Храм "Света Богородица - Успение" - кв. Горни Воден

     


история

Църквата е построена през XIX век, защото старата църква в Горни Воден станала недостатъчна за местното население, както и за многобройните гости и летовници в селището. Освен това за работиниците и монасите от манастира "Св. Кирик" тук вече бил построен метох. Според мнозина специалисти обаче, тя е била издигана поетапно и върху по-старинен строеж.



кула-камбанария

Камбанарията е двуетажна и има часовник и голяма камбана. Според н.с. арх. Н. Тулешков е била пристроена около 1888 година към южното крило. Според Никола Филипов - най-сериозния изследовател на историята и традициите на Горни Воден камбанният звън се чува из цялото воденско землище.


архитектура

Църквата е еднокорабна базилика с дължина 21 метра, ширина 9 и височина над 6 метра. Има по 4 прозореца от север и от юг. В храма има балкон, предназначен за жени, към който освен вътрешната стълба има зиградена външна такава от към южният двор. Оттук пеел църковният хор на Великден, Коледа и други по-големи празници. Балконът има пет малки прозореца и стените са оборудвани с тронове.

Има централно кубе (на снимката) с осем прозореца. На свода на кубето е изписана една стандартна иконографска сцена - Бог Саваот Вседержител, благославящ с двете ръце. Около него са нарисувани ангели, херувими а под осемте прозореца в самото кубе са дванадесетте апостоли в цял ръст.

Храмът "Св. Богородица" е едноабсидна, с един свети престол. От двете страни на Разпятието Христово са св. Богородица и св. Йоан Богослов.


иконостас, стенописи и икони

В книгата си "Воден през вековете" Никола Филипов дава едно прекрасно описание на църковния интериор, което аз ще приложа тук.

Иконостасът е от дърворезба на анонимни майстори с внушителни размери от осем метра широчина и от над четири метра височина, завършващ с разпятието Христово и гълъб с трептящи крила на върха.

Aрхиерейският трон е изработен от дърворезба от същият майстор, който е работил иконостаса. Висок е три метра и широк един метър. Срещу трона от север се намира дъсчен амвон, който е издигнат на три метра височина. Иконостасът и амвонът са доста добре запазени.

Храмът е бил снабден с вентилационна система, която след последните ремонти е престанала да действа.
Стенописите на храма са фигурални композиции, изографисани от различни автори. На входната врата е изрисувана сцената "Успение Богородично", наоколо има отделни моменти от житието на св. Богородица, рождество Христово, избиване на младенците и т.н.

Ето и как е описал иконите на храма Н. Филипов.
По-важни икони в иконостаса са следните:

Отляво
"Св. Богородица" - 55/82 см.
"Св. Успение Богородично" - 55/82 см.
"Св. Варвара" - 55/85 см.
"Св. Три Светители" - 55/95 см.

Отдясно
"Иисус Христос" - 55/86 см.
"Св. Йоан Кръстител" - 55/92 см.
"Св. Харалампи" - 52/92 см.
"Св. Мина" - 52/102 см.
"Св. Илия" - 54/92 см.

Над тях на втория ред има 27 по-малки икони с размери средно около 25/28 см., а в страни и из наоса - още над 15 броя с различни размери, като най-големите са "Св. св. Козма и Дамян" - 77/110 см ., и "Св. св. Константин и Елена" - 77/107 см. Възможно е последните две да са пренесени в църквата от съществували някога едноименни параклиси.
 
Copyright 2003-2011 © Станимака - Духовно наследство. All Rights Reserved | Web design, hosting and support by Ивайло Мирчев