около града винаги оставало. и то е, което е давало етническия му облик. Голяма роля в това отношение изиграва последното завлядяване на града от Иван Александър в 1344 година, когато Станимака остава в продължение на цели две десетилетия в границите на Втората Българска държава.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев