Кръстоносни походи

На 13 Април 1204 г. Цариград пада под властта на кръстоносците , участници в Четвъртия кръстоносен поход. Така възниква краткосъществувалата / 1204 - 1261 г . /, Латинска империя. Латинските барони започнали дялба на плячката и завладените земи и Пловдивската област се паднала на белгийският барон Рене дьо Три, който се установил в Пловдив с отряд от 120 рицари.
Историкът на IV-тия кръстоносен поход Жофруа дьо Виладруен ни дава едно от най-подробните описания на крепостните съоражения и разказва за града в подножието на замъка / Асеновата крепост /, като за един твърде хубав град, в който кръстоносните войски се разположили да квартируват.
Една година след това латинските войски начело с император Балдуин , били разбити в битката при Одрин , като и самият император бил пленен . Веднага след тази победа цар Калоян , начело на войските си се отправил към Пловдив , за да си го отнеме от властта на латинците , които , научавайки за приближаването на българските войски се разделили на две , Едните изоставили дьо Три и избягали в посока на Константинопол , а самият Рене дьо Три заедно със шепа рицари се укрепява в Станимака , където прекарва в мизерия и нищета 13 месеца , като в последствие бива спасен от рицарски отряд , предвождан от Жофруа Вилардуен.
На следващата година обаче , когато царя умира край Солун , управителя на Родопската област Алекси Слав, близък роднина на Асеневци, отказва да признае властта на узурпатора Борил и се явява за самовластен родопски господар. От своята крепост той води преговори с императора на така наречената "Латинска империя", с център Цариград. Сгласно условията на договора Алекси Слав се признал формално за васал на императора Хенрих IV, като по този начин се стремял да запази родопската област от отграбванията и безчинствата.
Историята не ни показва с факти какво е било управлението на независимия родопски владетел , но явно то е било по вкуса на хората , защото властвуването на Алексий Слав трае близо четвърт век - от 1208 до 1231 год.
Въпреки че носят нещастие и разорения за земите през които минават техните войски кръстоносците донасят за нас много интересни исторически сведения за живота, бита и обичаите на местното население през този исторически период, като от особено важно значение за нас са множеството сведения в областа на топонимията - имена на реки, области, крепости, градове и др.
Сега ще приложа част от една статия наречена "Асеновград и кръстоносните походи", публикувана в Асеновградското издание за литература, изкуство и култура " Вечерник " 4/95 г, в която пише нещо много интересно. В едно от писмата до своята любима участника в Първия кръстоносен поход - дон Анзизо дел Гренада с рицарското име дон Аморе Море "любовта умира" пише нещо което има много голямо значение за историята на древния Асеновград. "Един ден - пише той - с дружинка посетихме ближен градец, наречен Стенимако. Това е град на прохлада, многовековни дървета,метоси и скитове - малки черковки ". Веднага прави впечатление името на града - Станимако /Асеновград носи името Станимака до 1934 година./. Няма съмнение, че рицарят така го е чул от месните жители и възпроизвел в писмото си, а той много точно възпроизвежда местните названия - пр. : Клувия, Добролонг, Яврово и др.
От всичко казано до тук става ясно, че това е най-ранният писмен извор, в който срещаме името на Асеновград в неговата народноговорима славянска транскрипция на старото гръцко име на селището - Стенимахос в превод - теснобранство. Промяната на звуковото съдържание на името на селището е указание за етническата промяна на местното население. Стенимахос е трудно произносима дума за един негръцки говорящ народ, а какъв би могъл да бъде този народ, ако не български. Славяните запазват приблизително само звуковата прилика със старото име без да го свързват вече със някакво теснобранство, защото всъщност думата Стенимако на гръцки не значи нищо. Тя се явява побългарен вариант на гъцката дума Стенимахос.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев