Свети Димитрий

история

Строежа на храма "Св. Димитрий" бил започнат през 1866 година. Той е дело на национално-патриотичната борба на жителите на българския квартал "Нохто махала". Граден спонтанно храмът не блестял с кой знае каква архитектура, и някаква специфика в строежа, дори напротив - от фермана, който разрешава строителството и се вижда, че вместо с хоросан стените и са били строени с кал - в нея щяли да влизат не богаташи, а обикновени аргати. Това в никакъв случай не пречило на обикновените хора, дали своята лепта в строежа на храма да се радват на своята нова придобивка. Макар и бедна църквата била първата реална победа на българите в Станимака. Там те можели да слушат Евангелието на български и да се чувстват далеч от саркастичните забележки на гръкоманите относно своето невежество и простота.
Средства за строежа на храма са били търсени отвсякъде. Николай Хайтов в своята "история на Станимака" посочва един документ от архива на НКБМ (негатив от който се намира и в музея в Асеновград), в който се казва, че хора са били пратени дори до Търново, откъдето са събирали помощи за изграждането на първия български храм. Освен това в Националната библиотека "св. св. Кирил и Методий" в София се съхранява документа (ирадето) за разрешение на строежа на храма издействан от турските властиот пловдивските чорбаджии.
На 15 август 1868 година бил официално завършен.

В двора на църквата, непосредствено до кулата-камбанария се намира скромна жилищна постройка, която е строена за класна стая на Българското училище и читалище. Това било и първото българско читалище, което е било открито от близкия сподвижник на Валил Левски - Отон Иванов.

В северната част на двора, точно до храма се намира паметникът-гроб на пряпорщик Георгий Вишняков, загинал край село Добростан през 1878 година, по време на Сенклеровия бунт.. Паметникът е построен майстор Теню Фучеджи от село Извор.


архитектура

Църквата е трикорабна, еднокорабна базилика с едно кубе. Дълга е 19 метра, широка е 12 метра и е висока 7 метра. Има един престол и една олтарна абсида. Иконостасът е дървен без дърворезба.
Изографисването на храма е станало вероятно през 1932 година, като по-рано е бил изографисван и е имало други орнаменти, но сигурно са били направено доста набързо, имайки се в предвид бързината с която храма е бил граден и за малък период от време са се похабили много, което наложило и повторното изографисване на храма само половин век по-късно.
В църквата има 119 икони и 76 богослужебни книги.


камбанария, часовник

Камбанарията се намира на десетина метра на запад от храма. Като форма и градеж е близка до тази на храм "Св. Богородица Дълбоката". Кулата-камбанария е с часовников механизъм, ориентиран към изток-запад.Градена е през 1891-1892 година. На източния и край има надпис на който четем:
"В царуването на Н. В. Фердинанд I - Княз Български съгради се тая камбанария (на I-та българска църква, като се постави голяма камбана, при иждивения за нея), за храма".
Надписът е поставен от енориашите още в годината на нейното съграждане - 1892г. Кулата е висока 15 метра.
Камбанарията на храма е била завършена през 1894 година, но поради различни причини инициаторите за нейното построяване успяват да дарят часовника за нея, който е и трети за града (другите два са в "Св. Богородица Упсение" и "Св. Георги" - кв. Амбелино), едва през 1904 година. Покойния архитект Стоилов публикува в местната преса една уникална снимка, дарена му от Хр. Попов. Снимката е правена на 17. II. 1905 година , когато е и направен и самият монтаж на часовника. На тази снимка по лицата на християните и дарителите се вижда една истинската радост от наличието тази безценна придобивка.
Часовникът е с двоен циферблат, за да може да се вижда и от двете страни колко е часа. Да се грижи за часовника и за неговата изправност бил ангажиран Кочо Табаков. Той се славил и като най-добрия майстор по поддръжката на часовници в района.
Това истинско бижу е работило до 1947 година, като до последно за него се е грижил майстор Васил Бинев, който е поддържал и часовника на църквата в Горни Воден.

свещеници

Свещеник Христо Манчев от Сопот е първия свещеник в храма. Годината е 1874. През същата година за свещеник тук е ръкоположен и Матей Тодоров Анадолиев от село Петково - Смолянско. По професия той бил шивач, но съдбата не му била отредила да се занимава с терзилъка. Отначало той станал певец в черквата, впоследствие зет на поп Христо и най-накрая и свещеник в "Св. Димитрий". Отец Матей е една изключително родолюбива и будна личност, защото неговото име се среща в последствие често в историята на града ни във връзка с организирането на Априлското възстание. Той служил изключително и само на български език.

Има обаче и едно друго мнение, за това кой е пръв свещеник в храм "Св. Димитрий Солунски".
Авторът на книгата "Асеновград - пътеводител" - Илия Попов, в описанието на църквата между другото казва:
"Пръв свещеник е бил Георги Хростолов, дошъл от о. Тасос и ръкоположен за свещеник в България" .
В курсив отдолу междувременно пише:
"Георги Христолов е прадядо на автора, чиито род се гордее с него като активен деец за националното пробуждане на българският народ" .
Явно въпросът за първия свещеник в храм "Св. Димитрий Солунски" се превръща в дискусионен. В публикация в местната преса Илия Попов пише:
"Роден през 1825 година в село Панагия, остров Тасос. Едва 17 годишен, той и още двама негови другари - Захимен Кольо и Петко Тилев напуснали родното си място и дошли в България. Георги се установил в с. Югово, където учителствувал десетина години.
През 1852 година е ръкоположен за свещеник. През 1863г. идва в Асеновград като първи български свещеник в църквата "Св. Димитър", преди и след съграждането му през 1866г., където служил до края на живота си.
Той провеждал църковните литургии на български език. Ходил по домовете да извършва кръщенки, венчавки, да освещава нови къщи и търговски сгради на български език.
Активен деец на националното ни пробуждане.
Един от работницте и по църковния въпрос. Като разпален родолюбец и сподвижник на революционерите Скарлатос и Отон Иванов, по искане на гръцкото духовенство през 1876 година е арестуван от турските власти и изпратен в Пловдивския затвор.
След двегодишен престой, той излиза с разклатено здраве - тежко болен, умира на 19. 02 1878г. само две седмици преди Освобождението от турско робство, на което посвещава целия си съзнателен живот.
Поп Георги имал 6 деца, 4 сина - Костадин, Алекси, Анастас и Иван и 2 дъщери - Елена и София, на които дал добро образование и възпитание за времето в което живеел".
С помощта на Мина Христемова - специалист в градския исторически музей, Илия Попов - правнук на свещеник Георги открива портрета му в архива на Пловдивската библиотека, който бива реставриран, благодарение на архиерейското наместничество в града ни благодарение на г-н Колевски.

В края на 70-те години на XIX в, тук започва своето служение една видна личност - свещеник-иконом Васил Аврамов Николов. Той има особено големи заслуги в борбата срещу гръкоманщината в града ни. През 1885 г. Пловдивският епископ Герасий го назначава за архиерейски наместник на околията. Поп Васил е архиерейски наместник до 1 февруари 1906г., когато си подава оставката поради болест и старост.Умира на 19 август 1907 г. Погребан е в църквата „Св.Димитър”, където е служил около 30 години.

Църковното настоятелство на храма е особено активно в всяка една област. В църквата параклис на Кръстова гора "Св. Троица", в олтарната част се намира "Разпятие Христово" - голям дървен кръст с височина 1,33м. и ширина на раменете 1,06м. със абажурна дърворезбена украса по края, с геометрични и растителни орнаменти. Надписът върху опаката страна гласи: "Дар от църковното настоятелство при храм "Св. Димитър" - Асеновград, 27 септември 1969г." .


училище

Още през 1867 година, когато самият строеж не е бил завършен, пранговският учител Стоян Джансъзов събира учениците от района и поставя началото на училището "Св. Димитър". Дълги години след това малката сграда приютява учениците, като често пъти това става и с помощта на съседни къщи. Към началото на XX засилената миграция от съседните полски села увеличава значително населението на квартала и възможностите на училището се изчерпват.
Към училището при църквата през учебната 1902-1903 година били 65 деца първа година и 67 деца втора година, както и 3 учителки (в забавачницата). Затова Общинския съвет в града взима решение да се изгради нова сграда на училището. Първата копка е направена на 18 март 1907 година. Това е сегашната сграда на Техникума по хранително-вкусова промишленост.

 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев