Храм Свети Василий Велики



история

Храм параклиса "Св. Василий Велики" е параклис към разрушения през храм "Св. Марина". Той датира от XVII век, изцяло разрушен и опожарен от турците. Възстановен отново от своите енориаши. Възстановяването е било завършено на 29 май 1859 година. Това става ясно от мраморната плоча, иззидана отдясно на входа.
Арх. Стоилов споменава за намиращата се на стената на външната лява част на храма зазидана майсторска плоча, с релефни арабески с размери 0.80/0.50 м, които идентифицира като останки от старата изгоряла църква.

Намира се срещу камбанарията на разрушеният храм, към чиято енория е бил.



архитектура

Еднокорабен, едноапсиден, покрит с полуцилиндричен свод. Дебелината на стените е 1 метър. Прави впечатления оскъдната светлина, която прониква вътре, поради липсата на големи прозорци.



камбанария

Останала е на мястото си за спомен от вече несъществуващия храм "Св. Марина", съборен през 1962 г. Висока е 14.50м.

Специфична по градеж, зидана изцяло от камък и варов (станимашки) разтвор, монолитна, ведно със стълбището до камбаната. Кулата има квадратен план, типичен станимашки. В приземието е 3 на 3 м. Нагоре от 3-я етаж преминава в осмостен. Увенчана е с купол, който се носи от 8 стройни дъбови колонки и свързани сводове. Куполно кулата е покрита с ламаринена обшивка. Фасадата е хармонично-естетична и е близка по форма с тези, описани по-горе. Измазана е външно с бяла варова мазилка, примесена с чоп. Осветление получава от няколко амбразузи.



икони и стенописи

В "Св. Василий" се намира най-голямата икона на Св. Харлампий. Цялата икона е сребърен обков - ризница. До 1960 година иконата, както и целият иконостас са били в храм "Света Марина", но след нейното разрушаване са били преместени тук.

Таванът и стените са изцяло изписани със светци, пророци и картини от Стария и Новия Завет.



свещеници

В книгата си "Протойерей Ной Ангелов" Георги Пенчев дава много интересни данни за напускането на гръцкият свещеник в храма и започването на служение на български. Ето и какво пише той:
"Последният гръцки свещеник в станимашката черква "Св. Марина" през 1915 година заминава със семейството си за Гърция. При заминаването си заключил и запечатал черквата. От негово време в нея не бил влизал свещеник и не било провеждано богослужение. Затова пловдивският митрополит Максим призовавайки Ной в Митрополията с писмо, казал на Ной, че няма от кого да приеме, защото няма кой да му предаде. Като разчита на неговото българско съзнание и християнска чест, Митрополията го упълномощава да отиде в Станимака, да отпечата и отвори черквата "Св. Марина", да направи опис на имуществото, да влезе в олтара и да служи.

Когато отворил черквата, то пред Ной имало много проблеми.

Черквата "Св. Марина" се намирала в енорията на храм "Св. Никола" и нямала своя. Поп Ной Ангелов обаче бил познат на станимаклии от черквата "Св. Троица", където блеснал с служението си. И така храмът за кратко време започнал да се пълни с богомолци, които идвали чак от "Св. Троица", където преди това служил. Да не говорим за богомолците от енорията на "Св. Никола", на които на всичкото отгоре "Св. Марина" била и по-близко. Така намалели богомолците в "Свети Никола", където по това време свещеник бил отец Христо Тенев. Той не могъл да се примири със създалата се ситуация. В две други черкви отивали богомолци, които преди това посещавали "Свети Никола". И написал едно писмо, в което се оплакал пред Митрополията в Пловдив от дейността на двамата свещеници Никола Константинов и най-вече Ной Ангелов, чиято черква нямала енория, пък се пълнела с богомолци. Дипломат бил обаче митрополит Максим и решил спора така: черквата "Св. Марина" и служещият в нея свещеник Ной Ангелов да обслужват новите заселници в Станимака. Това са преселниците от Тракия и Македония, които образували новия квартал на запад около централният път към град Пловдив.

Не бил доволен от това решение на Митрополията свещеник Христо Тенев и още много пъти се обръщал с донесения и молби по този въпрос, но все не получавал отговор, който да го удовлетвори. Накрая митрополит Максим извикал отец Христо в Пловдив и го уведомил, че решението на Митрополията няма да бъде променено и в "Св. Марина" ще служи докато е жив Ной Ангелов и той ще обгрижва духовно новията квартал. Трудно се примирил свещеникът с това решение, но в края на краищата бил длъжен да се подчини.

Отец Ной Ангелов служи в църквата до 18 ноември 1927 година, когато за свещеник е ръкоположен Михаил Христев."
 
Copyright 2003-2012 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев