Града след 1878 г.

С Берлинския договор България бива разпокъсана. Северна България се оформя като княжество, а Южна България остава като автономна провинция на Турция под наименованието Източна Румелия. Българският народ нито за момент не скланя глава пред този срамен договор. Революционерите от борбите срещу турското иго, сподвижниците на Левски и Бенковски, начело със Захари Стоянов, Иван Арабаджията, Димитър Матевски, Иван Андонов и други образуват нов таен Централен революционен кабинет за съединяване на Северна и Южна България. В кратко време цяла Южна България се покрива с местни комитети за съединение.

Такъв комитет се създава и в Станимака начело с учителите Никола Кръстев, Константин Балтов, Панайот Сребрев, Лука Чепаринов.

На 6. IX. 1885г. Революционният комитет вдига населението в Пловдивско на бунт против емисарите на султана начело с генерал-губернатора на Източна Румелия Гавраил Кръстевич. С поддържката на войската възстанието протича успешно и властта е овладяна бързо. В този ден един двехиляден отряд, съставен от борците за съединение в Станимашка и Конушка околии (с. Конуш тогава е околийски център), под командуването на храбрия поп Ангел Чолаков от с. Новаково, бърза за Пловдив, за да вземе участие в действията на революционерите.


 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев