Света Троица

история

Строителството на храма започва през 1857 година. За целта са били закупени три къщи, двете от които били съборени за освобождаване на място за строеж, а третата била оставена за временно жилище на строителите. Работата продължила близо 5 години, като през 1862 година храмът бил изцяло построен.

Историята на построяването на храм "Св. Троица" е пълна с низ от борби за надмощие на двата елемента живеещи в града - гръцкия (или по-скоро гръкоманския) и българския. Българите са искали свой храм, в който да се служи изцяло на български език и започнали да действат за да постигнат тази своя цел. Николай Хайтов упоменава някой си свещеник Михаил, който бил извикан в града и в частни домове, поради липса на българска църква, с няколко икони извършвал служби на понятен, български език.
И така било решено да се построи храма с пари и на двете етнически общности с договорни задължения на единия клир да се пее на славянски език, а на другия на гръцки.

По това време църковните борби между българи и гърци били в апогея си. След множество преговори и увещания от страна на българите било постигнато следното споразумение - да се построи нов храм - "Св. Троица", като богослуженията в него да се редуват - една седмица на гръцки, една седмица на български. Това разбира се все пак било своего рода успех, защото половината от времето в този храм, щяло да се чете и пее на понятен за хората език - българския. И така строежът започнал. Всички хора живеещи наоколо идвали и помагали в строежа, като правили това напълно доброволно. Били събирани пари за строителни матриали, били давани волни пожертвувания за строежа.
Когато храмът бил построен, енориашите решили да ознаменуват събитието с литийно шествие, което да тръгне от манастира "Света Петка Мулдавска" и да завърши при новата църква с водосвет. Тази инициатива била изцяло българска и разбира се това вбесило фанариотите, които изришно обявили несъгласието си с с провеждането на тази лития. Тогава българите поискали от турските власти въоражена охрана, за да може шествието от манастира до новия храм да се проведе мирно и спокойно. Разбира се гърците не оставили така нещата и подкупили охраната, и устроили "засада" на идващата от горе нищо неподозираща процесия.
Когато литията влязла в двора двадесетината лангери се нахвърлили с ожесточение върху вървящите в началото свещеници, певци изнаменосци. Българите не отстъпили, дори напротив - между тях имало много "луди глави" и в следствие на това в двора на новата църква настанала една истинска ръкопашна битка.
След тези изстъпления от страна на гърците оплаквания към властта постъпили и от двете страни. Решено било този спор да бъде разрешен от смесена комисия, в която щял да вземе участие и пловдивския гръцки владика. Общо взето по негова идея нещата били решени по следния начин - новият храм "Св. Троица" остава на гърците, които се задължават да върнат на българите парите за строежа, за да могат те да си построят храм, в който да се служи на български език и да се ползва от българското население в града.
Българите енориаши не взели никакви пари, което било повече от ясно, но това ни най-малко не смутило ентусиазма им, дори напротив. От пловдивския заможен доктор Рашко те взели на заем 14 000 гроша с които започнали строежа на нов храм, който щял да се казва "Св. Димитър", и който решили да се намира в близост до "Св. Троица".

Преди години малки парченца от (костите) мощите на светеца са дарени на храма от гръцки приятел на иподякон Аргир Малчев - певец в "Св. Троица", завършил протопсалтско училище в Гърция, чиито теоретични знания относно източно-църковните песнопения са широко известни.



архитектура

Църквата е една от най-красивите ни църковни сгради, оригинален възрожденски паметник на културата.
Трикорабна, трикуполна, едноабсидна сграда. Корабите са разделени от по два реда по 6 каменни колони. Барабаните на куполите лежат върхи пандантиви, като средният барабан е доминиращ. Колоните са свързани помежду си с полукръгли сводове. Страничните два кораба и известна част от средният, която не е заангажирана от барабаните са покрити сводово в полукръг.

Храма е изписан през 1866 година. Това личи от надписа на средният купол.

Централната част на храма е разделена от притвора и импорията посредством оригинална дървена решетка. Църквата има стенна иконопис, а също и иконостас с малки и големи икони. Старите икони са дело на Стефанопулус, а малките са рисувани от асеновградски иконописец - Георги Ксаф - творби с висока художествена стойност.



камбанария

Кулата-камбанария, прикрепена непосредствено до нартекса, е съвсем нов градеж - от съвременни строителни материали, качествено и в хармония със старото възрожденско строителство. Кулата е строена през 1938 година. Висока е над 20 метра.
Според арх. Стоилов е осъвременена, като са използвани архитектурни форми и елементи от останалите кули с камбани. Освен това с чуждата си архитектура тя се откъсва от хармоничния силует на храма.На нея няма часовник и е построена от майстор Йордан Хр. Марчев от село Югово.



свещеници

На 1 януари 1908 година Ной Ангелов станал свещеник в храма. Както пише в своята книга "Протойерей Ной Ангелов" Георги Пенчев енорията на "Св. Троица" изобщо не била малка, но в по-голямата си част тя била прогръцки настроена. След първите служби на български език на свещеник Ной, много голяма част от енориашите отивали да се черкуват в гръцките храмове, който се намирали доста далеч. Макар и няколко години след т. нар. "гръцки погром" от 1906 година влиянието на гръцкото духовенство било все още достатъчно силно. С огромен авторитет се позлвал един от най-крайните фанариотски духовници - Калиник, който гърците приемали и като техен архиерейски наместник.
И така в този оспорван между българи и гърци храм в началните месеци на служението на свещеник Ной Англеов богослуженията преминавали при изключително малка посещаемост. В църквата ходили само стари жени, които не можели да идат по-далече или пък тези които отивали там всячески се стремели да изолират свещеника. Както Пенчев пише енориашите отказвали да приемат от отец Ной нафора, защото по този начин те трябвало да му целуват ръката, а те не искали никакво съприкосновение с него. Обикновено се изчаквало той да остави съда с нафората и тогава отивали да си вземат. Той бил възприеман като опасен за гръцката идея в Станимака човек.
Протойерей Ной Ангелов обаче ни най-малко не се смутил от тези действия на енориашите си и продължил да служи както в началото - не на църковнославянски, а на български език, като след всяко богослужение произнасял проповеди. Резултатите разбира се не закъсняли. Много скоро болшинството от енориашите, доскоро ходили в други храмове се завърнали в енорийския си храм. Освен това интереса се засилил дотолкова, че в "Св. Троица" започнали да прииждат богомолци от други храмове, дори и от близките села. Репутацията на отец Ной нарастнала неимоверно. Всичко го обичали и уважавали, дори между хората тръгнал, както споменава Пенчев, слух че е светец.


училище

Когато бил започнат строежа на храма две от трите къщи, намиращи се в парцела за строеж били разрушени а третата, както стана ясно била оставена за временно жилище на строителите на църквата. Впоследствие обаче българите харесали двете стаички в нея за българско училище и веднага решили да реализират идеята. Гърците обаче не останали по-назад и пожелали едната стаичка за гръцко училище. И така споразумението довело до създаване на българско и гръцко училища в стаичките на тази къща. Това между впрочем е и първото българско училище. То започва своята дейност през 1858 година. В него е имало стол за учителя, както и чинове за учениците. Те са си служили с плочи, на които пишели с "кондили", и едва по-късно било въведено писането с перо и молив на хартия.
Сменили се няколко учителя, докато не дошъл даскал Нешо Брайков от Копривщица, който бил възпитаник на "Голямото пловдивско училище". Той бил "модерен" учител, изпратен от пловдивксите първенци. Даскал Нешо скъсал с остарялата килийна метода на обучение, като въвел за изучаване история, география, смятане и естествена история. Той се застоял доста време в Станимака и допринесъл много за развитието на училищното дело в града.

 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев