Освобождението

След като руските войски преминават през Стара планина в града пристигат тълпи от бежанци, на които войната е унищожила домове, имоти и препитание. Всичките те минават през града, като на всички крайната цел е една - Одрин. В края на 1977 година върволиците от турски бежанци намаляват и на тяхно място започват да идват отстъпващи на юг анадолски части от пехотата, които бързали да се изтеглят през Чепеларския поход, докато кавалерийските и артилерийските поделения заминавали през тополовското шосе.
Отстъпващите войски създали атмосфера на насилие със своите набези върху мирното население. Търговските дюкяни на чаршията били нападани масово. Уплашени от това местните първенци решили да поискат помощ от намиращият се в града по това време главнокомандващ войските Сюлейман паша. Един фес жълтици била цената с която те откупили неговото благоволение. След като на чаршията били обесени двама мародери дисциплината била затегната.
Към 16 януари 1878 година отстъпващите турски части оредяват. В Станимака остава армейският ариегард, който бързо започва да се окопава. Пехотата заема позиции по височината "Св. Димитър", а артилерията - на Баделема.
На 17 януари започва последно сражение на войските на Сюлейман паша с победоносно настъпващите руски полкове край село Карагаагач (Брестник). Битката е ожесточена и трае през целия ден. Над Карагаагач и Куклен цялото небе се забулва от барутния дим, а гърмежите започват да се чуват все по-ясно и в Станимака.
Узнали за новото си положение, окопалите се турски части край Станимака напускат своите позиции и започват а се изтеглят към Родопите. Обаче топовните дула все още продължават да стърчат около Станимака. Плъзнали слухове, че оръдията ще стрелят в града и населението започнало да събира нови лири за пашата. Когато се събрала добра сума градските първенци отишли пак на аудиенция при пашата. Виждайки съблазнителния, препълнен с лири фесове Сюлейман паша отново обещал на населението своята милост.
Има една интересна легенда, която говори, че когато пашата дал заповед за разрушение на града "конят на конника, който трябвало да отнесе заповедта на височината "Св. Димитър", като стигнал до "Метоха", се изправил на задните си крака и не искал да мръдне по-нататък".
Сутринта на 18 януари 1878 година разбитият Сюлейман паша отстъпил към Одрин и в Станимака влизат първите казашки разезди, "конници с дълги пики", които спират по пътя за Тополово, за да дичакат следващите ги войскови части на III гвардейска финландска дивизия под командването на генерал Виктор Дандевил.
Докато руските войски се събират в края на града, населението се окопитва, изважда хоругвите от черквите и заедно със свещениците се отправя да посрещне дългоочакванието руски освободители. Когато генерал Дандевил влиза по шосето откъм Воден, всички камбани в града забиват тържествено и възвестява края на една тежка епоха - епохата на турското владичество в старата, измъчена Станимака.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев