Траки

Присъствието на траките по нашите земи е много важна част от историята на града ни. Те са оставили многобройни следи за присъствието си тук. Това са както находките на различни сечива и предмети от бита на траките, така и сгради, следи от погребения и още много други, които ни дават една безценна информация за техния живот, религиа, бит и култура.
През пети век преди Христа тракийското племе одриси образувало своя държава, чиито територии обхващали земите по средното и долното течение на река Марица.

През 341 г. пр. Хр. Филип Македонски превзема царството на одрисите и град Пулпудева / Пловдив / с околностите му, като го преименува на свое име - Филипопол.
Малко по-късно обаче - след осемнатдесет години Севт III възстановява одриската държава и си възвръща Пулпудева, заедно със селищата около него. Но и този път господството на одрисите не трае дълго. През 278 г. пр. Хр. от север в тези земи нахлуват келтите и отново превземат Пулпудева с околностите му, в това число Асеновград, където са намерени следи от тяхната своеобразна култура.
Келтите владеят тези земи до 212 г .пр. Хр., когато одриският цар Севт IV отново си ги възвръща. Намерени са доста археологически находки от онази епоха, като например оброчни плочки, религиозни предмети, предмети на бита, зидове от сгради и множество монети от III - IV век, което ясно говори за това, че в онези времена животът тук кипи и местното население поддържа оживени търговски връзки с много други селища, най-вероятно намиращи се по бреговете на Мраморно и Егейско море.

Има солидни археологически находки, които ни помагат да разберем как са живели траките по нашите земи в този голям период от седем столетия. Докато за съществуването на първобитно селище в границите на Асеновград не е сигурно, то за наличието на тракийско можем да говорим с пълна увереност. За Некропола на селището подсказват трите могили на север от гарата в местността "Керемидарницата". Те са били твърде високи, но с течение на времето са почти унищожени от тухлари, които са практикували в тази местност занаята си /както подсказва и самото и име/. По този начин през 1966г. бива открит зидан гроб, а близо до него 4 конски скелета и части от колестница. Находката не оставя никакво съмнение, че на това място е погребан виден тракиец и че изчезналите могили са част от Некропола на античното тракийско селище.
Ако се съди по намерените въглени в пръстта може да се направи заключение, че погребението е било извършено чрез изгаряне на трупа. Вътре в гроба били намерени следните предмети: глинен балеамарий, стъклено шише, две бронзови канички за разливане на вино, бронзов леген за измиване и бронзова патера за извършване на култови обреди. Намерените предмети са забележителни по своята изработка, а стъкленото шише вероятно е внесено някаде от вън. Погребението се датира към края на първи век и е извършено съобразно обичая на траките - да изгарят покойника и да оставят при него съдове и вещи, които той е ползвал приживе.
Погребението се датира към края на първи век и е извършено съобразно обичая на траките да изгарят покойника и да оставят при него съдове и вещи, които той е ползвал приживе. Още по - строгото спазване на погребалните обичаи изисквало в гроба на знатния тракиец да бъде заровена и една от любимите му жени, но в нашия случай вероятно имаме една семейна гробница състояща се от няколко могили в една от които е погребана и първата жена на тракиеца.

През 1965 и 1966 година били разкопани други две тракийски могили. Открития материал показва, че са погребани обикновени хора, които са били притиснати от глад и бедност. Ето защо в много случаи техните близки не са могли да спазят едно от най - главните условия на погребалната церемония. За минаване в подземното царство било необходимо да се даде подкуп на Хадест. Този подкуп трябвало да бъде монета, която покойника да държи в ръка, или пък под езика си. В много случаи мъртвите са погребвани без монета. Техните близки са имали възможност да им оставят отстрани или до главата само по няколко глинени съда. Именно находките от тези погребения ни дава една по ясна картина за религиозния живот и вярванията на нашите предци.
Някои от женските погребения са по - богати, тъй като жените са погребвани с украшенията си: гердани от стъклени мъниста, гривни от метал и др. Тези две находки ясно разкриват големите класови различия в тракийското общество. Те говорят за наличието на бедни селяни и роби и за наличието на богати земевладелци, чиито оживени търговски връзки надхвърляли дори границите на тракийския свят. Тази класова разслоеност е напълно обяснима, имайки се в предвид римското присъствие в региона.

Битът и материалната култура на траките се разкрива и чрез множеството глинени съдове, оброчни плочки, капители, надписи и др. От тях научаваме, че твърде разпространен бил култа към тракийския конник. Няма височина в околностите на града, на която да не е намерена каменна плочка с изобразен на нея тракийски конник. Фигурите на тези плочки говорят за големият реалистичният усет и художествения вкус на ваятеля. Конят има стройна снага, тънки крака и висока шия с красива глава. На него е седнал ездач със стройна и тънка фигура, облечена в хитон, препасан на кръста, а на плещите му се развява къса връхна дреха наречена халамида, обикновено в дясната си ръка той държи копие. Пред коня или зад него има различни фигури, понякога това е фигура на жена или мъж, а понякога на животни, най - вече куче. По всяка вероятност тези плочки посочват местата, където някога е имало светилища.
Наред с тези находки на територията на днешния град са намерени доста други старини. На първо място трябва да отбележим сбирката от древни монети, които бележат една десетвековна амплитуда от V в. пр. Христа до IV в. сл. Христа и разкриват големите търговски връзки на града. Две оръжейни сбирки допълват някои черти на военния живот на траките. Едната е комплект от предпазно въоражение на тракиец, състоящо се от шлем, два наколенника намерени на едни и също място.Другата е намерена северно от Асенова крепост и се състои от шлем и копие.

Тракийският конник се е смятал за покровител на лозарството, на стадата, на реколтата, също и за бог лечител и с една дума за всеобщ бог на траките. Оброчните плочки в такива случаи са служели най-често за цел измолването на закрила. Строителните материали обаче най-ясно разкриват точното място на някогашното трякийско гробище. През 1957 г. ма ул. "Илия Михайлов" по време на изкопните работи за тръбопровод, работниците разкриват основи на солидна постройка, направена от блокове, свързани помежду си с железни скоби, споени с олово. Формата на тези блокове, както и строителните похвати говорят за една солидна, по всяка вероятност обществена постройка, изградена тук. Допълнителни, макар и оскъдни данни за местонахождението на античният град ни дават случайните находки покрай бреговете на река Чая в района на ВЕЦ "Асеница", които разкриват крепостната стена. Тя е с две лица, облицована с каменни блокове, споени с "червен хоросан".
 
Copyright 2003-2008 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев