Свети Никола

история

Храмът за пръв път е споменат, когато през 1720 година Йерусалимският патриарх Хрисант Нотарас минава през града. Тогава "Св. Никола" е спомената като енорийска църква. Явно обаче тук е имало храм, или поне духовен живот много по отдавна защото при случайни разкопки в двора на храма са намерени монети и кръстове от X-XII век.

През 1706 година, когато Пол Люкас посещава Станимака и говори за 12-те големи църкви в нея, вероятно има предвид и храм "Св. Никола".

През 1793 година Станимака е опожарена от кърджалийските орди на Мехмед Синап. През 1810 година сценария се повтаря и други кърджалийски орди, предвождани от Емин Ага отново опожаряват града, най-вероятно и църквата. Съсипаната от тези нападения Станимака започва бързо да се съвзема и църквите да се възстановяват, като една от тях е и "Св. Никола".

Храмът е построен през 1820г. и е осветен през месец май 1821 година от митрополит Паисий Еласовец. Изографисан през 1839-1840 година. Според покойният познавач на старите станимашки духовни паметници - арх. Стоилов "Св. Никола" е построен върху стар гробищен паракли с от XVIII век.

В този храм са се черковали българите от старата част на града, защото другите две църкви са се смятали за гръцки. Нищо че тук богослуженията са се извършвали на гръцки език, българите са имали храма за "свой", т.е. изразявали претенции за това храма да бъде само техен. През 1906 година, когато българите превзели църквата по време на "антигръцкият" бунт надписите на гръцки език били увредени или унищожени. След като преминава в ръцете на българите, в протокола на първото българско църковно настоятелство, което приема храма, в присъствието на свещеник Иван Бухлев, са посочени аргументите за това:

- Църквата е строена от български майстори родопчани или тревненци.
- Иконостасът е изработен от дебърски майстори резбари българи.
- Художниците също били българи - самоковските майстори Христо и синове.
- Черкуващите се християни са повечето българи.

От 1906г. досега са оравени редица ремонти и подобрения на сградата. През 1947г. са укрепени основите на колоните. Поставен е нов под. През 1970г. е монтирана озвучителна уредба - първата в града. През 1971г. са засадени красивите кипариси в двора. Основния ремонт на храма е през 1987-1989. Тогава основно са ремонтирани храмът, камбанарията, църковната къща, оградата. Мраморната настилка е поставена през 2001г. През 2000 г. е уредена трапезария, в която се раздава храна всяка неделя. През 2003г. се реализира и прицърковно училище, което досега е образовало статици деца в истините на православната вяра.

Намира се в старата, югозападна част на града.


архитектура

Църквата е разположена в голям двор, ограден с каменни зидове и направен специално за църквата. По градеж тя е трикорабна. Два реда по пет колони с капители разделят корабите. Зидана е от каменна зидария на едрозърнест варов разтвор, като между два пласта на каменната зидария е формувана кухина, запълнена с кал (глина). Дълга е 17 м. широка - 12 м висока - 5 м а централния кораб - 7 метра. Има една абсида и шест ниши, разположени от 2-те страни, просторен балкон, служил някога за женско отделение.

Вкопана е в земята, иначе по онова време не би могло да се получи разрешение за построяването на български храм.

Строена е на доста голяма височина за тенденциите на строеж по време на епохата на турското робство.


иконостас, камбанария, икони и стенописи

Олтара се дели от наоса посредством ценен дърворезбен, ажурен иконостас, както и старинни икони от XVII, XVIII и XIX век.

Старата иконопис в храма е дело на самоковски майстори, но тя е заличена. Иконите на иконостаса са рисувани от Димитър и Христо Димитрови. Художниците са: Димитър Сотиров Тесалоникойчето, Димитър Христов Сакатя, Щерьо Зограф, Георги Томов, Георги Ксаф, Петър Джамджиев. Те майсторски пресъздават Широкия небес, Рождество Христово, образите на св. Николай и Иисус Христос, на четиримата евангелисти.

Изключителен по своята изработка е архиерейския трон. Намира се в средния кораб. Изобразени са четири големи лъва и два малки; отгоре - лоза, натежала от грозде и под нея птички пият нектар.

В иконостаса, за разлика от иконостасите на съседните две стари църкви - "Св. Василий" и "Св. Богородица Успение", където преобладават растителните мотиви, то тук предимно се срещат животински мотиви. Той е дълъг 12 метра, висок е 4 и е изработен от дъбово и орехово дърво. Образите са взети направо от природата: лоза, ружи, рози, лалета, акантови листа, сърни, агънца, елени, гълъби, чучулиги, двуглав орел, символизиращ самодържавието, силата, властта. Виждат се и глави на ангели. Дело е на майстори от по-нова школа и според някой специалисти значително отстъпва като богатство на фигурите, линия и тон от горепосочените два.

Освен него и архиерейският трон е изключително интересен. В горната си част той е увенчан с плетеница от лоза, гроздове и птици, а в долната си част има красиво изработени лъвове.

Камбанарията се намира в двора на църквата, непосредствено до абсидата. Не е свързана с основната сграда. Няма часовник . Има пет етажа. В призема е с квадратен план (4 х 4 м.). Нагоре е оформена в равностранен осмостен. Сходна е с тази на "Света Богородица Успение" приблизително както по план, така и в изгледи.

Строена е от вещи майстори. Тя е масивна сграда, която краси не само църквата, но и града ни. Измазана е в изискано бяло със сини кантове (както се вижда на снимката горе).
Увенчана е със строен купол над профилиран корниз, понесен от осем стройни дъбови колонки, които са свързани игриво с конвексо - конкавния по форма корниз.
Камбаната е изработена по поръчка във Виена през 1883 година и до изграждането на камбанарията през 1903 година (висока 15 метра), била поставена на голямо дърво. Тя е една от най-звънките и мелодични в града ни. На нея има надпис който ни съобщава, че тя е дарение от христолюбивите християни в града (дружеството "Свети Три Светители").


свещеници

До 17 ноември 1906 година в храма е служил гръцки свещеник. На тази дата е присъствието на полицейския пристав, изпратения свещеник от храм "Света Богородица Благовещение" отец Иван Бухлев и новоизбраните настоятели Лука Чепаринов и Генчо Казанджиев става приеманаето на църквата. След няколко дни пръв български свещеник тук е назначен Димитър Караджов, който служи от 1910 г.

След него до 1939 година. След него тук свещеноиконом тук е Христо Тянев, многократно награждаван от цар Борис III. Починал на 8 май 1969 на 93 годишна възраст, той е погребан в двора на църквата.

Енорията се поема от свещеник Кирил Атанасов Великов, завършил Софийска семинария и Богословски факултет при Софийския университет. Затова че продължава да преподава вероучение, той е наказан и отстранен от енорията в периода 1948-1956 година.
За една година през този период за свещеник е назначен Ангел Семерджиев, след него за две години - Стоян Македонски, а от 1951 г. до 1956 г. - протойерей Георги Теофилов, който създава църковен хор с около 50 жени, поддържан и до днес. След това Кирил Великов отново е върнат на служение в храма.

На 1 май 1986 отец Кирил се пенсионира и предава делата на църквата на 29 годишният свещеник Йордан Георгиев. В същата година започва цялостен вътрешен ремонт на храма, който привършва за една година (1987 г.). Прави впечатление усърдният и неуморен труд на отец Йордан, неговият патриотизъм изразен в неуморно служение на Църквата Христова, както и в неуморната работа с подрастващата християнска младеж която се изразява в множество сбирки, кръжоци, беседи и различни мероприятия с религиозно - образователна цел. Отстрани в южна посока на храма започна строителство на трапезария и нов параклис, посветен на Св. София, Вяра, Надежда и Любов.

Храмът е изключително добре поддържан. През месец май 2001 година със Света Божествена литургия, отслужена от пловдивския митрополит Арсений беше отпразнувана 180 годишнината от освещаването на храма.

Църквата е паметник на културата от национално значение. Намира се на улица "Шейново".
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев