География

Tyxo.bg counter



вашата подкрепа

 

Река "Чая"

Река Чая сменя своето име през 1942 година на река "Асеница" и в края на XX век, отново възвръща старото си име. От предания или от писмени паметници останали в описанията на древни пътешественици-пътеписци се вижда, че тя е носила различни имена: Сребрица, Златица, Алтън дере, а в по-ново време и Чепеларска река.
Безспорно тези имена не са давани случайно, а са били свързани с характера и особеностите на реката. В миналото местното население е намирало в пясъците и сребърни частици. Вероятно тя е носила и златоносен пясък, от където е дошло и името "Златица". Това предположение се базира на факта, че в северният рид на Родопите, наричан някога Кара баир а сега Чернатица има оловно-цинкови мини в които се намират златоносни и среброносни отломки. Реката приема една част от своите води именно от гънките на тези ридове.
По-късни турските окупатори настанили се в поречието и я наричат "Алтън дере". Впрочем това не е ново наименование, а само преведено на турски език име, което значи Златна река - река носеща богатства.
В по-ново време реката е наречена "Чая", порадо това, че коритото и е осеяно с дребен и едър камък, което и дава личен облик и особена красота.
Наричана още и "Чепеларска" река, заради факта, че първоизворите и се намират в Чепеларската планина. Бликнала в дебрите на красивия Чепеларски балкан, сравнително малка в зачатието си, тя се спуща стремглаво надолу, приема жадно водите на ручеи, потоци и притоци, уголемява се постоянно и добива характер на сравнително голяма планинска река. Действително река Чая е най-голямата река в Средните Родопи. От началото и, до вливането си в река Марица между селата Ягодово и Катуница, тя е дълга 88 километра, басейнът и е 989,6 кв. м., а увесът и е 14,6%.
Но за да се запознаем по-добре с реката, необходимо е да проследим криволичещата и пътека. В многовековна борба с планината и със силен устрем да догони равнината, педя по педя тя е дълбала своето корито и образувала красиво дефиле свързващо градовете Чепеларе и Асеновград.
Още при зачатието си, над нея се издига Рожен - седловинен проход с обширно разстлани поляни казнали на 1928 метра надморска височина. Някога тук са долитали трелите на Орфеевата песен, а днес всяка година в определен ден през лятото, местността се оглася от българските песнопойки и песнопойци, събрали се от всички краища на България за традиционния събор. От Рожен стремглаво се свличат поточета, снежни и дъждовни води, които подхранват първоначално водното корито на реката.
Малко по-надолу, все още над град Чепеларе, тя поема водите: от дясно на рекичката преминаваща през село Проглед, а от ляво рекичката, която преминава високопланинския курортен център Пампорово. Вече значително нарастнала, все така буйно течаща, тя изсича дълбоко дефиле, което при Чепеларе е наречено Горен Рупчос.
Напуснала Чепеларе реката лъкатуши покрай многобройните завои на дефилето, някъде изравнена с шосето, другаде потънала в пропастта. От ляво приема притока си - река Еркюприска, която образува Чудните мостове. И така реката приема водите от левите и десните склонове, докато достигне второто си разширение - Долен Рупчос. Тук всред планинският простор на Родопа се е разрастнало село Хвойна простиснато от север и от запад от склоновете на Чернатица, а от юг от разчлененият рид - Церикова черква. Тук се вливат: отдясно - дерето идващо от село Павелско, а от ляво - Хвойненската река. Така водите на реката продължават надолу към Нареченските бани, приемайки водите на Зли дол. Тя минава през Баните, село Наречен, а на 3 километра по-надолу се влива и най-големия и приток (от дясно) - Юговската река. Така вече доста по-пълноводна реката тече все на север към Бачковския манастир, увлича Бачковската река, която преминава покрай самия манастир и пресича село Бачково.
Преди да навлезе в Асеновград, тя приема последно водите на река Луковица и Кору дере. От тук, като облизва полите на Добростанските ридове и последният клон на Чернатица, навлиза в Асеновград, протичайки по средата му.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев