Свети Георги

история

Храм "Св. Георги е построен в периода 1845-1848 година, като българска черква, в двора на която било построено българско училище. Намира се в югоизточната част на града в старата махала Амбелино.

Kaто архитектура и конструкция е една от първите такива в България. Според спомените на старите хора и специално на старата асеновградчанка Мария Янкова църквата е строена три години. Главен майстор за построяването и бил Васил Димов от известното с своите майстори - строители родопско село Югово. По-късно той е човека построил и моста при Бачковският манастир.
Готвач на строежа бил именно дядото на Мария - Янко Янков. Този разказ на баба Мария се потвърждава и от една манастирска книга, намерена в църквата, в която е било записано, че същата "е построена от двама братя Васил и Костадин, заедно със своите калфи и чираци от село Югово" .
На това място преди е имало два параклиса - "Свети Архангел" и "Свети Георги", които били опожарени от кърджалиите, а по-долу още два параклиса. Легендата твърди, че в единия от тях - "Св. св. Козма и Дамян" е склопил очи Паисий Хилендарски. В чест на пребиваването на първият български възрожденец населението решава на мястото на опожарените параклиси да се изгради величествен храм "Свети Георги".

Църквата е построена по подобие на църквата "Свети Георги" в Зографският манастир (дори се твърди, че майстор Васил специално бил на Атон за да я види преди да построи Амбелинския храм). Строежът започнал през 1845 година и завършил през 1848 година. Храмът бил построен с волни пожертвования на населението от Асеновград и околията. Нейната оценка възлизала на 30 000 тогавашни гроша.

Към храма е имало и училище. Това се вижда от списъка на Основните училища в Асеновград, през 1902-1903 година, където 59 ученика от 3 и 4 отделение са били към училището при църквата "Свети Георги" - кв. Амбелино.



архитектура

Тя е най-голямата в града църква по размери: дълга е 35 метра, широка е 18 метра, а куполът е висок 16 метра. Строена е в двор специално отреден за нея, оградена с високи каменни стени, архитектурно оформени вход, чешма и др.

Храмът е трикорабна, трикуполна базилика и е с петстенна абсида. Два реда от по шест колони разделят наоса на три кораба. Отвън е с открит нартекс, на трите страни с кръгли, а на ъглите и пред главният вход с квадратни колони.
Белият камък за строежа е добит от Корудере, а бигорът от село Бачково. Сиенитът е извозван от Пловдивските тепета. Характерно за строежа е, че външните стени са зидани с льоков разтвор (хоросан, бъркан вместо с вода със зехтин), за да предпазва от влагата.

По план сградата има ясно очертани трите основни части на църквата: Преддверие, наос и олтар. В преддверието на двете срещуположни страни са разположени двураменни стълби за емпорията. Трите кораба са покрити с масивни полуцилиндрични сводове от бигор, подсилен на всяка ос с прехвърлителни пояси, които спират при петите на сводовете и стъпват върху конзоли.
Между сводовете има изградени сегментни сводчета по цялата дължина на църквата. Те са от местен бигор.

Според арх. Стоилов, макар църквата да е възрожденска тя има своите отклонения от характерната за времето си архитектура. Тези отклонения се изразяват в трите купола и двуетажната ампория. Тези две характерни особености се забелязват и при храма "Св. Димитър" в Пещера.

Трите купола на храма имат различни размери, страничният им диаметър е равен на интерколониумните, а средният е най-голям с диаметър, равен на ширината на средният кораб. Той се носи от 6 колони. Подобно нещо имаме и в храм "Св. Троица" - Асеновград. Първият етаж заема последните две междуосия от църковното пространство, а вторият етаж заема едно междуосие над средният кораб. Тук е бил събиран хорът на църквата. Свободният край на долният етаж на емпорията има трицентрова крива - кобиличнообразна към страничните кораби, вдлъбната към средният кораб.
При втория етаж очертанието се издава към наоса в изпъкнала форма, пак с трицентрова крива. Куполите образуват вертикален акцент в центъра на наоса и раздвижените, противопоставени един на друг конвексно-конкавни обеми, явно подчертават барокови влияния във възрожденската ни църковна архитектура.

Наосът е в отношение едно към три, а корабите две към три. Широчините на корабите тук са в съотношение 2:3:2, докато при други църкви, като например "Св. Георги" кв. Метоха имаме 1:2:1.

Вътрешното пространство е решено без декоративна украва. Скромно без претенциозно изразени детайли.

Църквата доминира в тази част на града и е в хармония със стръмните склонове на планината. Двата реда колони с хубави капители и двата балкона един над друг, придават красота на вътрешната архитектура и имат внушително въздействие.
Външната архитектура се характеризира с открита колонада от трите страни на сградата, каменните колони и кръгли куполи. Над покрива на църквата се издигат три купола, средният от които има дванадесетстенна форма, а над тях се откроява величествена камбанария, сочена за една от най-оригиналните камбанарии в страната.
Църквата е с богат външен вид, но с бедна (според арх. Стоилов) вътрешна украса. Интерес представлява иконостасът, дълъг 15 метра и висок 8 метра. В храма се съхраняват над 130 икони.
По думите на един известен диригент - Светозар Минковски тази църква и другата строена от уста Васил черква в Асеновград "Света Троица" са със най-добра акустика в цяла Южна България и Родопите. От вътрешната страна на стените на църквата са вградени каменни тръби, дълги от 30 до 60 см., а също така и малки пръстени гърнета, които отразяват и разпространяват звука. Това е тайната на изкусният майстор. Тръбите са вградени навсякъде - и в таваните и в куполите. Навсякъде са разположени равномерно. Освен това горе на куполите няма нито една греда, нито един пирон. (Между другото практиката с вграждане на гърнета в стените на храмовете и параклисите е срещана практика в нашия район. В паркалиса при аязмото "Св. Кирик и Юлита", който сега е в трагично състояние ясно се виждат гърнетата сложени в стените със същата цел, както и в храм "Свети Георги).

Целият прекрасен архитектурен ансамбъл на църквата с извисяващата се над всичко камбанария е истински шедьовър на юговската строителна школа.

Към края на XX век храмът не е бил в цветущо състояние. Това разбираме от една статия във списание "Родопи", чиито главен редактор е акад. Николай Хайтов. Статията е на сътрудника репортер Христо Даскалов и е от месец май 1987 година. Ето и статията:
"Тя (черквата) се нуждае от сериозен ремонт. Под двата кораба влагата вътре е избила във големи петна, прах се сипе по стенописите. Камбанарията се нуждае от укрепване, инак ще се срути. Покривът на сградата се нуждае от ремонт, а полусъборената малка сграда със две стаички, служила някога за жилище на клисарите, над централният вход на сградата би трябвало или да се възстанови, или окончателно да се събори, за да не грози.
Служещият сега в църквата свещеник Кръстю Ранчев е тропал на много врати за помощ - и в Митрополията в Пловдив, и в Общинският съвет за духовно развитие, обръщал се е и към кварталната общественост. Отвсякъде е получавал обещания но . . .и досега не е направено нищо. Идвала е комисия, и е съставила съответният протокол".
По повод на публикуваното във списание "Родопи" от окръжен съвет за духовно развитие - Пловдив отговарят:
"Във връзка с критичната бележка на редакцията в бр. 5 от тази година на сп. "Родопи" относно състоянието на църквата "Свети Георги" в Асеновград ви уведомяваме"
Църквата "Свети Георги" в Асеновград, паметник на културата, действително се нуждае от ремонт. Общинският съвет за духовно развитие - Асеновград уведоми за това Пловдивската митрополия в края на миналата година. През м. март тази година получихме писмо от митрополията и ОД "Културно историческо наследство" с писмо N 74/24. III. 1987 г. възложи проектирането във Националния институт за паметниците на културата - филиал "Тракия" - Пловдив.
След предаване на проекта Митрополията може да започне изпълнението на обекта".

Може да се каже че тази черква е уникална по своята архитектура. По това време това са единствените подобни трикорабни базилики с три купол, където първият етаж е вдлъбнат, а пък вторият етаж е изпъкнал.

В последното десетилетие на XX век за църквата се полагат много грижи.
Всичко е реставрирано и подновено тази стаичка над централният вход не само е възстановена, но и изографисана външно и сега тя краси отдалеч храма. Ремонта и е дело на финансовата помощ на семейство Кафалови, както и на неуморния труд на настоящият свещеник отец Борислав Манчев.

С "Държавен вестник" от 1971 година църквата "Св. Георги" е обявена за паметник на културата.



Иконостас, камбанария, икони и стенописи

Първият градски часовник се появил на кулата на "Свети Георги". Малък надпис върху часовниковия механизъм показва, че той е направен във Виена през 1872 година. Построената камбанария се оказала ниска за дългите му топузи, затова при монтирането му, в основата и издълбали дълбок кладенец, където топузите ту се издигали, ту се спускали, отмервайки последните години на чуждото владичество.

Кулата на храм "Свети Георги" е изградена едновременно с самата църква. Тя е кулуминационният момент на целият ансамбъл и е една от най-оригиналните кули в страната. Правена е със средства на дружеството "Свети Димитър" в Асеновград.
Вътрешно изписана през 1847 година, както се вижда от оставеният там надпис.
Преди нея две звънарници на северната дворна врата на храма са събирали богомолците. По-малката е била за ежедневно обслужване, а по-голямата, източната, над чиито вход е била изписана сцената на Светото Възкресение е биела само в неделя. Тя е била истински шедьовър - изискана, от профилирани дъбови греди. За съжаление тя е загубена безвъзвратно - рухва завинаги през 1984 година поради лошо стопанисване.

Кулата - камбанария на храм "Свети Георги" - кв. Амбелино е масивна възрожденска сграда, паметник на културата от архитектурното ни наследство. Тук е най-старият часовник, който чака цялостна реставрация. Неговото поставяне отговаря на най-ранните тенденции, битуващи през XVI век на Балканите.
Камбанарията е по възрожденски оразмерена и е в пълен контраст с околните структури.

В последните години беше направено много за възстановяването на храмовият ансамбъл. В една публикация от 1998 година в местната преса се описва освещаването на възстановената камбанария и часовник:
"Нова църковна камбанария и часовник освети на Гергьовден митрополит Арсений. Точно 150 годишният юбилей отбелязва храма с тържествена литургия и водосвет. Средствата за реставрацията са набрани изцяло от фондация "Свети Георги" с председател архитект Стойчо Маронов. Архитектурният проект също е негово дело и дарение. Сега се работи по възможността да се дари чешма в църковният двор" .
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев