Рим

През 72 г. пр. Хр. римският военачалник Теренциус Варо Лукулус завзема след дълги битки тези земи и въпреки че се оттегля след това, те фактически остават под римска власт. Вследствие на раздорите между тракийските царе през 46 г. пр. Христа римският император Клавдий окончателно завзема Тракия и Родопите и ги превръща в римска провинция. Започва един близо триставековен период на мир и благопреуспяване, в който период се усилилва строежа на жилищни и административни сгради, пътища, канализация, бани и др. Много от покорените одриси са превърнати в роби и мнозина от тях са продадени в Рим и именията на римските богаташи като работници, гладиатори, строители и т.н.

Благодарение на занаятите и земеделието си /най-вече добива на жито/ градът процъфтявал.. Множеството находки от монети подсказва за един неспирен иконоимически и търговски живот. Но това било за кратко. През IV и V в. по нашите земи нахлуват готи авари, хуни и др. Според римският историк Амиан Марцелин през 251 г. готите завладяват Филипополис и всички околни селища, вероятно и Асеновград. Тези диви племена опустошават превзетите градове. Блясъкът остава далеч зад прахоляците, а градът се превръща в една средновековна паланка. Освен тези племена, през периода V-VIII век, от север масово нахлуват и славяни. Така малкия тракийски елемент се загубил сред морето от славяни, които заселили Родопите. Въпреки че траките били бавно претопени и асимилирани, от тях славяните възприели някой неща. Например някой похвати при обработването на лозята, наименования на местности и различни термини. Но самите траки сякаш потъват в славянското море. Историята все по-често започва да споменава името славяни.
Те се настаняват в земите на траките, които бавно изчезват , асимилирани сред морето от славяни. Обезпокоена от тази вълна от славяни, властта във Византия решава да построи система от крепости, в тази гранична област с цел да се ограничи достъпа на славянските племена към беломорска Тракия през Родопите. Именно от този период датира крепостта при Долни Воден - V век и Асеновата крепост - IX век.

За периода, когато градът ни е бил под властта на Рим свидетелствуват няколко много интересни находки. Каменна плоча с барелеф ни разкрива времето на гладиаторските войни и трагичната съдба на гладиатора Виктор, загинал от ръката на клетвопрестъпник, чиито текст ще разгледам на друго място. Друг интересен по съдържание надпис е този на синдиците. В римската епоха т.е. времето когато траките се намират под властта на Рим, "синдици" се наричат опитни чиновници, които се явяват като застъпници на града. Всички споменати имена в надписа с изключение на едно са тракийски. За съжаление надписа е доста повреден и пречупен. Това са надписи които хвърлят, светлина върху този период от живота на нашия град. Съдържанието на тези надписи ще разгледам на друго място. Освен тези надписи са намерени още доста надписи, оброчни плочки, фрагментиот мраморни колони, капители, но за съжаление никой от тях не ни подсказва името на древният град.

Освен това в района от това време е останал и големият римски път. В древността този път, който през Родопите е свързвал равна Тракия и Бяло море не е минавал през река Чая, както в днешно време, а е минавал през Станимака, Асенова крепост (която още не е съществувала като такава), и се е изкачвал по билото на Родопите. Той е започвал от църквата "Св. Марина", покрай Метоха - страноприемницата, параклиса "Св. Илия", продължавал по склона "Баба" и имал връзка с римския път под Персенк. Кълдъръмът е запазен от местността "Салаша" до параклиса "Св. Никола" и Асеновата крепост. Пътят е силно повреден и от него имаме само един остатък. Римският път е имал направление и към село Лясково, Яворово, Добралък към Бяла черква и от там по билото на Родопите към връх Персенк за Бяло море.

Въз основа на множеството намерени находки виждаме голямото разнообразие на божества, които са присъствали в религиозния живот на траките. Хера, Зевс (Юпитер), Деметра и Аполон са божествата взаимствани от гърците. Също така са се тачели и източните божества Митра и Кибела. Но въпреки многото почитани божества, най-популярното за тези земи си остава Тракиййският конник. Почти няма връх или височина, където да н са намерени следи от тракийски оброчище или жертвеник. На много от тях в последствие са били построени православни параклиси

Властта на Рим е продължила до 395 г., когато Римската империя се разделя на две части - Източна и Западна . Нашите земи попадат в границите на Източната империя, чиято столица се мести от Рим в Константинопол.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев