Свети Атанасий

история

Храмът е построен през 1834 година. Още от самото си построяване той е носил името "Аргат клиси" (църква на аргатите, слугите). Това име подсказва ясно, че самото и построване е било с ясната идея тя да служи за задоволяване на църковните нужди на българското население от Ципрохор и Кюмюрджу махала, в по голямата си част работещо като слуги в къщите и чифлиците на турските богаташи и големци.
Ето как Николай Хайтов предава разказа на един учител на име Атанас Маринов за повода, който породил построяването на "Свети Атанасий".
"До 1930 година станимашките аргати се черковали в градските църкви "Свети Никола" и " Света Богородица Успение", но това черковане било свързано с много трудности и неудобства, идващи от това, че не само било далечно разстоянието, което те изминавали за да идат да се черковат, но и заради презрението, с което гледали на тях съгражданите им от истинския град и фанариотите. Идването на аргатите давало възможност на високомерните шегобийци - гръкомани да изпробват върху тях остроумието си с различни подигравки за гуглите, облеклото и неловкото държание на тези крайненци-енориаши. Това публично осрамотяване в черквата преляло чашата на аргатското търпение и хората вкупом се отправили към дома на своя чифликчия - турчин, заявили му че повече няма да стъпят в гръцка черква и поискали от него да им издейства ферман за построяването на тяхна черква. Тя действително била направена предимно с аргатски "иждивения" (средства). Разбира се тя не била така висока както "гръцките" черкви, не била така разкошно боядисана и изографисана както тях, а ниска и съвършено скромна. Не бивало да се мери с богаташките църкви и естествено тя се превърнала в един от белезите на отдавна насъпилото класовото разслоение в града и на класовите различия, които все по-често и по-ярко започнали да се появяват.
Големи грижи за построяването на черквата "Аргат клиси" положил богатият турчин Юмероолу, който живеел някъде наблизо до нея. След някакво изцеление, което се отдавало на свети Атанасий турчинът изпитвал голямо страхопочитание към християнския светия и всяка година му колил курбан. По-късно, когато освен аргати в Станимака се увеличили и занаятчиите, "Свети Атанас" се превърнала в средищна черква за железари, ковачи, и други. Така тя се замогнала и била преустроена. От построяването на новата черква обаче се възползвали най- много фанариотите. Те веднага я присвоили и я превърнали в една от най-доходоносните си черкви в града. Освен това тя се превърнала в най-голямата гръкоманска крепост в сърцето на новата българска махала. В превзетата през 1835 година черква се е чело само на гръцки език до 1857 година, когато един 22 годишен младеж - Георги Тюнев започнал да чете на черковно-славянски в храма. От този ден нататук "Аргат клиси" се превръща в една биткаджийска църква, в която четири десетилетия кипят крамоли и побоища между енориашите-българи и фанариотите до 1891 година, когато българите взимат връх".

В храма се е провеждала и училищна дейност като се вижда в един документ в който се съобщава, че децата в забавачницата при църквата през учебната 1902-1903 г. са били 52 на брой.


камбанария

Кулата - камбанария на храма е строена в по-ново време. Завършена е през 1930 година. Както арх. Стоилов отбелязва тя е долепена от запад, непосредствено до нартекса и е в пълна хармония с него. Ползвани са архитектурните форми на от старите кули - камбанарии, които вкупом дооформят незабравимия силует на града.

 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев