Свети Георги - кв. "Метоха"


история

Веднага след написването на устава на Бачковкия манастир от Григорий Бакуриани се появява параклис в чест на Св. Екатерина. Изпълнявал е ролята на храм към страноприемницата на манастира в Стенимахос, построена от Григорий Бакуриани.

Когато през XVIII век, параклисът отеснял строителите вплитат в олтара (видно от останките днес) в днешният храм. От параклиса в сегашния силует на църквата е запазена южната стена, която е със слепи, двустъпални ниши, отделени с полукръгли декоративни колонки. Странично до нея строителите изграждат кулата с камбанария - спретната и оригинална възрожденска сграда. Тя е включена в ансамбъла с метоха, църквата и магерницата.

Църквата е с каменни стени и двойни слепи арки на южната стена.
За храма се споменава в описанието на станимашкото землище, съставено при управлението на султан Сюлейман (1519 - 1566).

Годините минават а времето оставя своите белези върху храма. Той бавно, но сигурно чака своята гибел .

В края на XX век, обаче една жена дава началото на ремонта и реставрацията на храма. Това е Надежда Вълчева, която от години живее в София. Тя дарява немалка сума на 78 годишната тогава пенсионирана учителка Йорданка Янош с лична заръка да започна ремонта на храма, привличайки и ангажирайки нужните хора и институции.
И така с подкрепата на хаджи Славчо Кисьов - секретар на Бачковския манастир и на хора, живеещи наблизо, през 1997 година е дадено началото на животоспасяващата реставрация на ценния храм. Подновени са всички прозорци на храма. През 1998 година е подменена част от вътрешния дървен таван. Тогавашния игумен на Бачковския манастир, покойния вече дядо Наум благославя и насърчава започнатият ремонт. Майсторите, които извършват строително ремонтната дейност на покривната конструкция са асеновградчаните Никола Раев и Костадин Лозанов.



стенописи

Вътрешните стени на храма са изцяло зографисани. По сведения южната фасадна стена е била зографисана от Захари Зограф, а стенописите - икони на св. Георги, св. Димитър и св. Тодор - от северната стена са дело на местния зограф Алекси Атанасов.

Запазените фрагменти от стенописи в "Св. Георги", напомнят за стила на роменските фрески от 1732 година. Явно черквата е обновена по същото време.
Църквата като цяло е паметник на културата с изключителна историческа и художествена стойност.


литийно шествие

Началото на литийните шествия в Асеновград се постава от гърците, живеещите в махалата, близо до Метоха и храма "Св. Георги". По това време в града бушувала чумната епидемия. Енориашите носили иконата на Свети Георги от метошкия храм до "Св. Богородица Петричка" при Асеновата крепост. Според Ганка Маринова смисълът на това шествие бил символичното изнасяне на болестта от града и изнасянето и в старото селище около крепостта, което вече не съществува по това време, т.е. там болестта не застрашавала никой, понеже там отдавна не живеят хора. Ганка Маринова споменава още, че има данни, които указват, че литийното шествие се е правило, както и до днес се прави на празника Преполовение, т.е. на 25-ия ден от Възкресение Христово. Местните хора наричат празника на местен гръцки език Икушпенди.
Изобщо книгата за литийните шествия на Ганка Маринова "Литийните шествия в Асеновград" ни дава една добра представа за някой аспекти на енорийския живот, който се е водил от паството на този стар Асеновградски храм.

Например в книгата се казва, че до 1894 година, Бачковския манастир е управляван от гърците, а черквата, като собственост на манастира, е била предоставена на тогавашната управа на гръцката енория, към която се числи тази махала. Хората от тази енория, заедно със своя папа Роску, всякагодина излизали на празника "Преполовение" с иконата на Св. Георги и отивали до Асеновата крепост. Там те прекарвали целия ден , който преминавал в веселия и гощавки и надвечер връщали иконата в града по обратния маршрут. Когато срокът за ползване на църквата изтекъл - 1896 година, тя преминала в български ръце, а енориашите гърци се пръснали по черквите "Св. Никола", "Св. Марина", и "Св. Богородица". Така те вече нямали възможност да се организират и да правят това шествие до крепостта.
Според Ганка Маринова, друг фактор, който е от голямо значение за връзката между двете култови места в отличната визуална връзка между двете църкви - тази при Бачковският метох и тази при Асеновата крепост


кула-камбанария

Кулата е оригинална, с квадратен план на приземието, преминаващ нагоре в трите етажа в осмостен (снимка 2-3). Както пише преди години архитект Стоилов, камбаната е била с прекрасен звън и много красива. Камбанарията е увенчана с купол над семплия възрожденски корниз. Носят го 9 дъбови колонки, профилирани и измазани с вар и със свързани сводове.
Кулата е висока около 13 метра. Без часовник. В основите си е с размери 3.30/3.30 м.

 
Copyright 2003-2013 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев