Първо Българско царство

След образуването на България в 681г., славянизираните селища на юг от балкана придобиват особено голямо стратегическо значение в зачестилите войни за обединение на всички славяни към Българската държава. Каква е точно съдбата на Асеновград по време на Първата българска държава, не знаем точно, тъй като неговото име не се споменава никъде. Но няма съмнение, че в този период той е споделял съдбата на Пловдивската област. С голяма вероютност може да се каже, че след унщожителните разорения извършени от готите, цветущия някога античен град, никога не се е вдигнал вече в равнината а се е изтеглил нагоре към планината около ВЕЦ "Асеница", за да се търси естествената защита на планината. През XIв. възниква крепостта Стенимахос към която се устремяват още първите български владетели.
За първи път областта е присъединена към България по времето на Маламир. След това Станимака е превзета и от хан Крум през 812 година. Според сключеното споразумение между наследника на Крум - Омуртаг и Византийският император Лъв V /Арменец / - 813-820 г., крепостта е трябвало да бъде предадена на българите , но тя така и не била дадена.
След около две десетилетия, по време на царуването на Симеон, крепостта попада в пределите на България, и този път за по-дълъг период от време / от 834 до 965 година /. При Самуил добре укрепените природопски крепости са опорав борбата с византийците. В 965 г . руският княз Светослав превзема тези земи като подлага на масова сеч населението му .
През 970 г . след една победа над русите византийският император Йоан Цимисхий отново превзема тези земи , като ги населва с множество колонисти от малоазийските краища на империята - арменци , сирийци и др. , които в последствие образуват голямата арменска общност в Филипопол , и разпространяват ереста на павликяните .
По време на войната между Самуил и император Василий II /Българоубиец/ , Пловдив и крепостите намиращи се в съседство изиграват важна роля , и попадат неколкократно , макар и за кратко в български ръце , но в крайна сметка те минават на страната на византийците и така настъпва краят на Първото българско царство. И така древният град Станимака напуска своето предишно място - района на днешната жп гара и се премедтва в планината - в подножието на параклиса ''св. Димитър'', търсейки една естествена защита от неприятелски нападения имайки горчивия пример на готските унищожения. Периодът от залеза на римската до началото на византийската епоха е един от най-неясните за историята на града ни, защото няма никакви сведения за живота и историята на този скрит в подножието на планината красив град. Повечето догадки се правят въз основа на сведенията за съседният Филипополис, чиято съдба със сигурност е била в основата и на съдбата на Станимака.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев