Византия

По времето на Средновековието в историята на града ни става едно от най - значимите в неговата история събития. През 1083 г . главнокомандващият войските от европейската част на византийската империя и управител на Пловдивската област грузински благородник Григорий Бакуриани, заедно с брат си Абазий решават да построят манастир на нива наречена "Яново", до буйна планинска река, като го надарява с много владения. Манастира е построен в съседство до селото Петрич, и затова манастира се казва "Св. Богородица Петричка ".
След като построил манастрира Григорий Бакуриани се заел да осигури безоблачно бъдеще на намиращите се в него монаси, за да могат те да не мислят за друго, освен за духовното си усъвършенстване и за тази цел написал устав (типик) на манастира на три езика - гръцки, арменски и грузински, който за съжаление не запазен в оригинал. В този устав има безценни данни за някой топонимни наименования на местности, описания на административни, стопански и жилищни сгради, които дават една по-ясна представа за живота на средновековна Станимака. За пръв път името Стенимахос е употребено във втора глава от Бакуриановия устав. Там биват изброени владенията, които грузинския благородник подарява на манастира:"Освен това дадох и разположеното в съседство с тях село, наречено Стенимахо, заедно с построените там две крепости, а също и прилежащите им имоти". По-нататък той отново говори за нашето селище във връзка с построената там страноприемница: "Под селото наречено Стенимахос над двата пътя беше построена страноприемница". Автора изброява условията, при които трябва да бъде поддържана страноприемницата и да бъдат посрещани пътниците в нея. От споменатите имена в устава за нас като че ли с най-голяма важност е името "крепостта Петричос".

От останалите указания в Бакуриановия типик, може да се предположи със голяма сигурност, че "крепостта Петричос" е именно днешната "Асенова крепост", kоято бива построена от Византия около две столетия и половина по-рано от Бачковския манастир, и за която ще обърна по-специално внимание в отделна глава в сайта.

В глава II на устава се споменават още много изключително ценни факти и имена. Тук ще приведа една доста голяма част от тази глава на устава, но която е с фундаментално значение за изучаване на историята на града, на крепостта, както и на селището край нея.
''Дадохме и потвърдихме от имотите, подарени с благочестивите хрисовули като бащино владение и неотнемаемо и пълно господство в истинска собственост, които бидейки отчислени, бяха потвърдени с благочестиви хрисовули. От тях първият и главният имот е крепостта или селото, което се намира в същата Филипополска тема и което се нарича Петрич, а местните жители го именуват изобщо Василикис, заедно с полските имения, спадащи към нея, т.е. местността, наречена Янова, в която сега бе застроен манастирът, местността Бачково, местността Добролоик, местността Добростан, местността Вурсей, местността Лалково заедно с т. н. Аврово. Всички тези места се (се даряват) с гореспоменатата крепост и с цялата им околност и определено землище, със старите им граници и всички привилегии и доходи съобразно със съдържанието на предишното очертание на границите им.

Освен това дадох и разположеното в съседство с тях село, наречено Станимака, заедно с построените там две крепости, а също и техните полски имоти, сиреч Липица и местността, наречена''Св.Варвара'', съседна на Пренеци, със скитовете''Св. Никола'', ''Св. Илия'', ''Св. Георги'', който се намира нагоре, а също и ''Св. Георги'', който е долу, близо до селото. И тях също подарих изцяло, с цялата им околност и землище според определената от мене граница между тях и крепостта им Воден''

В следващите 105 години името на Станимака остава забулено в тайна. То се среща отново в летописа на Третия кръстоносен поход/ 1189-1191 г./, когато войската на император Фридрих Брабароса превзема Пловдив. Станимака е наречена Срибенцион, и се описва от хрониста като многоукрепена и прочута крепост ", което подсказва важното значение, което Станимака е играла през тази част от своята история.

През 1196 г. крепостта заедно с цялата Пловдивска област е дадена на изменника-болярин-Иванко, като феодално имение.Византийския император се надявал, че цареубиеца ще раздухва непрекъснато разприте с българската държава, но в 1198 г. честолюбивия феодал открито се отметнл от Византия, обявявайки се за независим. Нещо повече, когато Алекси III започнал с него война, Иванко сключил съюз с Калоян. Трудно можем да си обясним дълбокото вълнение на българският владетел изправен пред дилемата: да отмъсти на братовия си убиец, убивайки го, или пък да се съюзи с него, за да запази славяните, живеещи в Пловдивската област, от влиянието на Византийската империя. Високите държавни интереси, интересите на славянството решили царските лутания. В името на обединението на всички славяни Калоян се съюзил с братовия си убиец и така за първи път тези земи минават в български ръце. И така след като се обявил за независим Иванко започнал да се укрепява доста сериозно. Разгневен от наглостта на болярина, императора решил да организира поход срещу самозванеца като начело на войските срещу клетвопрестъпника тръгнал сам Алекси III. Когато пристигнал до Станимака тои се разположил на лагер под крепостта и не след дълго с масирана атака я превзел, като пленил и поробил всички намиращи се в нея. Под предлог че ще подпишат мирен договор, Иванко бил подмамен в крепостта и тук свършват историческите данни за този болярин - най-вероятно свършва живота си в подземията на крепостта .
Алекси III веднага се възползвал и присъединил превзетата територия към империята, но за кратко.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев